„Културни войни“ с Владислав Апостолов: Неудобният триумф на Орбан
„ Културни войни “ с Владислав Апостолов в предаването " Политически НЕкоректно " по стратегия " Хоризонт " на БНР
Корпоративните медии и демократичните институции на „ прогресивното единодушие “ са в режим на посттравматично стресово разстройство след следващата зрелищна победа на Виктор Орбан и неговата партия Фидес на парламентарните избори в Унгария преди дни.
За четвърти следващ път консервативният маджарски националист и изявен критик на демократичните ексцесии печели цялостно болшинство и прави за смях опозицията. Този път – обединена и подкрепена от световната анти-Орбан мрежа за въздействие и напън.
Премиерът на Унгария реализира един от най-силните си резултати, завоюва над 50 % от гласовете при солидна изборна интензивност и фрустрира критиците си с внушителна тирада на триумфа, в която доразтвори раната на елитите в Европейския съюз с думите, че следващата му победа може „ да се види от Луната, че дори и от Брюксел “.
За малко на брой е загадка, че комисарите на Съюза направиха каквото можаха, с цел да демонизират и делегитимират един от най-популярните водачи на Стария континент. Популярен в личната си страна, несъмнено. За държачите на лостове на въздействие отвън Унгария, Орбан е съвсем митологичен изверг. Представям си по какъв начин бюрократите плашат децата си с него: Миличко, в случай че не слушкаш и не запомниш всички букви от ЛГБТ-то, Виктор Орбан ще те пристигна да те изяде! “
Дехуманизиран оттатък парадокса, Орбан разкритикува опитите на интернационалния търгаш Джордж Сорос да го смъкна от власт, включи и името на украинския президент Зеленски в изброяването на опонетите си. С това към този момент си завоюва безконечни врагове в лицата и клавиатурите на карикатурите, които го играят нападателни атлантици, подготвени за война до последната капка кръв на... други хора. Тези ястреби с кокоша перушина биха създали всичко за свалянето на Орбан. Всичко, което не включва физическа или финансова заплаха за тях, несъмнено.
Абе, като цяло, не им харесаха резултатите в Унгария на „ верните “ хора и медии. Настанява се чувството, че за огромните издания и европейските институции единствените демократични избори са тези, които ги устройват. Как в този момент да одобряват, че унгарците са дали своят вот за политик, който се интересува от благосъстоянието на унгарците повече от благосъстоянието на Държавния департамент във Вашингтон или неправителствените организации, пръснати по всевъзможни столици.
Преди изборите, водещи мегафони на разказа за Орбан като пионка на Путин се пробваха да трансфорат своето прочувствено пожелателно мислене в прогноза за падението на унгарския политик. Изтъня границата сред разбор и вуду обред. Направо ги виждаме по какъв начин боцкат с игли дребна кукла с неговия лик и пищят към небето с апели за фрапантна метафизична и езотерична интервенция в интерес на пропагандата, пардон, наобединената съпротива.
Орбан изкова следващата си победа върху заричане да държи прогресистките и постмодерни бесове отвън публичния организъм. Никакъв културен нихилизъм, национална себеомраза, никаква всеобща миграция от Третия свят, никакви уроци за „ раждащи мъже “ и „ женски пениси “, никаква рискова пропаганда.
Християнска, националистическа, обичайната и фамилна вероятност за унгарското бъдеще. Резултатите приказват сами за себе си. Сега, на крилете на електоралния успех, Орбан опитва и дипломатически манерви с предложение за среща на върха сред Русия и Украйна в Будапеща, с ясно декларирана цел – преустановяване на огъня и мир.
А като премия за успеха от Европейската комисия стартират процедура за прекъсване на еврофондовете на Унгария. Най-близкото до глобалисткия демократичен режим издание „ The Atlantic “ пусна програмно есе от неофициалната говорителка на Демократическата пария, представяща се за самостоятелна журналистка от най-голям диаметър Ан Апълбаум. Тя написа, че Съединени американски щати са „ във война “ с няколко страни - Русия, Беларус, Северна Корея, Никарагуа, Иран и... Унгария.
Хмм, доста забавна селекция на другарката Ан. А „ Ню Йорк Таймс “ написа по какъв начин „ Орбан е преправил изборите по собствен усет “. Това идва от международната медия, която съзнателно скри дискредитиращата и вярна информация за преносимия компютър на Хънтър Байдън и подозренията за фамилна корупция на тогавашния претендент за президент Джо Байдън, тъкмо по време на предизборната акция от 2020-а. Днес Байдън е президент, а вековният вестник се пробва да ни убеди, че той прави чудесна работа и няма нищо неправилно в искрено несъответстващото му държание на съвсем всяко равнище.
Изобщо, по какъв начин по този начин водач на относително дребна страна като Унгария се трансформира в една от главните цели на международния демократичен хайлайф, съсредоточил в себе си невъобразимо големи запаси, власт и въздействие? Сигурно
Орбан прави най-малко нещо правилно и свястно, с цел да нервира сходен подкупен конгломерат. Всеки свободен човек би се гордял с такива врагове.
Корпоративните медии и демократичните институции на „ прогресивното единодушие “ са в режим на посттравматично стресово разстройство след следващата зрелищна победа на Виктор Орбан и неговата партия Фидес на парламентарните избори в Унгария преди дни.
За четвърти следващ път консервативният маджарски националист и изявен критик на демократичните ексцесии печели цялостно болшинство и прави за смях опозицията. Този път – обединена и подкрепена от световната анти-Орбан мрежа за въздействие и напън.
Премиерът на Унгария реализира един от най-силните си резултати, завоюва над 50 % от гласовете при солидна изборна интензивност и фрустрира критиците си с внушителна тирада на триумфа, в която доразтвори раната на елитите в Европейския съюз с думите, че следващата му победа може „ да се види от Луната, че дори и от Брюксел “.
За малко на брой е загадка, че комисарите на Съюза направиха каквото можаха, с цел да демонизират и делегитимират един от най-популярните водачи на Стария континент. Популярен в личната си страна, несъмнено. За държачите на лостове на въздействие отвън Унгария, Орбан е съвсем митологичен изверг. Представям си по какъв начин бюрократите плашат децата си с него: Миличко, в случай че не слушкаш и не запомниш всички букви от ЛГБТ-то, Виктор Орбан ще те пристигна да те изяде! “
Дехуманизиран оттатък парадокса, Орбан разкритикува опитите на интернационалния търгаш Джордж Сорос да го смъкна от власт, включи и името на украинския президент Зеленски в изброяването на опонетите си. С това към този момент си завоюва безконечни врагове в лицата и клавиатурите на карикатурите, които го играят нападателни атлантици, подготвени за война до последната капка кръв на... други хора. Тези ястреби с кокоша перушина биха създали всичко за свалянето на Орбан. Всичко, което не включва физическа или финансова заплаха за тях, несъмнено.
Абе, като цяло, не им харесаха резултатите в Унгария на „ верните “ хора и медии. Настанява се чувството, че за огромните издания и европейските институции единствените демократични избори са тези, които ги устройват. Как в този момент да одобряват, че унгарците са дали своят вот за политик, който се интересува от благосъстоянието на унгарците повече от благосъстоянието на Държавния департамент във Вашингтон или неправителствените организации, пръснати по всевъзможни столици.
Преди изборите, водещи мегафони на разказа за Орбан като пионка на Путин се пробваха да трансфорат своето прочувствено пожелателно мислене в прогноза за падението на унгарския политик. Изтъня границата сред разбор и вуду обред. Направо ги виждаме по какъв начин боцкат с игли дребна кукла с неговия лик и пищят към небето с апели за фрапантна метафизична и езотерична интервенция в интерес на пропагандата, пардон, наобединената съпротива.
Орбан изкова следващата си победа върху заричане да държи прогресистките и постмодерни бесове отвън публичния организъм. Никакъв културен нихилизъм, национална себеомраза, никаква всеобща миграция от Третия свят, никакви уроци за „ раждащи мъже “ и „ женски пениси “, никаква рискова пропаганда.
Християнска, националистическа, обичайната и фамилна вероятност за унгарското бъдеще. Резултатите приказват сами за себе си. Сега, на крилете на електоралния успех, Орбан опитва и дипломатически манерви с предложение за среща на върха сред Русия и Украйна в Будапеща, с ясно декларирана цел – преустановяване на огъня и мир.
А като премия за успеха от Европейската комисия стартират процедура за прекъсване на еврофондовете на Унгария. Най-близкото до глобалисткия демократичен режим издание „ The Atlantic “ пусна програмно есе от неофициалната говорителка на Демократическата пария, представяща се за самостоятелна журналистка от най-голям диаметър Ан Апълбаум. Тя написа, че Съединени американски щати са „ във война “ с няколко страни - Русия, Беларус, Северна Корея, Никарагуа, Иран и... Унгария.
Хмм, доста забавна селекция на другарката Ан. А „ Ню Йорк Таймс “ написа по какъв начин „ Орбан е преправил изборите по собствен усет “. Това идва от международната медия, която съзнателно скри дискредитиращата и вярна информация за преносимия компютър на Хънтър Байдън и подозренията за фамилна корупция на тогавашния претендент за президент Джо Байдън, тъкмо по време на предизборната акция от 2020-а. Днес Байдън е президент, а вековният вестник се пробва да ни убеди, че той прави чудесна работа и няма нищо неправилно в искрено несъответстващото му държание на съвсем всяко равнище.
Изобщо, по какъв начин по този начин водач на относително дребна страна като Унгария се трансформира в една от главните цели на международния демократичен хайлайф, съсредоточил в себе си невъобразимо големи запаси, власт и въздействие? Сигурно
Орбан прави най-малко нещо правилно и свястно, с цел да нервира сходен подкупен конгломерат. Всеки свободен човек би се гордял с такива врагове.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ