Поуките от Абеномиката за света, борещ се с японизацията
"Купувайте моята Абеномика ", прикани японският министър председател Шиндзо Абе през 2013-а. И убеди света, че тривекторната му стратегия на "смела парична политика, гъвкава фискална политика и тактика за напредък " ще трансформират стопанската система на Япония.
Днес господин Абе е в оставка след повече от осем години отпред на Страната на изгряващото слънце и е време за оценки: съумя ли в действителност неговата Абеномика?
Отговор на този въпрос дава Робин Хардинг - началник на бюрото на "Файненшъл таймс " в Япония. И той с една дума е "НЕ ".
Ключовата цел на Абеномиката е годишна инфлация от 2%, която и преди пандемията от COVID-19 в никакъв случай не излезе над един %. Което е неуспех.
Подобно на футболен тим, който не е съумял да завоюва лигата обаче, неуспехът не значи безусловно, че си некадърен, а просто - че не си задоволително добър. Абеномиката има своите звездни мигове. А за света, борещ се с "японизацията " - хлъзгане към застоялост, дефлация и свръх ниски лихвени проценти - тя носи знакови поучения.
Първата е, че паричната политика работи.
Първоначалната "базука " от солидни покупки на активи от "Бенк ъф Джъпен " през 2013-а беше високо ефикасна. Доходността на японските държавни облигации се намали, борсовите показатели вървяха нагоре и, най-важното, японската валута се откри под 100 йени за един щ. $ - бонус за националната промишленост. Кредитирането набъбна и страната реализира рекордна претовареност по време на ръководството на Абе. И е съвсем невероятно да се оспорва, че Япония би била по-добре с по-високи лихви и по-силна йена.
Втората поука - слабата стопанска система не може да се оправи с нараствания на налозите.
Денят, в който Абеномиката претърпя крах, беше когато през лятото на 2014-а държавното управление увеличи налога върху потреблението от пет на осем %. Мярката бе планувана от предходния кабинет, само че Абе и ръководителят на "Бенк ъф Джъпен " - Харухико Курода - са виновни за въвеждането й, потапяйки страната в криза. По-нататъшното нарастване на налога до 10% през предходната година даде същия резултат. Просто тъй като, в случай че са обещани тласъци и се вършат рестрикции, се случва неуспех. Това е в резюме историята на Абеномиката.
Урок трети - доверието и репутацията са всичко.
В ранните дни на Абеномиката господин Курода даде обещание да реализира 2% годишна инфлация в границите на две години. И не удържа на обещанието. След като потребителският данък докара до криза, втората огромна интервенция на Курода през 2014-а - нарастването на размера на покупките на активи до 80 трлн. йени годишно - имаше по-слаб резултат. И до ден сегашен магията не работи.
Всъщност, това не е единственият метод, по който Абеномиката подрони доверието в себе си. Например, Токио в никакъв случай не увеличи заплатите на заетите в обществения бранш в естетика с целевите 2% годишна инфлация. Което ненапълно оправдава нежеланието на частния отрасъл да се вслуша в апелите на Абе да качи трудовите хонорари.
Четвъртата поука - не може да се разчита само на упованията.
Господин Курода от време на време разясняваше по какъв начин би трябвало да работи политиката му и насърчаваше обществените упования за бъдещата инфлация. В реалност, това в действителност се случи в началото, преди рецесията през 2014-а да убие очакванията за действителен инфлационен растеж. Инструмент, разчитащ на упования, в никакъв случай не се съвместява с различен, който трансформира непосредствено лихвените проценти.
Това има директна връзка и с решението на Федералния запас от предходната седмица да одобри усреднена целева инфлация, която да компенсира ниските инфлационни нива в минали интервали с по-високи стойности в бъдеще. Щатските централни банкери сигурно са отчели, че "Бенк ъф Джъпен " имаше "нагласи за инфлационен гърмеж " от 2016-а насам. Което не донесе нищо положително.
Петият урок на Абеномиката е, че тласъците не основават проблеми с обществения дълг, а ги вземат решение.
От 1990-а японският дълг като % от Брутният вътрешен продукт нарастваше неумолимо като се изключи два интервала. Първият - от 2005-а до 2007-а когато националното стопанство беше задоволително мощно, с цел да разреши на "Бенк ъф Джъпен " да увеличи, много безразсъдно, лихвените проценти. Вторият е 2013-2019-а, когато Абеномиката сътвори задоволително условия за нарастване на потребителския налог. Държавният бранш може да пести повече само в случай че частният икономисва по-малко. Засилването на стопанската система е причина за стягане на фискалната политика.
Шестата поука са рестриктивните мерки на тактиката на напредък.
Може би най-честите рецензии към Абе в Япония са, че той в никакъв случай не извърши обещанията си за структурна промяна. Вярно е, че Абе не реализира най-радикалните промени, като да вземем за пример - да отстрани отбраната на служащите на трудов контракт. Той обаче либерализира японския пазар на електрическа енергия, отвори страната за китайски туристи, отстрани селскостопанското лоби и подписа две големи търговски съглашения.
По-голяма част от икономическия напредък обаче идва от приноса на повече хора, от по-добро обучение, от акумулиране на капитал и най-важното - от новите технологии. Предвид застаряващото население на Япония, единствената "сигурна " промяна за икономически напредък е имиграция в необятни размери и Абе доста рационално даде опция на този избор да надвиши чистата икономическа логичност. Вероятно министър председателят в оставка е позволил неточност като е убеждавал, че има тактика за възкръсване на растежа. И защото такава на процедура не е имало, то и казусът не е в реализирането й.
Къде е Япония сега?
Предизвикателствата пред страната са по-големи от всеки път. След неуспеха на програмата за неограничени тласъци, обществеността надали ще одобри друга. Но статуквото с инфлация надалеч под целевите 2% годишно е признак за хронична бездна на търсенето, попълвана непълноценно с все по-галопиращ обществен дълг.
Една от вариантите е да се чака, а централната банка да продължи да купува активи и да се надява на най-хубавия вероятен излаз - базов метод на "Бенк ъф Джъпен " от 2016-а.
Алтернативата е още по-тясна съгласуваност на тези покупки с държавните разноски. Това би била още една съпка към неизпробваната и евентуално рискована политика на "хеликоптерните пари ". Но Япония има малко варианти, с цел да реализира вярата, която господин Абе продаде преди време толкоз сполучливо.
Днес господин Абе е в оставка след повече от осем години отпред на Страната на изгряващото слънце и е време за оценки: съумя ли в действителност неговата Абеномика?
Отговор на този въпрос дава Робин Хардинг - началник на бюрото на "Файненшъл таймс " в Япония. И той с една дума е "НЕ ".
Ключовата цел на Абеномиката е годишна инфлация от 2%, която и преди пандемията от COVID-19 в никакъв случай не излезе над един %. Което е неуспех.
Подобно на футболен тим, който не е съумял да завоюва лигата обаче, неуспехът не значи безусловно, че си некадърен, а просто - че не си задоволително добър. Абеномиката има своите звездни мигове. А за света, борещ се с "японизацията " - хлъзгане към застоялост, дефлация и свръх ниски лихвени проценти - тя носи знакови поучения.
Първата е, че паричната политика работи.
Първоначалната "базука " от солидни покупки на активи от "Бенк ъф Джъпен " през 2013-а беше високо ефикасна. Доходността на японските държавни облигации се намали, борсовите показатели вървяха нагоре и, най-важното, японската валута се откри под 100 йени за един щ. $ - бонус за националната промишленост. Кредитирането набъбна и страната реализира рекордна претовареност по време на ръководството на Абе. И е съвсем невероятно да се оспорва, че Япония би била по-добре с по-високи лихви и по-силна йена.
Втората поука - слабата стопанска система не може да се оправи с нараствания на налозите.
Денят, в който Абеномиката претърпя крах, беше когато през лятото на 2014-а държавното управление увеличи налога върху потреблението от пет на осем %. Мярката бе планувана от предходния кабинет, само че Абе и ръководителят на "Бенк ъф Джъпен " - Харухико Курода - са виновни за въвеждането й, потапяйки страната в криза. По-нататъшното нарастване на налога до 10% през предходната година даде същия резултат. Просто тъй като, в случай че са обещани тласъци и се вършат рестрикции, се случва неуспех. Това е в резюме историята на Абеномиката.
Урок трети - доверието и репутацията са всичко.
В ранните дни на Абеномиката господин Курода даде обещание да реализира 2% годишна инфлация в границите на две години. И не удържа на обещанието. След като потребителският данък докара до криза, втората огромна интервенция на Курода през 2014-а - нарастването на размера на покупките на активи до 80 трлн. йени годишно - имаше по-слаб резултат. И до ден сегашен магията не работи.
Всъщност, това не е единственият метод, по който Абеномиката подрони доверието в себе си. Например, Токио в никакъв случай не увеличи заплатите на заетите в обществения бранш в естетика с целевите 2% годишна инфлация. Което ненапълно оправдава нежеланието на частния отрасъл да се вслуша в апелите на Абе да качи трудовите хонорари.
Четвъртата поука - не може да се разчита само на упованията.
Господин Курода от време на време разясняваше по какъв начин би трябвало да работи политиката му и насърчаваше обществените упования за бъдещата инфлация. В реалност, това в действителност се случи в началото, преди рецесията през 2014-а да убие очакванията за действителен инфлационен растеж. Инструмент, разчитащ на упования, в никакъв случай не се съвместява с различен, който трансформира непосредствено лихвените проценти.
Това има директна връзка и с решението на Федералния запас от предходната седмица да одобри усреднена целева инфлация, която да компенсира ниските инфлационни нива в минали интервали с по-високи стойности в бъдеще. Щатските централни банкери сигурно са отчели, че "Бенк ъф Джъпен " имаше "нагласи за инфлационен гърмеж " от 2016-а насам. Което не донесе нищо положително.
Петият урок на Абеномиката е, че тласъците не основават проблеми с обществения дълг, а ги вземат решение.
От 1990-а японският дълг като % от Брутният вътрешен продукт нарастваше неумолимо като се изключи два интервала. Първият - от 2005-а до 2007-а когато националното стопанство беше задоволително мощно, с цел да разреши на "Бенк ъф Джъпен " да увеличи, много безразсъдно, лихвените проценти. Вторият е 2013-2019-а, когато Абеномиката сътвори задоволително условия за нарастване на потребителския налог. Държавният бранш може да пести повече само в случай че частният икономисва по-малко. Засилването на стопанската система е причина за стягане на фискалната политика.
Шестата поука са рестриктивните мерки на тактиката на напредък.
Може би най-честите рецензии към Абе в Япония са, че той в никакъв случай не извърши обещанията си за структурна промяна. Вярно е, че Абе не реализира най-радикалните промени, като да вземем за пример - да отстрани отбраната на служащите на трудов контракт. Той обаче либерализира японския пазар на електрическа енергия, отвори страната за китайски туристи, отстрани селскостопанското лоби и подписа две големи търговски съглашения.
По-голяма част от икономическия напредък обаче идва от приноса на повече хора, от по-добро обучение, от акумулиране на капитал и най-важното - от новите технологии. Предвид застаряващото население на Япония, единствената "сигурна " промяна за икономически напредък е имиграция в необятни размери и Абе доста рационално даде опция на този избор да надвиши чистата икономическа логичност. Вероятно министър председателят в оставка е позволил неточност като е убеждавал, че има тактика за възкръсване на растежа. И защото такава на процедура не е имало, то и казусът не е в реализирането й.
Къде е Япония сега?
Предизвикателствата пред страната са по-големи от всеки път. След неуспеха на програмата за неограничени тласъци, обществеността надали ще одобри друга. Но статуквото с инфлация надалеч под целевите 2% годишно е признак за хронична бездна на търсенето, попълвана непълноценно с все по-галопиращ обществен дълг.
Една от вариантите е да се чака, а централната банка да продължи да купува активи и да се надява на най-хубавия вероятен излаз - базов метод на "Бенк ъф Джъпен " от 2016-а.
Алтернативата е още по-тясна съгласуваност на тези покупки с държавните разноски. Това би била още една съпка към неизпробваната и евентуално рискована политика на "хеликоптерните пари ". Но Япония има малко варианти, с цел да реализира вярата, която господин Абе продаде преди време толкоз сполучливо.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ