Когато най-добрата ми приятелка се разболя от рак, реших да осиновя детето й
Лара беше най-хубавата ми другарка. Запознахме се в университета през втората ни година. Тя се реалокира от различен град. Отначало се сближихме в ползите около образованието, а по-късно се сприятелихме в всекидневието.
На четвъртата година се омъжих. Лара постоянно е била близка и част от фамилията ми. Всички я смятаха за моя сестра. Толкова мощни ни бяха връзките.
Няколко години по-късно моята Лариса също забременя, излизайки с мъж на име Руслан. Но той не възнамерявал да гради сериозна връзка, както се оказа. Предложиха да решат казуса с аборт и да бъдат дружно по-нататък.
Но Лара не можеше да направи това. Кавги и различия предшестваха идната разлъка. И малко по-късно приятелката ми разбра, че Руслан от време на време й изневерява. Разпръснаха се като кораби в морето.
В града, в който учехме, Лара живееше с майка си. Родителите й са разведени от дълго време. Момичето е отгледано от татко си. И едвам в студентските си години Лара се реалокира при майка си поради образованието си.
Двете в никакъв случай не са се разбирали същински, като че ли са непознати. Тогава пристигнаха новините за бременността и за раздялата с момчето. Естествено, съветът на майка й не се различаваше от този на Руслан – аборт.
Тя обезверено искаше да се върне вкъщи при татко си, само че тогава щеше да загуби работата си. А това работно място не беше елементарно за приемане. Още на практиката ръководителят на катедрата видя нейните качества. А и за една бременна жена е мъчно да си търси нова работа.
Като цяло тя остана в нашия град, затваряйки очите си за недоволството на майка си.
Няколко месеца по-късно бащата на Лара й пристигна на посетители и се опита да разбере обстановката. Той оказа помощ на щерка си да наеме едностаен апартамент, преди да излезе в отпуск по майчинство. Не желаех тя да живее в терзания и кавги.
Изглеждаше, че всичко последователно се подобряваше. Не беше сама и можеше да разчита на помощ от разнообразни направления.
Но тогава за Лара настъпи нов интервал. Откриха й рак. През първите три месеца лекуването може доста да навреди на бебето, тъй че беше решено лекуването да се отсрочи за следродилния интервал.
Когато бебето се роди, Лара не загуби вяра, както всички нас, за бързо възобновяване. Последваха поредност от лекувания и интервенции. Подобренията бяха краткотрайни, заболяването не отстъпи.
По това време Лара се тревожеше единствено за ориста на сина си. Ясно е, че дядото не би ги оставил просто по този начин, само че възрастта и здравето му нямаше да стигнат да отгледа дребния си внук.
Лара ми се доверяваше като на личната си сестра, само че не можеше да се реши да поговори с мен за това аз да отгледам сина й. Може би се опасяваше да не ме загуби като другарка и от реакцията на фамилията ми.
Аз имам две дъщери, а брачният партньор ми постоянно е мечтал за наследник. Не желаех да мисля за трето дете, желаех да си дам отмора. Когато децата пораснеха малко, може би щях да реша да го направя.
Един ден Лара сама предложи дребния Павел да остане при нас за известно време. И тя и татко й умерено можеха да отидат за идната интервенция, която се организираше в прилежащ град.
Съпругът ми реагира съответно на решението ми, а девойките ни бяха възхитени от бебето. Обичаха да играят с него и да ми оказват помощ в грижите му.
След завръщането на Лара аз бях първата, която предложи помощта си. Всички доста добре разбирахме какво я чака в близко бъдеще. Всеки ден от живота й към този момент се беше трансформирал на практика в подарък от ориста.
След като Лара ни напусна, трябваше да преминем през сложен път. Осинових детето на приятелката си. Сега дъщерите ми имат братче, а брачният партньор ми се радва на сина си. И най-важното е, че Павел има огромно семейство.
Днес, на шест години, той доста добре знае, че има майка на име Лара. Но тя е някъде наоколо. Поддържаме връзка с бащата на Лара. Вратите ни са постоянно отворени за него.
А биологичният татко не е известен за нищо. Градът е дребен, мисля, че в случай че желае, може да схвана всичко от общи другари. Но от самото начало, от момента на раздялата, Руслан в никакъв случай не се поинтересува нито от ориста на Лара, нито от детето му. Може би това е добре. В последна сметка Павел е до обичаните си родители.
