Преглед на икономическите теми в печата, 5 юли
" Левче дотация и дарения без предел си гласоподаваха депутатите "
След горещи политически разногласия и взаимни обвинявания в Народното събрание, левът най-накрая победи в пазарлъка за партийните дотации. Депутатите обаче не пропуснаха да си гласоподават спомагателна " екстра " - позволиха дарения за партиите без предел от физически и юридически лица.
Дебатите по закона по традиция минаха от спор всъщност - в замяна на нападки сред партиите и варираха от припомняне на банкрута на страната при Жан Виденов до истории от първите демократични избори.
В последна сметка със 119 гласа " за " от 206 дали своят вот (90 от ГЕРБ, 15 от Движение за права и свободи, 7 от " Обединени патриоти " и 7 от " Воля " ), 71 " срещу " (69 от Българска социалистическа партия, един от " Обединени патриоти " и един от ДПС) и 19 " въздържал се " (15 от " Обединени патриоти " и един независим) Народното събрание одобри на второ четене корекцията в " Бюджет- 2019 ", която планува държавната дотация за партиите да е 1 лев на автентичен глас.
Намалението от 11 лв., препоръчано от Министерския съвет, се отнася единствено за третия и четвъртия от четирите транша субсидия за тази година и съгласно настоящото законодателство размерът на дотацията ще продължи да се дефинира година за година в съответния закон за държавния бюджет.
Парламентът отхвърли предлагането на левицата неусвоените до 3 юни т.г. пари от партийните дотации да бъдат върнати в държавния бюджет. " Искате да национализирате като на 9 септември ", заподозряха иронично от ГЕРБ.
в. " Труд "
" Отглеждат повече домати, отхвърлят се от картофите "
Земеделците в страната отглеждат повече домати и краставици, само че се отхвърлят от картофите. Това демонстрират данни на земеделското министерство за декларираните площи по схемите за обвързана поддръжка за плодове и зеленчуци.
При зеленчуците доста се усилват площите с домати, чушки, краставици и зрял чесън, които доближават надлежно 4961 ха, 2915 ха, 1425 ха и 466 ха. При доматите нарастването е с 1145 ха, или с 30% по отношение на 2018 година, при чушките растежът е с 242 ха (+9%), а при краставиците покачването е с 1000 ха. (+213%) При зрелият чесън нарастването е с 89 ха, или с 23,6%.
Ръст има и при зелето, чиито площи нарастват с 21,6% до 1513 ха. Намаляват обаче площите с корнишоните, които за година се свиват от 396 ха до 222 ха.
Много фермери се отхвърлят от развъждането на картофи по схемите за обвързана поддръжка, като площите с тях понижават фрапантно от 12 834 ха през предходната година до 8262 ха през 2019 година, което е спад с над 33%.
Най-много площи, за които се получава обвързана поддръжка за плодове и зеленчуци, са с череши - 9860 ха. При черешите също има спад, само че той е най-малък - с 92 ха, или с 0,9%. На второ място при плодовете са сливите - те се отглеждат върху 8306 ха, като съвсем няма разлика по отношение на предходната година. Следват ябълките - 3227 ха (увеличават се с 51 ха), кайсиите - 2874 ха (ръст с 335 ха), прасковите - 2820 ха (намаляват с 13 ха) и малините - 2198 ха (спад със 183 ха).
в. " Труд "
" 41 500 българи желаят да останат в Англия след Бpекзит "
Четиридесет и една хиляди и петстотин българи са подали заявки пред английските управляващи, че желаят да продължат да живеят във Англия и след Брекзит. Те са кандидатствали за по този начин наречения статут на уседналост (settled status), който дава право на европейските жители да останат легално в Обединеното кралство и откакто то към този момент няма да е част от Европейски Съюз.
Това слага страната ни преди всичко измежду страните, чиито жители доста бързо са почнали да се възползват от стартиралата през април електронна система за регистрация. Въпросните заявки са подадени единствено за два месеца и се равняват на към 42% от 100-те хиляди пълнолетни българи, за които английските управляващи имат сведения, че се намират на територията на страната. И въпреки цифрата на кандидатствалите да е внушително и да е колкото популацията на град Видин, българските дипломати в Лондон са обезпокоени, че има още доста сънародници, които не бързат да уредят своя статут. Затова те са почнали да организират серия от срещи, чиято цел е да стигнат до оптимален брой наши жители в Англия.
Опасенията им са, че с изключение на 60-те хиляди неподали молба за статут на уседналост има и доста други, за които английските управляващи даже не подозират. Голяма част от тях работят и живеят незаконно при сънародници и в един миг това може да се окаже сериозен проблем за тях след Брекзит и да бъдат депортирани.
в. " 24 часа "
" Съд: всички нефтени компании би трябвало да заделят ресурси "
Всички компании, които създават и търгуват с нефтени артикули, би трябвало да заделят ресурси за потребностите на държавния запас. Това излиза наяве от дефинитивно определение на петчленен състав на Върховен административен съд. То е във връзка тъжба на " Инса ойл ".
На компанията за интервала от април тази година до април 2020 година от държавния запас са определили, че би трябвало да поддържа ресурси от близо 43 тона разнообразни горива. От " Инса ойл " са обжалвали това условие с претекст, че нямат задоволително данъчни хранилища, където да държат посочените количества. Първоначално Административният съд в Пловдив признава жалбата на компанията.
От Върховен административен съд обаче анулират това решение и постановяват, че " Инса ойл " би трябвало да поддържа ресурси. И показват, че това е законово обвързване на всички нефтени компании и частният интерес на едно сдружение не може да бъде над публичния.
След горещи политически разногласия и взаимни обвинявания в Народното събрание, левът най-накрая победи в пазарлъка за партийните дотации. Депутатите обаче не пропуснаха да си гласоподават спомагателна " екстра " - позволиха дарения за партиите без предел от физически и юридически лица.
Дебатите по закона по традиция минаха от спор всъщност - в замяна на нападки сред партиите и варираха от припомняне на банкрута на страната при Жан Виденов до истории от първите демократични избори.
В последна сметка със 119 гласа " за " от 206 дали своят вот (90 от ГЕРБ, 15 от Движение за права и свободи, 7 от " Обединени патриоти " и 7 от " Воля " ), 71 " срещу " (69 от Българска социалистическа партия, един от " Обединени патриоти " и един от ДПС) и 19 " въздържал се " (15 от " Обединени патриоти " и един независим) Народното събрание одобри на второ четене корекцията в " Бюджет- 2019 ", която планува държавната дотация за партиите да е 1 лев на автентичен глас.
Намалението от 11 лв., препоръчано от Министерския съвет, се отнася единствено за третия и четвъртия от четирите транша субсидия за тази година и съгласно настоящото законодателство размерът на дотацията ще продължи да се дефинира година за година в съответния закон за държавния бюджет.
Парламентът отхвърли предлагането на левицата неусвоените до 3 юни т.г. пари от партийните дотации да бъдат върнати в държавния бюджет. " Искате да национализирате като на 9 септември ", заподозряха иронично от ГЕРБ.
в. " Труд "
" Отглеждат повече домати, отхвърлят се от картофите "
Земеделците в страната отглеждат повече домати и краставици, само че се отхвърлят от картофите. Това демонстрират данни на земеделското министерство за декларираните площи по схемите за обвързана поддръжка за плодове и зеленчуци.
При зеленчуците доста се усилват площите с домати, чушки, краставици и зрял чесън, които доближават надлежно 4961 ха, 2915 ха, 1425 ха и 466 ха. При доматите нарастването е с 1145 ха, или с 30% по отношение на 2018 година, при чушките растежът е с 242 ха (+9%), а при краставиците покачването е с 1000 ха. (+213%) При зрелият чесън нарастването е с 89 ха, или с 23,6%.
Ръст има и при зелето, чиито площи нарастват с 21,6% до 1513 ха. Намаляват обаче площите с корнишоните, които за година се свиват от 396 ха до 222 ха.
Много фермери се отхвърлят от развъждането на картофи по схемите за обвързана поддръжка, като площите с тях понижават фрапантно от 12 834 ха през предходната година до 8262 ха през 2019 година, което е спад с над 33%.
Най-много площи, за които се получава обвързана поддръжка за плодове и зеленчуци, са с череши - 9860 ха. При черешите също има спад, само че той е най-малък - с 92 ха, или с 0,9%. На второ място при плодовете са сливите - те се отглеждат върху 8306 ха, като съвсем няма разлика по отношение на предходната година. Следват ябълките - 3227 ха (увеличават се с 51 ха), кайсиите - 2874 ха (ръст с 335 ха), прасковите - 2820 ха (намаляват с 13 ха) и малините - 2198 ха (спад със 183 ха).
в. " Труд "
" 41 500 българи желаят да останат в Англия след Бpекзит "
Четиридесет и една хиляди и петстотин българи са подали заявки пред английските управляващи, че желаят да продължат да живеят във Англия и след Брекзит. Те са кандидатствали за по този начин наречения статут на уседналост (settled status), който дава право на европейските жители да останат легално в Обединеното кралство и откакто то към този момент няма да е част от Европейски Съюз.
Това слага страната ни преди всичко измежду страните, чиито жители доста бързо са почнали да се възползват от стартиралата през април електронна система за регистрация. Въпросните заявки са подадени единствено за два месеца и се равняват на към 42% от 100-те хиляди пълнолетни българи, за които английските управляващи имат сведения, че се намират на територията на страната. И въпреки цифрата на кандидатствалите да е внушително и да е колкото популацията на град Видин, българските дипломати в Лондон са обезпокоени, че има още доста сънародници, които не бързат да уредят своя статут. Затова те са почнали да организират серия от срещи, чиято цел е да стигнат до оптимален брой наши жители в Англия.
Опасенията им са, че с изключение на 60-те хиляди неподали молба за статут на уседналост има и доста други, за които английските управляващи даже не подозират. Голяма част от тях работят и живеят незаконно при сънародници и в един миг това може да се окаже сериозен проблем за тях след Брекзит и да бъдат депортирани.
в. " 24 часа "
" Съд: всички нефтени компании би трябвало да заделят ресурси "
Всички компании, които създават и търгуват с нефтени артикули, би трябвало да заделят ресурси за потребностите на държавния запас. Това излиза наяве от дефинитивно определение на петчленен състав на Върховен административен съд. То е във връзка тъжба на " Инса ойл ".
На компанията за интервала от април тази година до април 2020 година от държавния запас са определили, че би трябвало да поддържа ресурси от близо 43 тона разнообразни горива. От " Инса ойл " са обжалвали това условие с претекст, че нямат задоволително данъчни хранилища, където да държат посочените количества. Първоначално Административният съд в Пловдив признава жалбата на компанията.
От Върховен административен съд обаче анулират това решение и постановяват, че " Инса ойл " би трябвало да поддържа ресурси. И показват, че това е законово обвързване на всички нефтени компании и частният интерес на едно сдружение не може да бъде над публичния.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ