Купувай българското! - този призив е добре познат. Когато си

" Купувай българското! " - този апел е добре прочут. Когато си мислим, че поддържаме родната стопанска система, дали в действителност не купуваме артикули на задгранични концерни? Ето какво демонстрира един назидателен абсурд от Полша.

Обикновено не резервирам касовия бон, когато пазаря хранителни артикули. Но след последното извършване на покупки в един варшавски супермаркет от огромна верига взех решение да го прочета деликатно. И с изненада открих, че част от платената сума е отделена и маркирана с обяснението: Обща стойност на продуктите от „ Купувай полското “.

Тази отметка ме смути. Като дълготраен помощник на Центъра за документиране на националсоциалистическия режим в Германия аз незабавно се сетих за нацисткия печат за качество „ Гарантирано арийски “ и за упътванията да се пазари в „ немски магазини “. Мигар историята се повтаря?

Родни артикули ли са тези артикули?

Ако се вгледаме по-внимателно, ще стигнем до извода, че акцията „ Купувай полското “ се оказва някакъв абсурд. Веригата, която я подхвана и към този момент една година популяризира комерсиалните си отстъпки, в действителност принадлежи на задграничен търговски тръст. Нима една задгранична компания не отива срещу личните си ползи, когато приканва клиентите да купуват полски артикули? И за какво тези клиенти ще отидат тъкмо при един задграничен търговец, с цел да си купуват?
Редакцията предлага
От касовия бон научих още, че описът на въпросните артикули може да се прегледа на уеб страницата на веригата в интернет. Отворих го и за огромно свое удивление измежду продуктите открих прясно изцеден портокалов сок и атлантическа сьомга. Как ли портокалите, които идват от Бразилия, и сьомгата от Атлантическия океан внезапно се оказват „ полски артикули “?

Реших да се поразровя. И открих, че тези въпроси се слагат не от през вчерашния ден. Организациите на селскостопанските производители още предходната година са протестирали против практиката да се лепи етикет „ Продукт от Полша “ даже на такива продукти като Кока-Кола и дъвките „ Орбит “. Тези етикети в това време бяха отстранени, а комерсиалната верига прецизира, че в акцията вземат участие и продукти, които просто са регистрирани в страната или пък се създават от компании, поддържащи работни места в Полша.

Така нареченият „ стопански национализъм “ е публикуван освен в Полша. А интернационалните концерни играят в тази ситуация цинична игра. На продукти, които са артикул от сложни и световни икономически взаимовръзки, те лепят " роден " етикет, с цел да предразположат клиентите и в последна сметка да изкарат по-добра облага.

Цинични маркетингови тактики

Същевременно те ни баламосват с подправена картина на обкръжаващия ни свят. „ Родното “ се популяризира като изключително висококачествено, само че паралелно с това нито търговците ни оферират, нито пък на нас би ни хрумнало вечно да се откажем от богатото разнообразие на световно създадените продукти. Така у потребителите се насажда някаква потискаща шизофрения. Хем се основават някакви неразбираеми очаквания, хем никой няма желание да ги удовлетвори. И по този начин поражда трайна незадоволеност.

Подобни маркетингови тактики с изключение на всичко друго подхранват и националистически насочения популизъм в политиката. Те приготвят плодородна почва за тези политици, които желаят да извличат дивиденти от носталгичните копнежи по „ родното “. Макар че както самите политици, по този начин и световните компании доста добре знаят, че всичко това са единствено празни обещания.

В маркетинговата логика на психиката постоянно се приказва за обществената отговорност на бизнесмените. И основният въпрос от много време гласи: Възможно ли е въобще тази отговорност да се съчетае с икономическата активност, ориентирана към облага? Към този въпрос се прибавя и едно ново предизвикателство. В нашия глобализиран свят икономическите структури, бизнес-решенията, индустриалните и комерсиалните процеси стават все по-комплексни. И доста бързо могат се окажат парадоксални, в случай че решим да ги обличаме в благозвучни думи.

Фалшиви и рискови носталгии по един недокоснат " роден " свят

Станислав Щрасбургер

А парадоксалните решения единствено вредят на оборота. Изследванията демонстрират, че изключително хората в глобализираните западни култури по никакъв начин не търпят комплицираното и многоплановото. Тъй че, с цел да върви бизнесът, бизнесмените би трябвало да основават илюзията за един транспарантен и недокоснат „ роден “ свят. Неслучайно маркетинговите стратези към този момент усвоиха медийния прийом да се описват истории. И в последно време вълнуващите истории и герои като че ли са напуснали романите и са се преместили в … рекламите.

Лично аз имам вяра, че като самостоятелен консуматор мога да се опълчва. Ще ми се образованието и обществото повече да оказват помощ да хората за справяне със комплицирания и многопластов околен свят. Да им изясняват, че ние можем и отсега нататък да обичаме историите за „ родното “, само че като обособени персони или бизнесмени никога не трябва да се отдаваме на подправени и рискови носталгии.

Всичко това ще ни помогне освен да бъдем господари на личното си потребителско държание, само че също по този начин да се оправяме с голямата трудност на сегашната пандемия и световната подвижност на хората, да вземем за пример. А може би ще ни защищити и от заплахата да повтаряме исторически неточности.

*Станислав Щрасбургер е публицист и културен управител. Роден е във Варшава, а живее както в Берлин, по този начин и в родния си град или край Средиземно море.

*****

Разгледайте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: