Лъжата често може да бъде по-лесна и по-мила от истината

Лъжата постоянно може да бъде по-лесна и по-мила от истината и всеки, който твърди, че в никакъв случай не е лъгал, евентуално лъже. Но е изненадващо в действителност, че лъжем приблизително по 10 пъти на седмица. Дребните неистини са толкоз безобидни, че те явно излизат от устата ни, без даже да видим, че се отклоняваме от истината.

Д-р Пол Сийгер, старши учител по логика на психиката, който се специализира в логика на психиката на лъжата, споделя, че е здравословно да послъгваме.

" За да няма проблеми в обществото, би трябвало да изричаме дребни неистини. Ако вашият сътрудник се прибира у дома с най-новото си произведение на изкуството и споделя: " Какво мислиш за това? ", той/тя желае поддръжка. Независимо дали ви харесва или не, казвате, че е хубаво ".

За страдание, доктор Сийгър споделя, че няма такова нещо като " носа на Пинокио ", когато се пробвате да разберете дали някой лъже или не и даже митът, че децата покриват устата си, когато лъжат, е необоснован.

" Както всеки добър покер състезател ще ви каже, допустимо е да си контролирате лицето ", споделя доктор Сийгър. " Но може да започнете да тропате с крайници си, без даже да осъзнаете, или един от пръстите ви може да стартира да потрепва. Особеностите се разграничават от човек на човек. Ако някой се отклонява от естественото държание би трябвало да има причина - може би лъже или може просто да не се усеща добре ".

Въпреки че има някои доста точни детектори на лъжата, хората не са изключително положителни в преценката на това дали някой лъже. Независимо дали смятате, че сте добър в разкриването на лъжата, множеството хора могат да познаят по кое време различен лъже в към 54 % от случаите.

Ние лъжем, с цел да защитим себе си и другите и с цел да увеличим егото си. " Някои хора лъжат за да изпъкнат за сметка на другите - това им дава възприятие за власт ", споделя доктор Сийгър.

Но лъжата може да излезе отвън нормалността на всекидневието и да премине в признак на патологично положение.

Психиатърът доктор Козмо Халстром споделя, че непрекъснатото лъгане може да бъде симптом на надълбоко разстройство на личността като психопатия, социопатия или гранично разстройство на личността.

" Някои хора живеят в един приказен свят и не споделят истината – това са хората, които са с разнообразни нарушени функционалности в своята психическа целокупност и усещат потребността да живеят подправен живот ", споделя доктор Халстром. " Психопатите, да вземем за пример, нямат никакви скрупули или съвест. Те се концентрират върху краткосрочната облага, не изпитват виновност и живеят за момента - импулсивно и без да мислят за следствията ".

В една форма на патологична неистина, известна като синдром на Мюнхаузен, хората се пробват да убедят лекарите, че имат съществено заболяване.

Трудно е да разберете какъв брой са патологичните лъжци измежду вашите другари или сътрудници, защото множеството са извънредно безапелационни лъжци.

И защото непрекъснатото лъгане е симптоматично клинично положение, патологичните лъжци може да не се държат по същия метод както множеството хора, които лъжат понякога - като покажат облекчение, когато тематиката на диалог се отдалечи от тяхната неистина.

Не знаем какъв брой хора са патологични лъжци, защото малко на брой ще признаят положението. Но в случай че има хора, които лъжат непрекъснато, а средностатистическият човек лъже по 10 пъти на седмица, логиката подсказва, че има високо морални хора, които съвсем не лъжат.