Мълниите удрят най-високите планини - ХОРАЦИЙ
Квинт Хораций Флак е римски стихотворец от Златния век на римската литература. Неговото творчество обгръща революционната ера на Древен Рим – края на републиката и първото десетилетие на новия режим на Октавиан Август .
Бащата на Хораций е бил земевладелец, освободен плебей. Съумял да даде на сина си солидно обучение в учебните заведения в Рим, откъдето бъдещия стихотворец тръгнал към Атина, с цел да се усъвършенства.
Там Хораций попаднал измежду средите на републикански настроени аристократични младежи. През 42 година пр.н.е. той взема присъединяване в решителната борба при Филипи (в Македония) (между силите на Марк Антоний и Октавиан Август против тези на Марк Юний Брут и Касий).
След провалянето на републиканците и дадената прошка за билите се на страната на изгубилия, Хораций се връща в Италия, където схваща, че татко му е мъртъв, а парцелите им са иззети.
За да се устоя, става писар. Вергилий го вкарва в кръга на Меценат , който става негов другар и настойник и го показва на Октавиан . От републиканец Хораций става покровител на монархията.
На Хораций принадлежи репликата Carpe diem (Наслаждавай се на момента!).
Сила без разум пада под тежестта на личното си тегло.
Само климата, не и мисленето си сменя оня, които прекосява морето.
Приятен ще бъде този момент, който не очакваш.
Под предателската пепел се таи огън.
Няма по-голямо безумство от това да носиш дърва в гората.
Никога хищните орли не раждат мирни гълъби.
Нещата засягат и тебе, когато гори домът на съседа ти.
Натрупаното благосъстояние е за едни прислужник, а за други стопанин.
Колкото и да се гордееш с благосъстоянието си, то няма да промени твоето достолепие.
Каква изгода могат да донесат законите там, където няма добродетелност?
Защо ли мъчиш клетия си дух с проекти за вечността?!
Всякакво утвърждение заслужава този, който е съединил приятното с потребното.
Който настойчиво преследва задачата на вярно определена идея, не се разколебава в своето твърдо решение нито поради безумието на своите съграждани, които крещят, че нещо не било както би трябвало, нито поради заплашителното лице на тирана.
Ако искаш да заплача, започни да плачеш първи!
Смело към мъдрост. Почвай: отлагаш ли първия час на живот по-разумен, ставаш като оня селяк, който чака реката да секне; а си тече тя и през днешния ден и постоянно по този начин ще протича.
Да не храним далечни очаквания! Краткостта на живота не го позволява.
Да спасиш някого срещу желанието му, това значи съвсем да го убиеш.
Истина е, че всеки мери със своя мярка и мерило.
Нещастието разкрива гениалността, просперитетът я прикрива.
Сам откажеш ли си доста, то повече боговете ще ти пратят… Много желаеш ли, доста нещо ще ти липсва.
Ако някой купи цитри и ги натрупа дружно, без да се отдаде нито на проучване на цитра, нито на някоя муза; в случай че необущар купи калъпи и шила; в случай че нямащ желание да търгува купи корабни платна, справедливо на всички места ще бъде наименуван вманиачен и безразсъден. Различава ли се този от тях, който натрупа пари и злато, незнаейки да се възползва от събраните и страхувайки се да допре сякаш свещеното?
Ти си мисли, че за теб всеки нов ден ще бъде финален! По-драг ще пристигна часът, за който не си се надявал.
Смей се и светът ще се засмее дружно с теб; плачи и ще плачеш самичък.
Всички ги чака една нощ.
Цени мига, не вярвай ти на вятъра в утрешния ден.
