Лампата на Едисон свети от 116 години
Лампата с нажежена жичка на Едисон е включена през далечната 1901 година и до през днешния ден към момента работи. Тази неповторима американска забележителност се намира в пожарната на калифорнийския град Ливърмор повече от век.
Крушката е вписана в Книгата на върховете на Гинес. Това се случва през 1972 година, малко откакто локалният кореспондент Майк Дънстан научава от личния състав на станцията за необикновената продължителност на остарялата лампа. През 2001 година пожарникарите тържествено означават стогодишнината от " Малката горделивост на Америка ". Създаден е „ комитет на вековната крушка “, занимаващ се с въпроса за опазване на експлоатационните й качества допустимо най-дълго и непременно.
„ Столетната крушка “, както нормално я назовават в Съединени американски щати, даже има собствен личен формален уеб страница (centennialbulb.org), на чиято основна страница може да се види онлайн лъчение на невероятния източник на светлина. Уеб камера, конфигурирана особено за тази цел, предава фотография на електрическа крушка в интернет на всеки няколко минути. Уеб камерата е конфигурирана през 2010 година и от този момент се е повреждала два пъти, само че невероятната лампа е все по този начин свети.
Устройството-чудо е ръчно направено през 1890 година от американската Shelby Electric Company. Стъклото за 60-ватова крушка е издухано по обичайния метод. Неговата карбонова нишка, която е 8 пъти по-дебела от спиралите на актуалните лампи от този вид, е основана по технологията на Томас Едисон, само че под егидата на Адолф Шей, директният съперник на Едисон.
Необичайно високият запас на остарялата крушка се изяснява с обстоятелството, че в тези дни производителите са работили съзнателно и са създавали издръжливи лампи, т.е. те са се стремили към това, без да се концентрират върху лъжливите потребности на пазара. Не е загадка, че през днешния ден индустриалците практикуват по този начин нареченото планувано остаряване на стоките, т.е. създават всевъзможни артикули, в това число електрически крушки, с съзнателно къс експлоатационен живот, тъй че бързо да се повредят и купувачите да тичат в магазините за замяна. Именно крушките с нажежаема жичка стават първия артикул, който стартира да се създава с незадоволително качество за дълготрайна работа.
Тайната на дълголетието на „ столетната лампа “ се крие и в това, че тя в никакъв случай не гасне, т.е. просто няма цикли на изключване. А точно те най-често водят до изгаряне на крушките с нажежена жичка.
Все отново, лампата в Ливърмор, макар че в началото работи с дадена мощ от 60 вата, през днешния ден тази цифра е единствено 4 вата, което е извънредно малко за дейно осветяване, само че икономично във връзка с дълготрайността на осветлението устройство.
Крушката е вписана в Книгата на върховете на Гинес. Това се случва през 1972 година, малко откакто локалният кореспондент Майк Дънстан научава от личния състав на станцията за необикновената продължителност на остарялата лампа. През 2001 година пожарникарите тържествено означават стогодишнината от " Малката горделивост на Америка ". Създаден е „ комитет на вековната крушка “, занимаващ се с въпроса за опазване на експлоатационните й качества допустимо най-дълго и непременно.
„ Столетната крушка “, както нормално я назовават в Съединени американски щати, даже има собствен личен формален уеб страница (centennialbulb.org), на чиято основна страница може да се види онлайн лъчение на невероятния източник на светлина. Уеб камера, конфигурирана особено за тази цел, предава фотография на електрическа крушка в интернет на всеки няколко минути. Уеб камерата е конфигурирана през 2010 година и от този момент се е повреждала два пъти, само че невероятната лампа е все по този начин свети.
Устройството-чудо е ръчно направено през 1890 година от американската Shelby Electric Company. Стъклото за 60-ватова крушка е издухано по обичайния метод. Неговата карбонова нишка, която е 8 пъти по-дебела от спиралите на актуалните лампи от този вид, е основана по технологията на Томас Едисон, само че под егидата на Адолф Шей, директният съперник на Едисон.
Необичайно високият запас на остарялата крушка се изяснява с обстоятелството, че в тези дни производителите са работили съзнателно и са създавали издръжливи лампи, т.е. те са се стремили към това, без да се концентрират върху лъжливите потребности на пазара. Не е загадка, че през днешния ден индустриалците практикуват по този начин нареченото планувано остаряване на стоките, т.е. създават всевъзможни артикули, в това число електрически крушки, с съзнателно къс експлоатационен живот, тъй че бързо да се повредят и купувачите да тичат в магазините за замяна. Именно крушките с нажежаема жичка стават първия артикул, който стартира да се създава с незадоволително качество за дълготрайна работа.
Тайната на дълголетието на „ столетната лампа “ се крие и в това, че тя в никакъв случай не гасне, т.е. просто няма цикли на изключване. А точно те най-често водят до изгаряне на крушките с нажежена жичка.
Все отново, лампата в Ливърмор, макар че в началото работи с дадена мощ от 60 вата, през днешния ден тази цифра е единствено 4 вата, което е извънредно малко за дейно осветяване, само че икономично във връзка с дълготрайността на осветлението устройство.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ