Културните влияния упражняват непреодолимо въздействие върху индивида. Обичаите, традицията, моралът,

Културните въздействия упражняват непреодолимо влияние върху индивида.

Обичаите, традицията, моралът, публичното мнение, религиозните повели на вероизповеданието – в резюме, държанието, което обществото утвърждава и което е на мода, задължава индивида да преглежда избрани външни цели като мечтани.

Той се стреми да реализира тези от тях, които счита за позитивни и цивилизовани и ревниво отхвърля всички други, които не се вписват в културния модел на човечеството.

С течение на времето неумишлено се е оформил „ сватбен модел “.

Той има разнообразни разновидности в другите култури. На Запад мъжът може да се ожени единствено за една жена, а в случай че се ожени няколко пъти по едно и също време, нарушава закона, до момента в който в някой елементи на Изтока е напълно законно един мъж да има няколко дами, стига да може релативно да ги устоя.

Неща, които са признати в една просвета, са неприемливи в друга. Следователно, методът към брака не се подчинява на естествени закони.

Той не отразява правилата или закономерностите на универсалната просветеност, годни за Природата, да вземем за пример поникването на растенията, растежа на дърветата или редуването на годишните времена.

Човекът не съблюдава хармонията на Вселената и не взе участие в галактическия ред на природата, а изопачава законите, като нормално основава свои, случайни закони по нерационални и безредни способи.

Религиозните наставления кардинално са верни, когато показват нуждата „ да се подчиняваме на Божията воля “.

За страдание те изискват единствено да се извършват повелите на догматичната религия, тъй като са ориентирани към сърцето на индивида, а изключват интелекта му.

Хората са се отклонили от естествения път, който е трябвало да следват – пътят на съзнателната си еволюция като човешки същества, чиято цел е да реализират все по-високо равнище на човещина.

Любовта на индивида към удобствата и лукса, консуматорските апетити, са довели до основна деградация на същинските човешки качества, в подмяна на което той е засилил чисто животинските си характерности.

Този спор се демонстрира и на сцената на любовните взаимоотношения. Брачният модел, основан от човечеството, има пошъл и лекомислен аспект, очернен от меркантилност и незнание. Нормите,  които индивидът е задължен да следва, са част от инстинктивните пристрастености на хомо сапиенс.

Човекът към този момент няма потребност от естествения модел, по този начин напълно основан от Бог, който ръководи цялата Природа. Той избира да се счита за „ поробител на Природата “ и да постанова личната си произволна  визия върху неизменимата, хармонична и съвършена конструкция на естествения свят.

Съществува главен модел за човешката двойка, вариращ в другите култури. Модните възгледи също работят по този метод.

Те предопределят държанието на индивида в любовта. Хората неизбежно стават жертва на по този начин наречената „ културна сугестия “. Тези въздействия върху индивида са известни като „ хетеросугестия “.

Поради тази хетеросугестия индивидът разпорежда най-различни неправилни и неуместни очаквания на брака. И защото поколенията се редуват едно след друго, основаните обичаи се възприемат автоматизирано, просто тъй като „ постоянно се е правело по този начин “ или тъй като нашите родители,  прародителите им и техните прапрародители са постъпвали по същия метод.

Класически образец за подбуден от хетеросугестията модел е второстепенната роля, приписвана на дамите в културния модел на човешката двойка. Негласната функционалност на дамата в живота е да ражда деца, да ги отглежда и възпитава.

Хетеросугестията я свежда до ролята на „ кърмачка “ и лишава от тези отговорности, които изискват по-голяма просветеност и предусещане.

Когато се ожени, мъжът несъзнателно мисли, че се е „ сдобил “ с родилка и кърмачка на децата си, която, по волята на обществото, би трябвало да остане вечно вкъщи, да възпитава децата, да чисти къщата и се грижи за него, като извършва ролята на идеалната слугиня.

Ако дамата отхвърли тази норма и да вземем за пример не пожелае да има деца, всички я считат за странна. Хората евентуално мислят, че тя е пренебрегнала библейската заповед „ Множете се, плодете се “.

От позиция на свободата и достойнството, дамите отново са онеправдана страна. Например жена, която изневерява на мъжа си, се смята намерено или мълчешком за продажница.

Не е по този начин при мъжа, тъй като в същата обстановка до известна степен съществува мнение, че той е показал неустрашимост съгласно обичайните показа за мъж.

Не е толкоз от дълго време времето, когато е било нормално събитие високопоставените мъже да зачеват безчет противозаконни деца: източник на голяма мъжка горделивост и „ загадка “, която те старателно са се старали да не крият.

Това държание не е предизвиквало нито  отрицание, нито митинги, а в противен случай, създателят на постъпката ставал заслужен за още по-голямо удивление.

От друга страна, какво би било ситуацията на дамата, в случай че има деца от мъж, който не е неин легален брачен партньор? Откъде идва тази разлика в критериите и за какво би трябвало да се мери с два аршина?

Поради простата причина, че дамата постоянно е била считана за благосъстоятелност на мъжа – движимост, която се купува и продава.

Така е било в предишното, по този начин продължава и през днешния ден. Дори когато имат вяра в противоположното, хората пристъпват към брака прочувствено, интелектуално и инстинктивно програмирани.

Индивидът се дами, тъй като „ човек би трябвало да се ожени “, основава деца, тъй като „ човек би трябвало да има деца “, построява тъкмо такива брачни връзки, каквито му диктува обществото.

От момента на женитбата нататък, животът на индивида следва авансово формирана стратегия. Дори последното му пътешестване до гробищата ще бъде осъществено съгласно съществуващите обичаи и традиции.

В ъзможно е с акуратност да се планува какви ще бъдат погребалните ритуали, по какъв начин ще се държат опечалените, какво ще мислят близки и другари.

Едно от най-важните известия на хетеросугестията, вградено в човешкия мозък, е обвързвано с визията, че в брака индивидът ще откри обич и благополучие. В това търсене местата на повода и следствието се разменят и объркват.

Вярно е противоположното – човек би трябвало да се ожени, в случай че любовта към този момент съществува дружно с относителна сигурност за благополучие.

Хетеросугестията ни втълпява, че дамата би трябвало да бъде красива и мечтана, с цел да бъде показвана с горделивост, а мъжът би трябвало да заема относително значимо състояние, тъй че тя да се гордее с него.

Пак съгласно херетосугестията, пристрастеността е симптом на обич, а ревността демонстрира какъв брой доста ни обичат.

Хетеросугестията е причина да объркваме секса с любовта, принуждава ни да копнеем по неща, които са ненужни и нямат никакво отношение към любовта, кара ни да забравим пътя, който би трябвало да следваме.

По принцип, като част от човешкия жанр индивидът с наслада се предава на пристрастеностите на групата, слива се с нея и губи възприятие за характерност. Но това, което се натрупва в груповата душeвност, не е добродетел или просветеност, а по-скоро нелепост и незначителност.

Ние не осъзнаваме доколко построяваме любовния си живот по материал, заимстван от посредствени разказ и известни телевизионни сериали, както и по образеца на родители, родственици и познати.

Не осъзнаваме също в какъв брой огромна степен ни липсва преценка, същинска визия висше знание за любовта. Не се замисляме даже за момент, че най-често сме неспособни да напишем собствен сюжет, вместо това подражаваме на най-долнопробни мостри.

Поради тази причина обичайният модел на човешко държание се построява от най-различни странни, скрити претекстове: драма, самосъжаление, превземки, садомазохистично държание, „ мачо “ и матриархални функции.

Повечето от нас мислят, че в любовта е задоволително да се подражава на птиците, цветята и насекомите и че е належащо единствено „ да се понесеш “ на крилете на хормоналните си мули, с цел да постигнеш мечтаното благополучие.

Хората явно си показват любовта в проект, който е изцяло противопоставен на визиите за отговорност, учене, техники, просветеност и воля.

Те мислят, че тя се заражда непринудено, вместо да я преглеждат като висша човешка демонстрация, културния модел на човечеството не се показва същина на любовта и заради това множеството човешки двойки извършват някаква подигравка на това, което би трябвало да бъде сублимирана връзка.

Това нямаше да е сериозен проблем, в случай че основата на същинската обич можеше елементарно да се уточни и изясни. Това обаче опонира на човешката природа, тъй като индивидът като скотски тип в никакъв случай не схваща рационалните пояснения, в случай че се отличават от възприетите културни правила.

Просветленото знание е непокътнато извънредно за малко на брой човеци, притежаващи висшата разсъдливост, която съпътства духовното развиване и еволюция.

Програмираната мозъчна просветеност може да разбере само това, което е програмирана да разбере, то в последна сметка е единствено тесният свят на забележимото.

Невидимият вътрешен свят на индивида не е наличен за спътниците му, а постоянно в огромна степен и за самия него.

Човек съвсем изцяло не осъзнава същинския си вътрешен свят, визията, която има е изкривена от неговите психически и защитни механизми.

„ Висшето равнище на схващане “ е психическо положение, при което индивидът прониква в личното си вътрешно пространство и съумява да поддържа връзка с вътрешния свят на ближните си. Това преживяване е по темперамент духовно и нетехническо и се реализира посредством висше развиване, а не с техники за мисловен надзор.

Духовното развиване се отнася до разширението на духовната същина или „ божествената искра “. Процесът може да бъде наименуван и тайнствен в смисъл, че като открие себе си, индивидът в действителност открива Бог.

Представата на човек за Бога няма значение, няма значение и дали има вяра или не има вяра в неговото битие. Истинското духовно развиване е нещо, което надвишава границите на вярата.

Всъщност вярата е антитеза на духовността и е в основата на най-различни суеверия.

Истинската духовност  не може да съществува без същинско схващане за всички невидими процеси в природата и незнайните закони, които ръководят сътворението и еволюцията на индивида.

Духовността е същинска мъдрост, а не богобоязливост, която всъщност е лимитирана.

Много ли се отклонихме от тематиката за любовта? Съвсем не, тъй като същинската обич е нещо, което обгръща целия субект, а освен страстите и хормоните му.

Невъзможно е да разберем любовта, без преди този момент да сме овладели вътрешния си свят посредством духовна еволюция.

Духовната еволюция и  любовта са две понятия, които вървят ръка за ръка. Те са неделими. Без нематериалност може да се реализира единствено реплика на обич – тъжна комедия, чийто неминуем край е отчаяние и празнина.

Съществува потребност от философия на любовта. Човекът би трябвало да разбере същинското й значение като неделима част от познанието за живота и индивида, който би трябвало да се управлява от личната си духовна еволюция.

Когато е споделил „ Обичайте се “, Исус не е имал поради да се обърне другата буза или да се размени положителното със злото, той по-скоро е дал екзотеричен вербален израз на дълбокото, езотерично, неделимо знание.

„ Обичайте се! “ е като елементарна аритметична задача спрямо цялостното познаване на математиката.

Не би могло да бъде другояче, тъй като единствено посредством практикуване на християнска обич е невероятно да се реализира духовно съвършенство, развита просветеност, просвета, теоретичен напредък и по-висока бодрост.

из „ Наука за любовта “

картини: John William Godward