Лаури Рехард- специалист по международно авторско право, за бъдещето на интелектуалната собственост
Лаури Рехард е началник на Юридическия отдел на IFPI (Международната федерация на звукозаписна индустрия). Той бе преподавател на Конференция за бъдещето на интелектуалната благосъстоятелност в НДК на 15 март. Изключително скъп като експерт по интернационалното авторско право, той дава отговор за всички правни политики, правосъдни процедури и международин оперции на IFPI и има взор върху протичащото се на българския пазар. Срещнах се с Лаури Рехард по време на визитата му в София и той беше общителен да отговори на въпросите ми.
Какви са упованията към България като част от председателството й на Европейски Съюз и най-хубавия метод в имплементирането на Директивата за груповото ръководство на авторското право и сродните му права в родното законодателство – по какъв начин се е случил този развой в другите европейски страни?
- Това, което бихме могли да чакаме от българското председателство на Съвета на Европейски Съюз е България да бъде доста самодейна и да придвиже напред измененията в Директивата за авторското право, в подтекста на единния цифров пазар. Това, което за нас като промишленост е доста значимо е измененията в тази Директива да отразят проблема, който ние назоваваме Value Gap, т.е. разлика в цената. Какво значи тази разлика? Това е разликата, която виждаме в цената, която някоя от цифровите платформи могат да извличат от потреблението на музика и това, което заплащат на притежателите на правата на тази музика. Това, което за нас е значимо, всички на цифровия пазар да лицензират музика при едни и същи условия.и да се конкурират при едни и същи условия, тъй като сега не е по този начин.Затова сега това е нашият приоритет- измененията в тази Директива за авторското право, които се отнасят до отговорността на платформите.
Изхождайки от обстоятелството, че музиката може да препрограмира прочувствено човек, а от там и да бъде един от най- естествените ускорители на лечебния развой, огромна част от лечебните заведения считат, че като платят абонамента си към кабелния оператор, заплащат и авторски права. Кой е най- безболезнения метод на лечебните заведения да бъде показано, че излъчвайки музика от радио или ефирен канал в чакалните си, би трябвало да платят за труда на създателите.
- Музиката има стойност и тази стойност има резултат в друг подтекст, в това число, когато е употребена в лечебни заведения. Редно е тези, които са вложили креативна мощ в тази музика да получат някакво обезщетение и това е кардинално, без значение дали става въпрос за лечебни заведения или някакъв различен тип бизнес.
Value Gap или разликата в цената, платформи като YouTube получават под формата на генериран трафик и предавани реклами, само че до актьора и продуцента доближават алегорични хонорари. В същото време YouTube е супер мощна платформа за промотиране на музикална продукция и промишлеността не би могла да я бойкотира и да проработи предпочитано с платформи като Spotify, работещи единствено с лицензирана музика. Какъв е най- верният метод за разрешаването на този проблем.
- Нашият приоритет е да подсигурим разпоредбите, които се ползват към участниците на цифровия пазар да са обективни, да основават идентични условия за всички. Това значи, че всички платформи, които употребяват музика е редно първо да договарят за слагането на музиката на платформите си и по-късно да стартират да я употребяват. В момента има платформи, които по силата на избрани законови текстове, не е нужно авансово да договарят, когато става дума за наличие качено от консуматори. Това значи, че когато има платформа като YouTube, която базира една огромна част от бизнеса си на музиката, би трябвало преди да качи музиката на такава една платформа да договаря със притежателите на правата на тази музика и по-късно да стартира да я употребява.
Преди година Агенцията за авторски права като единствен орган за отчитане на правата на създателите насочи непостижими искания за възнаграждение към БНР. Това изискване не бе признато от медията, която е един от дребното правилни платци. Тогава се наложи да излъчваме музика от преди 1950 година. Имали ли сте сходен случай във вашата процедура?
- Предпочитам да не разясня обстановката, само че като принцип всички, които са свързани със основаването на музика, дали са създатели, дали са реализатори или продуценти, би трябвало да бъдат заслужено възнаградени за труда си. От друга страна, ние като промишленост, държанието ни на по този начин наречения пазар е постоянно да преговаряме, да реализираме сделки с ползвателите. Със страдание мога да отбележа, че се е стигнало до сходна обстановка, тъй като правилото ни е по- скоро да лицензираме, не да забраняваме.
Какви са трендовете в звукозаписната промишленост в международен мащаб, приходите от цифрови продажби са на път да изпратят физическия притежател като компактдиска в историята. В същото време следим завръщане към плочите на винил за ценители.
- Ако знаех какво ще се случи в идващите пет години, нямаше да съм тук в този момент, а може би някъде другаде. На както отбелязахте потреблението на музика е съсредоточена в цифровите услуги и приходите, които идват от тях. Това което се следи обаче е, че желанията на потребителите на музика стават все по-разнообразни. Разнообразието е водещ принцип в това, което се случва сега и това, което цифровите платформи дават на потребителите.Ние като промишленост сме длъжни да отговорим на потребността от многообразие и по тази причина се движим във всички направления, дадени ни от потребителите, няма значение дали са винили или цифрови услуги.
Какви са упованията към България като част от председателството й на Европейски Съюз и най-хубавия метод в имплементирането на Директивата за груповото ръководство на авторското право и сродните му права в родното законодателство – по какъв начин се е случил този развой в другите европейски страни?
- Това, което бихме могли да чакаме от българското председателство на Съвета на Европейски Съюз е България да бъде доста самодейна и да придвиже напред измененията в Директивата за авторското право, в подтекста на единния цифров пазар. Това, което за нас като промишленост е доста значимо е измененията в тази Директива да отразят проблема, който ние назоваваме Value Gap, т.е. разлика в цената. Какво значи тази разлика? Това е разликата, която виждаме в цената, която някоя от цифровите платформи могат да извличат от потреблението на музика и това, което заплащат на притежателите на правата на тази музика. Това, което за нас е значимо, всички на цифровия пазар да лицензират музика при едни и същи условия.и да се конкурират при едни и същи условия, тъй като сега не е по този начин.Затова сега това е нашият приоритет- измененията в тази Директива за авторското право, които се отнасят до отговорността на платформите.
Изхождайки от обстоятелството, че музиката може да препрограмира прочувствено човек, а от там и да бъде един от най- естествените ускорители на лечебния развой, огромна част от лечебните заведения считат, че като платят абонамента си към кабелния оператор, заплащат и авторски права. Кой е най- безболезнения метод на лечебните заведения да бъде показано, че излъчвайки музика от радио или ефирен канал в чакалните си, би трябвало да платят за труда на създателите.
- Музиката има стойност и тази стойност има резултат в друг подтекст, в това число, когато е употребена в лечебни заведения. Редно е тези, които са вложили креативна мощ в тази музика да получат някакво обезщетение и това е кардинално, без значение дали става въпрос за лечебни заведения или някакъв различен тип бизнес.
Value Gap или разликата в цената, платформи като YouTube получават под формата на генериран трафик и предавани реклами, само че до актьора и продуцента доближават алегорични хонорари. В същото време YouTube е супер мощна платформа за промотиране на музикална продукция и промишлеността не би могла да я бойкотира и да проработи предпочитано с платформи като Spotify, работещи единствено с лицензирана музика. Какъв е най- верният метод за разрешаването на този проблем.
- Нашият приоритет е да подсигурим разпоредбите, които се ползват към участниците на цифровия пазар да са обективни, да основават идентични условия за всички. Това значи, че всички платформи, които употребяват музика е редно първо да договарят за слагането на музиката на платформите си и по-късно да стартират да я употребяват. В момента има платформи, които по силата на избрани законови текстове, не е нужно авансово да договарят, когато става дума за наличие качено от консуматори. Това значи, че когато има платформа като YouTube, която базира една огромна част от бизнеса си на музиката, би трябвало преди да качи музиката на такава една платформа да договаря със притежателите на правата на тази музика и по-късно да стартира да я употребява.
Преди година Агенцията за авторски права като единствен орган за отчитане на правата на създателите насочи непостижими искания за възнаграждение към БНР. Това изискване не бе признато от медията, която е един от дребното правилни платци. Тогава се наложи да излъчваме музика от преди 1950 година. Имали ли сте сходен случай във вашата процедура?
- Предпочитам да не разясня обстановката, само че като принцип всички, които са свързани със основаването на музика, дали са създатели, дали са реализатори или продуценти, би трябвало да бъдат заслужено възнаградени за труда си. От друга страна, ние като промишленост, държанието ни на по този начин наречения пазар е постоянно да преговаряме, да реализираме сделки с ползвателите. Със страдание мога да отбележа, че се е стигнало до сходна обстановка, тъй като правилото ни е по- скоро да лицензираме, не да забраняваме.
Какви са трендовете в звукозаписната промишленост в международен мащаб, приходите от цифрови продажби са на път да изпратят физическия притежател като компактдиска в историята. В същото време следим завръщане към плочите на винил за ценители.
- Ако знаех какво ще се случи в идващите пет години, нямаше да съм тук в този момент, а може би някъде другаде. На както отбелязахте потреблението на музика е съсредоточена в цифровите услуги и приходите, които идват от тях. Това което се следи обаче е, че желанията на потребителите на музика стават все по-разнообразни. Разнообразието е водещ принцип в това, което се случва сега и това, което цифровите платформи дават на потребителите.Ние като промишленост сме длъжни да отговорим на потребността от многообразие и по тази причина се движим във всички направления, дадени ни от потребителите, няма значение дали са винили или цифрови услуги.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ