Лазар Донков създаде етнографския комплекс ”Етъра”
Лазар Донков приключва Априловската гимназия в Габрово през 1927 година Поради финансови аргументи Донков не съумява да трансформира желанието да се дипломира като проектант, само че това по никакъв метод не му стопира стремежа му да се занимава с нещата, в които намира смисъл и задоволство.
Самоукият художник дружно със сподвижници обикаля селата към Габрово, с цел да фотографира и скицира къщите, както и да разказва другите занаяти в района. Предполага се, че с помощта на тези обиколки в него форма придобива концепцията да се построи етнографски комплекс навън.
По негово предложение и план в габровския квартал Етъра е построен архитектурно-етнографски комплекс “Етър”. Кристализирането на концепцията се случва през 1948 година, с цел да даде опция на недоброжелателите да впрегнат всички сили против него. Три години по-късно художниците Янка и Борис Попови вършат донос против него, заявявайки че е приказвал против властта.
След близо два месеца в неопределеност той е пуснат да се прибере назад в Габрово, а типът му е плачевен - отпаднал, измършавял застрашително и в съвсем безпомощно положение. Гаврата, която властта прави с него, ни минимум не отхвърля Донков от фантазията му. След многочислени писма до окръжни и регионални комитети, оповестеният за зложелател на властта най-сетне съумява да завоюва авторитетен политик за своята идея.
На 22 април 1963 година е направена първата копка на комплекса, а е тържествено открит на 7 септември 1964 година Неговото създание е единственият по рода си етнографски музей навън на Балканския полуостров с настоящи работилници, в които се съхраняват и показват обичайни балканджийски занаяти, в това число с механизми, задвижвани от водна бликам.
Успехът, който жъне “Етъра”, незабавно след откриването за гости изненадва даже самия Лазар Донков. Когато в него е вложена толкоз обич и усърдие, в това няма нищо учудващо. На дневен ред излиза нов проблем - забелязала изгодите, които може да донесе това деяние, партията се пробва да присвои заслугите за построяването и реализирането на плана. Отношението към самия Лазар Донков също се трансформира - през 1971 година е отличен като “Заслужил активист на културата”, а през 1974 година печели Димитровска премия. Напълно заслужени награди и самопризнания, пристигнали прекомерно късно...
През интервала 1963-1976 година Лазар Донков е методически началник и шеф на комплекса. Публикува редица публикации и издава “Кратки бележки по построяването на етнографския парк-музей” (1971). Умира в Габрово през 1976 година
Ердинч ГЮНЕР, Съюз на архитектите в България, сдружение Варна
Самоукият художник дружно със сподвижници обикаля селата към Габрово, с цел да фотографира и скицира къщите, както и да разказва другите занаяти в района. Предполага се, че с помощта на тези обиколки в него форма придобива концепцията да се построи етнографски комплекс навън.
По негово предложение и план в габровския квартал Етъра е построен архитектурно-етнографски комплекс “Етър”. Кристализирането на концепцията се случва през 1948 година, с цел да даде опция на недоброжелателите да впрегнат всички сили против него. Три години по-късно художниците Янка и Борис Попови вършат донос против него, заявявайки че е приказвал против властта.
След близо два месеца в неопределеност той е пуснат да се прибере назад в Габрово, а типът му е плачевен - отпаднал, измършавял застрашително и в съвсем безпомощно положение. Гаврата, която властта прави с него, ни минимум не отхвърля Донков от фантазията му. След многочислени писма до окръжни и регионални комитети, оповестеният за зложелател на властта най-сетне съумява да завоюва авторитетен политик за своята идея.
На 22 април 1963 година е направена първата копка на комплекса, а е тържествено открит на 7 септември 1964 година Неговото създание е единственият по рода си етнографски музей навън на Балканския полуостров с настоящи работилници, в които се съхраняват и показват обичайни балканджийски занаяти, в това число с механизми, задвижвани от водна бликам.
Успехът, който жъне “Етъра”, незабавно след откриването за гости изненадва даже самия Лазар Донков. Когато в него е вложена толкоз обич и усърдие, в това няма нищо учудващо. На дневен ред излиза нов проблем - забелязала изгодите, които може да донесе това деяние, партията се пробва да присвои заслугите за построяването и реализирането на плана. Отношението към самия Лазар Донков също се трансформира - през 1971 година е отличен като “Заслужил активист на културата”, а през 1974 година печели Димитровска премия. Напълно заслужени награди и самопризнания, пристигнали прекомерно късно...
През интервала 1963-1976 година Лазар Донков е методически началник и шеф на комплекса. Публикува редица публикации и издава “Кратки бележки по построяването на етнографския парк-музей” (1971). Умира в Габрово през 1976 година
Ердинч ГЮНЕР, Съюз на архитектите в България, сдружение Варна
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ