Те се родили в един ден, живели заедно 75 години и починали с разлика от ден
Лес и Хелън са родени в един ден, живели са 75 години дружно и са умряли с разлика от един ден.
Всички сме чували красиви истории за това по какъв начин двама души са живели дълго и щастливо и са умряли в един и същи ден. Въпреки това, колкото и хубави да са тези истории, всички те от ден на ден наподобяват на приказка.
Лес и Хелън Браун обаче въобще не наподобяват на приказни герои – те са напълно действителни хора, които са живели дружно дълги 75 години и също така са умряли съвсем в един и същи ден.
Лес и Хелън са родени на един и същи ден, навръх Нова година през 1918 година Запознават се като младежи, в гимназията, и до 18-годишна възраст просто не могат да си показват живота един без различен.
Тук историята им стартира да наподобява на историята за Ромео и Жулиета – родителите на Лес въобще не били удовлетворени от възприятията на децата си и изрично не одобрявали сватбата. Това било разбираемо – Лес произхождал от доста богато семейство, до момента в който Хелън не можела да се похвали нито с благородно родословие, нито с благосъстояние. На двамата влюбени обаче въобще не им пукало.
Те избягаха от домовете си и почнали да живеят дружно, организирайки скромна женитба. Изминали години и станало ясно, че този съюз въобще не е тийнейджърска неточност – с течение на времето възприятията на Хелън и брачна половинка й стават все по-дълбоки и по-дълбоки.
През 1963 година двойката се реалокира в Лонг Бийч. Г-н Браун бил фотограф, госпожа Браун се занимавала с недвижими парцели.
По-късно техният наследник Даниел (Даниел) споделя, че родителите му не са прекарали нито един ден в живота си един без различен. Даниел също си спомня, че майка му казвала, че се опасява даже от мисълта, че един ден брачният партньор й ще почине и не желае да живее без него.
Кой би могъл да знае, че това в действителност ще се случи!
Те живели дружно 75 години, доживели до дълбока напреднала възраст – 94 години. Уви, възрастта взела своето – Хелън се борела с рак на стомаха, Лес пък се опитвал да не се поддаде на заболяването на Паркинсон.
Другият наследник на двойката, Лес Браун младши, споделя, че майка му е умряла на 16 юни 2013 година, след което на идващия ден, 17 юни, е умрял и татко му.
Тази невероятна история – обич за цялостен живот – е препечатана от доста международни издания. Лес и Хелън Браун се трансформирали в най-истинското и същинско удостоверение, че безконечната обич, колкото и да се смеят циниците, към момента се случва и се случва освен на страниците на книгите, само че и измежду нас.
Тази двойка ще бъде запомнени от мнозина, те бяха невероятни възрастни хора, прочувствено се грижеха един за различен, подкрепяха се и постоянно бяха дружно.
Дори в по-късните фотоси лицата на Лес и Хелън наподобяват греещи от обич. И от остарялата черно-бяла фотография ни гледат млади, прелестни с онази хубост, каквато единствено младостта може да бъде красива.




