Дрехите, бързата мода и как шопингът унищожава планетата
Купуваме облекла постоянно, с мотив и без мотив. И попадаме в омагьосания кръг на така наречен бърза мода - бързи трендове, бързи промени, бързи покупки, бързо остаряване на моделите. А замисляли ли сме се какво коства на планетата цялото това голямо произвеждане на облекла?
Когато приказваме за негативни резултати върху околната среда, по-често на мушка са пластмасовите произведения и даже производството на месо, само че не и това на облеклата в бутиците.
В нов документален филм на английската журналистка Стейси Дуули се разкриват мръсните секрети на стилната промишленост и нейното въздействие върху всички нас. Според нея, този отрасъл е измежду петте най-големи замърсители на околната среда, паралелно с добиването на горива.
Данните са, че всяка година в международен мащаб се създават 100 милиарда бройки облекла. Най-често употребяваният материал за тях е памук. От него се вършат към 43% от облеклата. Отглеждането му обаче се свързва с потреблението на пестициди и с нуждата от огромен воден запас, а производството на облекла - с разнообразни химични материали, като бои.
Според документалния филм, може да са нужни цели 15 хиляди литра вода, с цел да се отгледа памук, задоволителен за изработката на един чифт дънки. Сами можем да си вършим сметките, тъй като цифрите стават големи и плашещи. Но те ни карат да се замислим за това какъв разрушител на планетата са облеклата, които все не ни стигат.
Една от страните, усетили най-силно унищожителния резултат на стилната промишленост, е Казахстан. През 60-те години тук се разгръща Аралско море. А през днешния ден 68-те хиляди квадратни метра вода са се трансформирали в пустиня.
И тук идва значимото конкретизиране - страната е един от главните производители на памук. И точно той е " изпил " морето. Както и водата в една от реките, вливали се преди години в него.
В Индонезия също кипи интензивно произвеждане за стилната промишленост. Тук фабриките са над 400 и множеството от тях са разположение по поречията на реки. В техните води попадат огромна част от химикалите, употребявани за изработката на нашите облекла.
Ефектът от това е върху водните животни, почвата и растения. А Индонезия даже не е измежду топ производителите. Страх ни е да допускаме за равнищата на замърсяване в тях...
Повечето фешън марки към момента не са взели драговолно казуса с унищожаването на планетата поради производството на моделите им, тъй като това ще докара до по-големи разноски, а до загуби. Но други се стремят да понижат нуждата от толкоз доста вода и химикали, написа BBC.
Но най-голямата смяна може да пристигна от самите нас. Именно желанието ни постоянно да сме в крайник с модата и да имаме всяка нова дреха на обичаната марка подстрекава това свръхпроизводство.
А решението е обикновено: по-малко и по-качествени облекла, които да носим с години. И надзор върху шопинг манията. Страхотна концепция е и да връщаме за преработване към този момент ненужните ни модели, което в множеството случаи се възнаграждава и с отстъпка при покупката на нови. Точно подобен е казусът и с H&M. /lifestyle.bg
Когато приказваме за негативни резултати върху околната среда, по-често на мушка са пластмасовите произведения и даже производството на месо, само че не и това на облеклата в бутиците.
В нов документален филм на английската журналистка Стейси Дуули се разкриват мръсните секрети на стилната промишленост и нейното въздействие върху всички нас. Според нея, този отрасъл е измежду петте най-големи замърсители на околната среда, паралелно с добиването на горива.
Данните са, че всяка година в международен мащаб се създават 100 милиарда бройки облекла. Най-често употребяваният материал за тях е памук. От него се вършат към 43% от облеклата. Отглеждането му обаче се свързва с потреблението на пестициди и с нуждата от огромен воден запас, а производството на облекла - с разнообразни химични материали, като бои.
Според документалния филм, може да са нужни цели 15 хиляди литра вода, с цел да се отгледа памук, задоволителен за изработката на един чифт дънки. Сами можем да си вършим сметките, тъй като цифрите стават големи и плашещи. Но те ни карат да се замислим за това какъв разрушител на планетата са облеклата, които все не ни стигат.
Една от страните, усетили най-силно унищожителния резултат на стилната промишленост, е Казахстан. През 60-те години тук се разгръща Аралско море. А през днешния ден 68-те хиляди квадратни метра вода са се трансформирали в пустиня.
И тук идва значимото конкретизиране - страната е един от главните производители на памук. И точно той е " изпил " морето. Както и водата в една от реките, вливали се преди години в него.
В Индонезия също кипи интензивно произвеждане за стилната промишленост. Тук фабриките са над 400 и множеството от тях са разположение по поречията на реки. В техните води попадат огромна част от химикалите, употребявани за изработката на нашите облекла.
Ефектът от това е върху водните животни, почвата и растения. А Индонезия даже не е измежду топ производителите. Страх ни е да допускаме за равнищата на замърсяване в тях...
Повечето фешън марки към момента не са взели драговолно казуса с унищожаването на планетата поради производството на моделите им, тъй като това ще докара до по-големи разноски, а до загуби. Но други се стремят да понижат нуждата от толкоз доста вода и химикали, написа BBC.
Но най-голямата смяна може да пристигна от самите нас. Именно желанието ни постоянно да сме в крайник с модата и да имаме всяка нова дреха на обичаната марка подстрекава това свръхпроизводство.
А решението е обикновено: по-малко и по-качествени облекла, които да носим с години. И надзор върху шопинг манията. Страхотна концепция е и да връщаме за преработване към този момент ненужните ни модели, което в множеството случаи се възнаграждава и с отстъпка при покупката на нови. Точно подобен е казусът и с H&M. /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ