Легендата на българския хокей Константин Михайлов ще бъде приет в

Легендата на българския хокей Константин Михайлов ще бъде признат в Залата на славата. Церемонията ще бъде през май по време на международното състезание.

Вратарят стъпва на леда, когато е единствено на 13 години. Баща му също е играч, както и неговият брат Борис. В своята кариера стражът е играл за " Левски-Спартак ", " Металург " (Перник), " Академика " (София), " Славия ", както и в шампионатите на Сърбия, Турция и Франция. Специално за " България Днес " Михайлов описа забавни моменти от своята славна кариера.

- Г-н Михайлов, по какъв начин научихте прелестната вест за вашето приемане в Залата на славата?
- Очаквах новината, само че нямах визия, че ще се обади персонално президентът на Международната федерация. За Залата на славата се кандидатства. Не става от през днешния ден за на следващия ден. Голяма заслуга има секретарят на нашата федерация Стоян Бъчваров. Той има много огромно лоби в интернационалните структури. В сряда по обяд получих позвъняване от чудноват номер от чужбина. Чудех се кой е. Човекът сподели - добър ден, аз съм президентът на Международната федерация Рене Фасел. Обясни ми, че съм утвърден. Церемонията ще е на 26 май в Братислава. Покани ме с цялото семейство.

- Кой беше първият човек, на който съобщихте прелестната вест?
- Бях в офиса. Срещнах президента на нашата компания Ивелин Тодоров. Той е спонсор на два от хокейните клубове - ЦСКА и " Ирбис ". Дал е най-вече персонални пари за българския хокей. Обадих се и на моята брачна половинка.

- Вашият дебют на международно състезание е през 1985 година Вярвахте ли, че ще извършите кариера, почтена за Залата на славата?
- Преди това имах две европейски шампионати за юноши и две за младежи. На всичките четири бях разгласен за най-хубав вратар на шампионатите. По това време хокеят ни беше доста по-силен. Не играехме с тимове като Южна Африка и Хонконг, както е в този момент. На първото ми състезание през 1982 година бяхме против Дания, Норвегия, Румъния и Югославия. На международното отпътувах с настройката да съм запаса. Титуляр беше Георги Миланов, доста добър вратар, лека му пръст. След това бе треньор на националния тим и президент на " Славия ". Преди втория мач с Франция той се контузи. По злочестина доиграх останалите мачове. Оттам съвсем нямам пропуск като народен вратар.

- Участвали сте на 28 международни шампионати. Как наподобява това достижение през вашите очи?
- Когато качиха новината по уеб страниците, едно момче написа, че несъмнено съм ги изиграл на " Плейстейшън ". Сигурно е мислел, че шампионатите са на 4 години, като при футбола. Когато ги е сметнал, е решил, че съм играл 100 години хокей. Във времето по този начин се стекоха нещата. Преди години имаше случай с убийството на вратаря Кирил Въжаров пред дискотека " Соло ". Той беше доста надарен. Трябваше да ме замести. Официално бях споделил, че се отхвърлям. Случи се нещастието. Тогава ми се обади Георги Миланов. Каза ми, извинявай, само че единият ни вратар е на 16, а другият на 17. Трябва да играеш още две години. После удължихме още малко, откакто момчетата от тима ме помолиха. Казаха без всеки различен може, без теб не може. Реално на 50 години в Люксембург играх за последно. Тогава още веднъж бях завършил. Бях споделил, че се отхвърлям. Не бях упражнявал 4 месеца. Позвъни ми треньорът на мъжкия народен тим Кирил Ходулов. Обясни ми, че имат потребност от мен. Отборът беше изпаднал в по-долна група. Споделих му, че не съм във форма, само че той настояваше. За шанс спечелихме всички мачове. Във финала бихме Северна Корея и се качихме в горната група. Всичко завърши щастливо.

- Продължавате ли да упражнявате и да играете на клубно равнище?
- Тренирам с " Ирбис ", които са първенци. Казал съм, че не играя. Въпреки това ме картотекираха дълго време. Това евентуално попречи за по-бързото влизане в Залата на славата. Треньор съм на вратарите на всички гарнитури. От най-малките до най-големите. Мои сътрудници вратари също оказват помощ. Благодарен съм на федерацията, че отпускат часове, с цел да вършим тези занимания.

- В последната година нашумя много Александър Георгиев, който играе в отбора от НХЛ " Ню Йорк Рейнджърс ". Какво мислите за неговото бъдеще?
- Александър е бил 3-годишен, когато отпътува за Москва. Баща му е българин, а майката рускиня. Записали са го да се готви. Играл е и във Финландия, където се е доразвил. Поканили са го за младежкия народен тим на Русия. Видели са го в НХЛ. Голям гений. Титулярят на " Ню Йорк Рейнджърс " Хенрик Лундквист сподели, че Александър е доста по-млад и по-бърз от него и има хубава техника. В НХЛ има доста положителни вратари. Непрекъснато идват финландци и шведи. Всеки търси място под слънцето. Дадоха му късмет.

- Какво липсва на българския хокей, с цел да дръпне малко по-нагоре в дивизиите и да се върне на позициите, където е бил при започване на вашата кариера?
- Това е въпрос на държавна политика. Когато тя се отдръпна да оказва помощ, нещата станаха комплицирани. Нашият спорт е един от най-скъпите. Един час подготвителен лед коства 170 лева в Зимния замък. Не се дават преференции за децата, както е в естествените страни. Няма помощ от на никое място. Добре, че съществуват хора като моя началник Ивелин Тодоров. Той вади пари от джоба си, с цел да може децата да не са на улицата и да не се занимават с други нелепости. Най-големият проблем е финансирането. Един мой някогашен треньор, който също умря - Андрей Забунов, имаше хубава приказка: " С два пъти в седмицата не може да се научиш колело да караш, а какво остава за хокей ".