Онкологично болните са застрашени от недохранване
Лекари бият паника
Най-често наранени са пациентите с рак на панкреаса
Малнутрицията води до затруднения и по-голяма токсичност на лекуването
Между 10 и 20 на 100 от смъртните случаи при онкологично заболели се дължат на недохранване. За това сигнализираха здравни експерти във връзка Международната седмица на малнутрицията. Събитието се провежда от Българското научно сдружение по фармация, Дружеството на младите гастроентеролози и Клуб Млад онколог, които дадоха публичност на този сериозен здравен проблем.
“Малнутрицията или недохранването пораждат, когато тялото не получава нужните количества хранителни субстанции, с цел да действа вярно. Най-често тя е резултат от разнообразни болести - онкологични, стомашно-чревни, хирургични интервенции, както и от апетит или напреднало стареене. Малнутрицията е измежду аргументите за по-висок % на затруднения и риск от инфекции, по-дълъг болничен престой и нараснала смъртност ”, изясни чл.- кор. проф. Георги Момеков, ръководител на Българското научно сдружение по фармация, началник на катедра “Фармакология ” на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет - София.
В най-рисковата група са пациентите с онкологични болести, като сред 15% и 40% от тях имат белези на малнутриция още при слагане на диагнозата. Недохранването оказва негативно влияние върху качеството им на живот и токсичността на лекуването. Засегнати от недохранване са също възрастни над 70 години, пациенти с гастроинтестинални болести, както и тези с респираторни и сърдечни заболявания.
“В хода на лечението процентът на онкологичните пациенти с малнутриция нараства доста и доближава до 40-80%. Причините за това са доста, от странични резултати на прилаганото лекуване, до възпалителни процеси в организма, които карат имунната система да създава цитокини (специфични протеини). Те могат да трансформират метаболизма и да доведат до разграждане на мазнините и мускулите, като потискат апетита ”, разяснява доктор Цветан Татаров, медицински онколог в МБАЛ “Унихоспитал ” в Панагюрище.
Най-често наранени са пациентите с рак на панкреаса (60%), карцином на глава и шия (50%), рак в горната част на гастроинтестиналния тракт (60%), на бял дроб (40%), на дебело черво (40%).
“Бързата загуба на тегло даже и единствено с 5% за малко време усилва риска от затруднения, както и устойчивостта към инфекции. Малнутрицията утежнява физическото и психологичното здраве, забавя възобновяване, а в някои случаи даже е животозастрашаваща. Средно една четвърт от пациентите в Европа страдат от недохранване при постъпването си в болница, като в допълнение други 10% развиват малнутриция по време на болничния си престой ”, сигнализира доцент доктор Зорница Горчева, гастроентеролог в УМБАЛ, “Св. Марина ” в Плевен.
“Индивидуално съобразената хранителна терапия може да подкрепи по-доброто понасяне на лекуването и по-бързото възобновяване. Много постоянно грижата за пациентите и тяхното хранене остава в ръцете на околните, което не е лесна задача с приготвянето на храна със характерна калоричност и хранителни субстанции. Затова би трябвало да знаят, че на българския пазар съществуват и така наречен подготвени за консумация храни за специфични медицински цели (ентерални храни). Те се покриват от здравната каса за децата до 18-годишна възраст, само че не и за възрастните пациенти с малнутриция ”, разяснява доктор Красен Иванов, гастроентеролог в УМБАЛ “Токуда ”.
Ентералните храни са уравновесени във връзка с протеини, въглехидрати, мазнини, фибри, витамини, макро- и микронутриенти и са с тъкмо закрепени калории. Те са създадени по този начин, че да бъдат елементарно смилаеми и добре усвоявани от организма и поддържат естествената функционалност на стомашно-чревния тракт.
Най-често наранени са пациентите с рак на панкреаса
Малнутрицията води до затруднения и по-голяма токсичност на лекуването
Между 10 и 20 на 100 от смъртните случаи при онкологично заболели се дължат на недохранване. За това сигнализираха здравни експерти във връзка Международната седмица на малнутрицията. Събитието се провежда от Българското научно сдружение по фармация, Дружеството на младите гастроентеролози и Клуб Млад онколог, които дадоха публичност на този сериозен здравен проблем.
“Малнутрицията или недохранването пораждат, когато тялото не получава нужните количества хранителни субстанции, с цел да действа вярно. Най-често тя е резултат от разнообразни болести - онкологични, стомашно-чревни, хирургични интервенции, както и от апетит или напреднало стареене. Малнутрицията е измежду аргументите за по-висок % на затруднения и риск от инфекции, по-дълъг болничен престой и нараснала смъртност ”, изясни чл.- кор. проф. Георги Момеков, ръководител на Българското научно сдружение по фармация, началник на катедра “Фармакология ” на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет - София.
В най-рисковата група са пациентите с онкологични болести, като сред 15% и 40% от тях имат белези на малнутриция още при слагане на диагнозата. Недохранването оказва негативно влияние върху качеството им на живот и токсичността на лекуването. Засегнати от недохранване са също възрастни над 70 години, пациенти с гастроинтестинални болести, както и тези с респираторни и сърдечни заболявания.
“В хода на лечението процентът на онкологичните пациенти с малнутриция нараства доста и доближава до 40-80%. Причините за това са доста, от странични резултати на прилаганото лекуване, до възпалителни процеси в организма, които карат имунната система да създава цитокини (специфични протеини). Те могат да трансформират метаболизма и да доведат до разграждане на мазнините и мускулите, като потискат апетита ”, разяснява доктор Цветан Татаров, медицински онколог в МБАЛ “Унихоспитал ” в Панагюрище.
Най-често наранени са пациентите с рак на панкреаса (60%), карцином на глава и шия (50%), рак в горната част на гастроинтестиналния тракт (60%), на бял дроб (40%), на дебело черво (40%).
“Бързата загуба на тегло даже и единствено с 5% за малко време усилва риска от затруднения, както и устойчивостта към инфекции. Малнутрицията утежнява физическото и психологичното здраве, забавя възобновяване, а в някои случаи даже е животозастрашаваща. Средно една четвърт от пациентите в Европа страдат от недохранване при постъпването си в болница, като в допълнение други 10% развиват малнутриция по време на болничния си престой ”, сигнализира доцент доктор Зорница Горчева, гастроентеролог в УМБАЛ, “Св. Марина ” в Плевен.
“Индивидуално съобразената хранителна терапия може да подкрепи по-доброто понасяне на лекуването и по-бързото възобновяване. Много постоянно грижата за пациентите и тяхното хранене остава в ръцете на околните, което не е лесна задача с приготвянето на храна със характерна калоричност и хранителни субстанции. Затова би трябвало да знаят, че на българския пазар съществуват и така наречен подготвени за консумация храни за специфични медицински цели (ентерални храни). Те се покриват от здравната каса за децата до 18-годишна възраст, само че не и за възрастните пациенти с малнутриция ”, разяснява доктор Красен Иванов, гастроентеролог в УМБАЛ “Токуда ”.
Ентералните храни са уравновесени във връзка с протеини, въглехидрати, мазнини, фибри, витамини, макро- и микронутриенти и са с тъкмо закрепени калории. Те са създадени по този начин, че да бъдат елементарно смилаеми и добре усвоявани от организма и поддържат естествената функционалност на стомашно-чревния тракт.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ