Либерализмът повярва, че няма алтернатива. Това беше една огромна грешка,

Либерализмът повярва, че няма опция. " Това беше една голяма неточност, в следствие от която той отслаби самия себе си ", споделя Иван Кръстев пред " Ди Цайт ".

В рецесия ли е либерализмът – и каква е личната му виновност за това? Дали десните, консервативните, а в последна сметка и властнически сили по света взимат превес и на какво ни учи патриотичният напредък на украинците? Това са част от въпросите, на които дава отговор в обстойно изявление пред авторитетния немски седмичник „ Ди Цайт “. Предлагаме ви няколко акцента от това изявление. 
Редакцията предлага
Много хора изгубиха вярата в бъдещето

В началото Иван Кръстев споделя: „ Важен мотор за охладняването към либерализма е изгубването на бъдещето. Либерализмът постоянно е бил част от прогресивния светоглед: след няколко години ще сме ликвидирали всички свои проблеми. Но доста хора към този момент изгубиха тази вяра – както измежду левите, по този начин и измежду десните. (…) Левите се боят от бъдещето, тъй като имат вяра, че ние разрушаваме международния климат, а с това – и самата база на живота. Десните пък се опасяват, че ние разрушаваме базата на нашия характерен метод на живот – без значение дали е израелски, италиански или маджарски. И едните, и другите са обръщат обратно към предишното. Консерваторите преди време защитаваха нещо, което желаеха да запазят – в този момент обаче пазят нещо, което е изчезнало и няма да се върне, да вземем за пример етническата еднородност. Но и левите все по-често се обръщат обратно към предишното – да вземем за пример като се концентрират върху това през днешния ден да бъдат обезщетени несправедливостите, подбудени от робството. “

Либерализмът сбърка - повярва, че няма опция

По-нататък в обширното изявление Иван Кръстев изяснява, че загубата на бъдеще съставлява проблем за демокрацията, която също живее от вярата, че всичко ще става по-добро. Вместо това обаче се надигат демографски страхове, отбелязва българският политолог и ги изброява: застаряващо и чезнещо население, изключително в Източна Европа, обезлюдяване на цели райони, боязън от навлизането на непознатото. Иван Кръстев признава, че и самият демократизъм има виновност за протичащото се:

„ Най-вече поради визията, че [либерализмът] няма опция. Това беше една голяма неточност, в следствие от която той отслаби самия себе си. Главното нещо в демокрацията е възприятието, че изборите водят до промени. Но през последното десетилетие на 20 век и през първото на 21 век на националните страни им се лиши правото да взимат редица решения. Припомнете си по какъв начин по време на финансовата рецесия гърците взеха решение да се опълчват на строгите ограничения за икономии, само че след това въпреки всичко бяха принудени да ги одобряват. Хората би трябвало да имат опция да вършат неточности и по този начин да стигат до поуката, че за тези неточности се заплаща избрана цена. Звучи грубо, само че няма различен метод. “

" Украинците съумяха, руснаците - не "

Иван Кръстев приказва и за противостоенето сред либерали и консерватори в интернационален мащаб, за възходящата роля на източноевропейците в Европейски Съюз и за войната в Украйна. Към края на диалога с Мариам Лау той споделя:

„ Всички видяха, че макар цялостния си надзор над медиите, с цел да възникне патриотично придвижване. Украинците съумяха, руснаците – не. Те не съумяха да основат у хората възприятието, че от тях [от самите хора] зависи нещо. Ето за какво аз не се багра толкоз, че авторитаризмът би могъл да победи. Боя се, че границата сред народна власт и авторитаризъм е една от най-лошо охраняваните граници в света. (…) Успехът на Украйна е голямо предизвикателство към концепцията за постнационално развиване. Защото там следим освен силата на едно интензивно национално възприятие. Пред очите ни поражда една съвременна демократична страна. За разлика от Путин, Володимир Зеленски имаше правото да изиска жертви от своите жители – просто тъй като той самият беше подготвен да пожертва нещо. Така че няма причина да се опасяваме от народи, които почитат своите герои. За мен в това е силата на демокрацията. “