Легендарният двоен агент, бившият офицер от британските MI- 6, а

Легендарният двоен сътрудник, някогашният офицер от английските MI- 6, а след това полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - Джордж Блейк, умря от напреднала възраст на 98 години, заяви РИА Новости. Официалната организация на Кремъл помести и съболезнователна депеша на съветския президент Владимир Путин, който дефинира Блейк като „ ослепителен експерт с особена неотстъпчивост и неустрашимост, който има безценен принос в съхраняването на международния мир “.

Това обаче е съветската позиция. За американците и британците той е предателят, къртицата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), в който са вложили години наред, а той неприемливо е нарушавал морала и разпоредбите на разузнаването и е предавал данни от стратегически темперамент за враговете от Изток по време на Студената война.

Така или другояче, Блейк остава в историята на разузнавачите на 20-ти век като един от тримата най-ефективни двойни сътрудници и "къртици " за руските служби, дружно с Ким Филби и Олдрич Еймс.

За разлика от останалите обаче историята на Блейк минава през доста повече житейски премеждия. Тя потегля от семейство с 600-годишна история, минава през нациски и корейски лагери, английски затвор и приключва последните 50 година с вярна работа в руските и съветски служби.

Как оцелява двоен сътрудник съвсем век?

Джордж Блейк е роден на 11 ноември 1922 година Баща му - Алберт Уилям Бехар, бил родом от Константинопол. Семейството му принадлежило към еврейската аристокрация повече от 600 години. През Средновековието предците на Алберт Бехар живеели в Испания и Португалия и били едни от най-успелите търговци и финансисти. През 15 век, един от тях - Исаак Абраванел, служил като финансов министър при крал Арагон Фердинанд V. По-късно фамилията се преместило в Турция и Египет.

По време на Първата международна война Алберт воювал във Фландрия на страната на британската войска. Получил сан на капитан, няколко пъти бил ранен, заслужил военни награди. Служил в щаба на военното разузнаване. През 1919 година срещнал в Лондон Катарина Гертруда Бейдервелен, очарователна холандка. Нейното семейство също било известно. Още през 17 век то дало на Холандия няколко адмирали и висши църковни чиновници. Катарина и Алберт се оженили на 16 януари 1922 година в Лондон, само че заживели в Ротердам. Джордж било първото им дете, а по-късно се родили и двете му сестри - Адел и Елизабет.

Детство

Белодробната болест на Алберт Бехар се влошила през 1935 година и той починал. Джордж останал при вуйна си в Кайро, където учил първо във френски,а след това - в британски лицей. Там той се сприятелил с Анри Курел, който изповядвал комунизма. По-късно този човек станал един от основателите на Комунистическата партия на Египет, а позициите му доста влияели на мирогледа на Джордж.

Холандия съумяла да избегне окупацията на германците по време на Първата международна война, а вярата за нов шанс траяла да съществува даже през 1939 година. През май идната година обаче парашутистите от Германия прекъснали пътищата сред Хага и Ротердам, самолетите бомбардирали града и пристанището и от Ротердам останали единствено руини.

Арест и бягство от лагера

Гестапо научил, че Джордж Бехар, който по това време бил на 17 години, бил британец. Затова той бил неотложно задържан и подложен в лагер на север от Амстердам. Това място събирало френски и английски пандизчии.

На 18 години, през август 1940 година Джордж избягал от лагера, охраняван от бойци от Секретен сътрудник и бил прикрит от чичо си на място, където започвал да служи като връзка в една от холандските групи за опозиция. В нея си сътрудничали тайната холандска войска и английското разузнаване.

Промяна на името и работа в MI-6

В деня на нахлуването на германцията в Ротердам, сестрата и майката на Блейк съумели да заминат за Англия с английски унищожител, който дошъл да изтегля държавното управление на Холандия и кралското семейство.

През 1942 година Джордж бил заставен да напусне Холандия, защото бил съвсем оголен от немците. През Испания и Франция той съумял да се добере до Англия, където трансформирал фамилното си име на Блейк и се присъединил в Кралския флот като доброволец. За малко време служил в подводния флот, а по-късно станал английски офицер от MI-6.

След войната, чиновниците от разузнаването се нуждаели от познания за езика и идеологията на своя съперник, с цел да вземат участие в Студената война. Затова и през 1947 година Джордж бил изпратен в Кеймбридж за усъвършенства съветския си език.

Лагерите в Корея

Година по-късно, той е изпратен в Корея, където се разкрила нова страница в биографията му. Една от дилемите, които получил била основаването на мрежа от сътрудници на MI-6. Когато избухнала войната сред Южна и Северна Корея, Джордж бил поощрен да работи в Северна Корея допустимо най-дълго. Там обаче бил вербуван от руснаците, до момента в който бил в пагер. Твърди се, че голяма роля върху въгледите му имали три книги, получени от Съюз на съветските социалистически републики - Ленинската страна и революцията, Капиталът на Карл Маркс и Островът на съкровищата на Стивънсън. Така Комитет за Държавна сигурност (на СССР) идеологически обработвал по това време набираните задгранични претенденти.

Джордж Блейк бил подготвен да поеме по нов път. Възнамерявал намерено да се причисли към комунистическото придвижване след завръщането си в Англия. Но руските разведки отворили друго занятие за него - да продължи да работи в МИ-6, само че да предава информация за интервенции, готови от английските разследващи служби в Съюз на съветските социалистически републики. Блейк решил да стане двоен сътрудник.

Чрез защитата на хванат севернокорейски боец Джордж връчил записка на посолството на Съюз на съветските социалистически републики, в която изискал да се срещне с представител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). На тази среща му било препоръчано съдействие. Условието било гратис да даде информация за разследващите интервенции на Англия против комунистическите страни.

През 1953 година, след три години в плен, Джордж Блейк, се завърнал в Лондон през Съюз на съветските социалистически републики. Стремглаво станал заместник-началник на отдел, който се занимавал с военните договаряния, провеждани от руснаците в Австрия. Джордж предавал всяка значима нформация.

След изтеглянето на съветските войски от Австрия, било решено тези интервенции да се възобновят в Берлин като за случая били употребявани три руски кабела, които минали покрай границите на американския бранш. Изисквало се единодушие на Централно разузнавателно управление на САЩ, което финансирало интервенцията.

Джордж Блейк предал проект за интервенция на руското разузнаване, още сега, в който тя стартира да се развива. В допълнение към информацията към Съюз на съветските социалистически републики за проектите на Централно разузнавателно управление на САЩ и MИ-6 да изкопаят тунела от Западен до Източен Берлин, с цел да прихванат стационарните връзки на щабквартирата на руската войска в Източна Германия (операция е била наричана "Злато " или "Секундомер "), Джордж предавал значими данни и за други интервенции против Съюз на съветските социалистически републики и неговите съдружници. Въпреки че е било извънредно мъчно, тунелът бил изкопан и оборудван с нужните принадлежности за подслушване. Москва не дала тип, че е наясно със съществуването му, с цел да не компрометира Блейк. Тунелът бил "разкрит " 11 месеца след началото на подслушването, а абсурдът, който избухнал, уязвил съществено репутацията на Централно разузнавателно управление на САЩ.

Арест по обвинявания в шпионаж

Блейк бил публикуван от Михаил Голениевски, полски офицер от разузнаването, който заемал висока позиция. Той донесъл, че информацията в супер конфиденциален документ, в който пишело, че в берлинската резиденция на SNA има руски източник, е изтекла точно от Блейк Джордж. След тримесечно следствие, се открило, че Блейк е двойният сътрудник.

Той незабавно бил задържан в Лондон. Разпитът му се провел в централата на МИ-6. Още в първия ден бил упрекнат в шпионаж. Вечерта Джордж бил освободен, с цел да се срещне с майка си, а след още веднъж арестуван, като разпитите водел персонално Дик Уайт, основен изпълнителен шеф на MI-6.

Съд и отнемане от независимост

Блейк признал, че работи за разузнаването на Съюз на съветските социалистически републики. Казал, че го правил не под натиска на изнудване, закани или изтезания, а по идеологически аргументи. Бил изпратен на съд в Скотланд Ярд, а през май 1961 година бил наказан на 42 години затвор.

В пандиза той срещнал Патрик Потъл и Майкъл Рандъл, членове на Движението за мир и нуклеарно оръжие, въодушевени от британския мъдрец Бертранд Ръсел. Те излежаваби 18 месеца затвор за митинги против американска военна база в Англия.

Подготовка за бягство

Те изпитвали състрадание към Блейк и считали, че 42 години отнемане от независимост е нечовешко наказване. През 1963 година, няколко дни преди освобождението им, те му дали обещание, че ще му оказват помощ, в случай че реши да избяга.

Основна роля в плануваното бягство изиграл млад ирландец - Шон Бърк, който бил член на литературна група в пандиза. Той излежавал 8- годишна присъда за бомба против служител на реда, който Шон вярвал, че го е обидил. Бомбата избухна в кухнята на служителя на реда, само че той оживял. Блейк се сдружил с ирландеца, който бил рискован, самоуверен, образован и чакал освобождението си.

Бягството на Блейк

Когато Бърк излязъл на независимост, незабавно се свързал с Потъл и Рандъл и дружно възнамерявали бягството на Блейк. Намерили парите, нужни за интервенцията. Бърк купил радио и да го трансферирал в пандиза на Блейк посредством приближен човек. По това време нито администрацията, нито полицията в пандиза не били оборудвани с сходно, по тази причина Джордж поддържал релативно сигурна и непрекъсната връзка с приятелите си. Бърк провел бягството на Блейк от пандиза, употребявайки стълба от въжета и игли за плетене, а Потъл и Рандъл му обезпечили една безвредна къща, където да се крие, а след 2 месеца го отвели в Хамбург в туристически ван, в който пътували дамата и двама дребни синове на Рандъл. Оттам съвестките сътрудници го транспортирали до Москва.

Интересното е, че апартаментът, в който се криел Блейк, бил недалече от пандиза. Агентите търсели Джордж къде ли не, само че никой не допускал, че той се крие покрай стените на пандиза. Последната нощ, преди да отпътува, Блейк даже сложил букет от хризантеми на прага на пандиза в памет на личното си освобождение.

Книгата и ориста на Шон Бърк

През 1970 година Шон Бърк разгласил книга, в която показал своя версия на събитията. Той единствено леко трансформирал имената на Пот и Рандъл. Британските управляващи незабавно разбрали кои са съучастниците, само че решили да не ги арестуват, защото за сътрудниците било по-изгодно хората да имат вяра, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а не група дилетанти, са организирали това бягство.

Шон Бърк имал уязвимост към алкохола и починал няколко години по-късно в Ирландия.

Животът в Москва

За разлика от него, Джордж Блейк станал международно прочут. След правосъдния развой, целият свят научил за него. Заради бягството му, конспирациите към личността му нарастнали. Вече в Съветския съюз, той се развел със брачната половинка си и почнал нов живот. Официално работил в ИМЕМО като теоретичен помощник под името Герие Иванович Бехтер.

Получил от държавното управление апартамент в Москва и лятна резиденция, както и пенсия на офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Имал е и сан на полковник от задгранично разузнаване, получил доста ордени.

Написал е две автобиографични книги, като за втората - "Прозрачни стени ", през 2007 година получил специфичната премия на Службата за външно разузнаване на Руската федерация.

Преди 3 години, на 95-годишния му празник, съветският президент Путин го определил като индивида, който постоянно сполучливо е решавал дилемите, които са му предоставени.

Последните си години

До гибелта си той живеел в Москва, обичал да кара колело, да чете историческа литература и да слуша класическа музика -Вивалди, Моцарт, Хендел, Бах. До последно бил предан болшевик. Но всички обвинявания на англичани в предатество, отговарял, че в никакъв случай не е чувствал, че принадлежи към тази страна. Според него разпадането на Съюз на съветските социалистически републики не означавало, че концепцията за комунизма е утопична или неприятна. Той си вярвал, че обществото към момента не е узряло за нея.

На многочислените въпроси по какъв начин оцелява един двоен сътрудник в продължение на цялостен век, той дава отговор по еднакъв метод:

„ Ако нямах религия, нямаше да оцелея “