“Кухата могила била открита от двама овчариАнтичният паметник спира дъха

“Кухата могила ” била открита от двама овчари Античният монумент стопира дъха на посетителите с мистиката си
Траките, мистичните наши предшественици, са оставили един монумент, който крие ревниво своите секрети. Археолози и архитекти към момента не намират точния способ, по който е издигната Античната куполна гробница край Поморие. Дали това е пантеон - хероон, или светилище на воин, където се правят религиозни ритуали? Ако е гробница, за какво няма остатъци от кости? Приета е научната догадка, че оборудването е служило за пантеон на богата анхиалска тракийска фамилия, в който са се осъществявани ритуали, отдадени на култа към слънцето и това е най-вероятното предопределение на куполната гробница. Каквато и да е истината, гробницата стопира с мистиката си дъха на всеки, който прекрачи входа й. Паметникът се намира вляво от пътя за Поморие, на 1 км от града. Датирана е от II - III век сл. Хр. и е единствена по рода си на Балканите. Античната куполна гробница е най-голямата, откривана в миналото в България. Представлява композиция на типична тракийска куполна гробница и римски пантеон под насипа на надгробна могила.Според преданието, на мястото, където в този момент се намира гробницата, е имало чифлик. Двама овчари, до момента в който пасели овцете си, пробили отвор над могилата и влезнали вътре. Оттогава мястото се назовава " Кухата могила ". Проучванията стартират в края на 19 век.

Братят а Карел и Хермин Шкорпил посетили Анхиало

с цел да разказват локалните старини - монументи, мраморни колони, надписи на старогръцки и на латински език. Те създали първите скици, чертежи.  Всичко, което е разказано, съответствува до сантиметър с днешните измервания на могилата. Още тогава братя Шкорпил изказали догатката, че това е гробница. През последните години откривателите на римската просвета по нашите земи обаче са на мнение, че това е пантеон, така наречен хероон - светилище на воин, издиган в фетиш в античните религии. В древността хората са посещавали паметника всеобщо и там са се правили религиозни ритуали. Това е единственият открит по нашите земи музей с такава архитектура, строеж и предопределение.През 1958 - 1959 година стартират възстановителните работи по постройката, съпроводени с частични разкопки, само че на никое място не са открити остатъци от погребения и саркофази. Стилът, в който е издигнат този пантеон, е изцяло римски. Тук даже тухлите, които са употребявани, са типичните за римски строеж. Сградата прилича архитектурата на римските мавзолеи. Такива са имперските, само че те са по-големи и са на няколко етажа. Имат сходна кръгла зала с колона по средата и с ниши в стените, където са поставяни урни с праха на мъртвите. Единственото общо нещо, което има постройката с тракийска гробница е, че откакто е била издигната, била затрупана и завършена като могила. Това го има единствено при траките с техните погребални уреди.Как наподобява самата гробница? По кулоар (дромос), дълъг 22 м, се стига до кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м. В центъра й се издига куха колона с диаметър 3,30 м.

В горния си край тя се разтваря като гъба

и минава в стените. Във вътрешността на кухата колона в древността имало вита каменна стълба, която отвеждала на повърхността на могилата. По околовръстната стена на гробницата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че стените са били изрисувани, само че през днешния ден посетителите могат да видят единствено следи от зелена мазилка.Градежът на гробницата остава мистерия. Архитекти учат мавзолея, с цел да разгадаят тайната на гъбообразния му купол и кухата колона с витото стълбище, което най-вероятно се е срутило, тъй като камъкът е доста ровък. В цялата Римска империя е имало 16 здания с сходни стълбища, те са доста редки.Сградата е била необикновено богата, само че е ограбена още в древността от иманяри. Анхиало, както е остарялото име на Поморие, е било развито и проспериращо населено място. От тук е минавала огромна част от търговията на Константинопол. Разстоянието е можело да се премине по море единствено за един ден. Разположението му е стратегическо, от тук минава пътят към областите Мизия и Тракия.Посетителите на тази невероятна старост изпитват изключително възприятие, притъпвайки в камерата на гробницата. И това е по този начин, тъй като резултатът, който се получава от осветяването през отвора на колоната в ротондата, основава чувството за нещо тайнствено,

за антични езически ритуали

които са се правили в олтара-огнище в светилището.Според проф. Александър Фол, жреците гадаели волята на господ Сабазий, който през деня наричали Аполон, по силата на лъчите, проникващи през кухата колона, когато слънцето, почитано като господ, достигало зенита си. Когато обаче слънцето достигало в " долната полусфера на земята ", те запалвали огън на олтара-огнище и гадаели волята на своя господ по играта на пламъците, които искрели през отвора и се отразявали в нощното небе. По време на този обред господ Сабазий бил именуван Дионис. През 1975 година при изравняването на могила, намираща се на 200 метра северозападно, е намерено богато заравяне на тракийската жрица и лечителка Лесескепра, живяла в края на I в. прочие Хр. В региона е открита и друга гробница с отчасти непокътнати фрески.Според един надпис от II век преди Хр., открит в Поморие, в града е имало храм на египетските богове Озирис и Изида.

Мистерия е по какъв начин египетските култове са стигнали до Анхиало

само че сходен храм имало и в Месембрия, сегашен Несебър, само че пък глух ало в Аполония (днешен Созопол). Между I и IV в. сл. Хр. Анхиало към този момент бил огромен търговски център, по-голям от Аполония и Месембрия взети дружно. През I в. една римска кохорта останала на зимен лагер в града, а в едно писмо римският стихотворец Овидий се възхищава на крепостните стени и пристанището. По това време Анхиало е бил столица на Аполон Ептайкент, който е управлявал от името на Одриските владетели обширни територии в източната част на Балканския полуостров. Което пък ще рече, че в този интервал Анхиало е бил тракийски град и за разлика от други градове по крайбрежието, където гърците и траките не били в съгласие, в Анхиало живеели дружно без проблеми между тях.