Културата на промяната и колко важни са изрезките от вестниците“,

Културата на смяната и какъв брой значими са „ изрезките от вестниците “, разяснява в " Мрежата " по стратегия " Христо Ботев " доцент Георги Лозанов, културолог, медиен анализатор и учител във ФЖМК.

За Комисията по просвета и медии

„ Това е нова, доста комплицирана политическа гарнитура, в която има разнообразни гласове от разнообразни партии, две от които са с много несигурна проевропейска еднаквост и е доста значимо кой ще води и в какво благозвучие ще влязат. Защото самата медийна регулация е европейски модел, би трябвало да имаш отношение изобщо към българската евроинтеграция, с цел да можеш да се произнесеш умело какво е належащо за регулацията на медиите. Всички политици идват с възприятието, че те ще ръководят медиите, по този начин както ръководят другите браншове. Но политиците би трябвало да схванат, че с медиите не може да се постъпва по този начин, тъй като те са напълно друг бранш и че медиите не могат да имат министерство . Беше цялостна нелепост предлагането в Комисията по просвета и медии да се предлага махането на Съвет за електронни медии като орган. По-скоро би трябвало да се намерения по какъв начин да бъде избиран Съвет за електронни медии и какво ще е присъединяване на жителите, т.е. да има и гражданска квота в регулаторния орган. В момента политиците считат, че хората, които са номинирали за членове на Съвет за електронни медии, им дължат „ унаследен жест “, а Съвет за електронни медии е орган, който би трябвало да „ бие през пръстите “ политиците, когато се пробват да протягат ръка към медиите. Това, че Съвет за електронни медии не го вършат, значи, че неприятно се практикува моделът, а не, че моделът не е добър. “

Колко значими са изрезките от вестниците

„ Това зависи от престижа на медиите. В общество, в което медиите имат престиж, е безусловно наложително, в случай че излезе обява за някой политик, че е подкупен, това няма по какъв начин да не раздвижи всички други проверяващи институции. Гласът на медиите у нас е доста спокоен и министър председателят се опита да усили гласа на медиите, с цел да стигне този глас до ухото на прокурора. “

За спора сред Движение за права и свободи и „ Икономедия “

„ Този спор тресе от години българското общество, само че би трябвало да върви към развръзка. Институцията, която може да го развърже, е съдът. Не може от отрязъци във вестници или от това кой какъв брой нападателно приказва или подмята реплики, или остоумничи, да зависи решаването на толкоз значими за обществото въпроси. Мисля, че министър-предсдателят съумява да задейства въпреки всичко тези институции, даже и с фигурите, които са в тях. “

Как прокуратурата чете изрезките от вестници

„ Няма подозрение, че има експанзия към по този начин наречения „ кръг Капитал “, тъй като оттова излизат остри критически отзиви за работата на прокуратурата и някогашните ръководещи. Във всички случаи това е форма на потребление на институцията за отбрана на избрани фигури и слагането им в комфорта да не са обект на медийна рецензия. Политиците, а и всички, би трябвало да не не помнят в никакъв случай, че да бъдат подложени на критика не е нещо неприятно, което им се е случило. Да подлагат на критика е обвързване на медиите, това е самата им работа. Ако ръководещите институции са с тази мисъл в главата и даже стартират да чакат рецензиите от страна на медиите, и стартират да им дават отговор аргументирано, чак тогава ще стартира да се подвига и престижът на медиите, и престижът на политици, прокурори и така нататък В новата политическа гарнитура също се мярва сянката на сходно нападателно отношение към медиите, и единствено това остава, и тя да стартира да се пази по нападателен метод от медиите. Тогава няма да има никаква смяна и всичко ще продължи както до момента. “

За Тошко Йорданов и Иван Гарелов в медийната комисия и за държанието на „ огромните малките екрани “ – чуйте в звуковия файл.