След Литва и Латвия, и Естония се оттеглиха от сътрудничеството на Източна Европа с Китай
Латвия и Естония напуснаха известния до наскоро като " 17+1 ", формат за съдействие на Китай и Централна и Източна Европа, от който е част и България.
Миналата година това направи и Литва, която предприе и стъпки към доближаване с Тайван. Решението съответствува с ескалацията, последвала визитата на ръководителя на американската Камара на представителите Нанси Пелоси в Тайпе и предизвестията и ученията на Китай край острова, оповестява " Дневник ".
В края на предходната година Литва вбеси Китай, като позволи на Тайван да открие фактическо посолство. Сега Латвия и Естония споделят, че ще продължат да работят за " градивни и прагматични връзки с Китай ", само че ще зачитат и основания на правила интернационален ред и правата на индивида.
Външното министерство на Латвия съобщи, че продължаващото присъединяване на страната в китайската група " към този момент не е в сходство с нашите стратегически цели в актуалната интернационална среда ". Балтийските страни се отдръпват от Китай в миг, когато Пекин е подложен на критика, че укрепва някои връзки с Москва в хода на войната в Украйна.
Обявяването на " безгранично " другарство сред Китай и съветския президент Владимир Путин е неприемливо за балтийските страни, написа " Политико ". Според изданието изтеглянето от формата, който към този момент е " 14+1 ", е обсъждано от Рига и Талин месеци наред.
В последните години страни от Централна и Източна Европа намерено подлагат на критика формата, който бе основан през 2012 година в Будапеща и на чиято среща на върха София бе хазаин през 2018-а, малко след края на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Към формата, събиращ някогашния руски блок, някогашна Югославия, и нарекъл се " 16+1 ", по-късно се причисли и Гърция и той стана " 17+1 ".
Целта бе да се предизвиква съдействието в инфраструктурата, превоза, логистиката, търговията, вложенията, да се задълбочават двустранните връзки.
В Брюксел имаше опасения, че с тази платформа Китай желае да раздели Европейски Съюз, като ангажира източноевропейските страни и ги притегли на своите позиции по политически, стопански и други въпроси. На изток (и в Пекин) отговорът в началото бе, че е време азиатският колос да направи такива вложения в страните от някогашния социалистически блок, каквито към този момент има на запад.
В Полша, Чехия и балтийските страни обаче все по-настойчиво се чуваше, че тази платформа за съдействие не носи мечтаните резултати и съвсем никакви вложения. Чешкото външно министерство да вземем за пример съобщи през май, че обещанието за такива вложения и взаимноизгодна търговия не се извършват.
Примерите за изгоди от съдействието се лимитират главно до Западните Балкани и Унгария: в Хърватия бе отворен преди две седмици мост, заобикалящ Босна и построен от китайскаата компания CRBC; същият строител е зад сръбската автомагистрала до Черна гора. Също по този начин жп линията Будапеща-Белград се акцентира като изгода от съдействието, само че управляващите си навлякоха рецензии, откакто финансовите и други параметри на построяването ѝ се оказаха засекретени.
Миналата година това направи и Литва, която предприе и стъпки към доближаване с Тайван. Решението съответствува с ескалацията, последвала визитата на ръководителя на американската Камара на представителите Нанси Пелоси в Тайпе и предизвестията и ученията на Китай край острова, оповестява " Дневник ".
В края на предходната година Литва вбеси Китай, като позволи на Тайван да открие фактическо посолство. Сега Латвия и Естония споделят, че ще продължат да работят за " градивни и прагматични връзки с Китай ", само че ще зачитат и основания на правила интернационален ред и правата на индивида.
Външното министерство на Латвия съобщи, че продължаващото присъединяване на страната в китайската група " към този момент не е в сходство с нашите стратегически цели в актуалната интернационална среда ". Балтийските страни се отдръпват от Китай в миг, когато Пекин е подложен на критика, че укрепва някои връзки с Москва в хода на войната в Украйна.
Обявяването на " безгранично " другарство сред Китай и съветския президент Владимир Путин е неприемливо за балтийските страни, написа " Политико ". Според изданието изтеглянето от формата, който към този момент е " 14+1 ", е обсъждано от Рига и Талин месеци наред.
В последните години страни от Централна и Източна Европа намерено подлагат на критика формата, който бе основан през 2012 година в Будапеща и на чиято среща на върха София бе хазаин през 2018-а, малко след края на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Към формата, събиращ някогашния руски блок, някогашна Югославия, и нарекъл се " 16+1 ", по-късно се причисли и Гърция и той стана " 17+1 ".
Целта бе да се предизвиква съдействието в инфраструктурата, превоза, логистиката, търговията, вложенията, да се задълбочават двустранните връзки.
В Брюксел имаше опасения, че с тази платформа Китай желае да раздели Европейски Съюз, като ангажира източноевропейските страни и ги притегли на своите позиции по политически, стопански и други въпроси. На изток (и в Пекин) отговорът в началото бе, че е време азиатският колос да направи такива вложения в страните от някогашния социалистически блок, каквито към този момент има на запад.
В Полша, Чехия и балтийските страни обаче все по-настойчиво се чуваше, че тази платформа за съдействие не носи мечтаните резултати и съвсем никакви вложения. Чешкото външно министерство да вземем за пример съобщи през май, че обещанието за такива вложения и взаимноизгодна търговия не се извършват.
Примерите за изгоди от съдействието се лимитират главно до Западните Балкани и Унгария: в Хърватия бе отворен преди две седмици мост, заобикалящ Босна и построен от китайскаата компания CRBC; същият строител е зад сръбската автомагистрала до Черна гора. Също по този начин жп линията Будапеща-Белград се акцентира като изгода от съдействието, само че управляващите си навлякоха рецензии, откакто финансовите и други параметри на построяването ѝ се оказаха засекретени.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ