Ксения Собчак, сн: ТАСС Популярна е хипотезата, че в Русия

Ксения Собчак, сн: ТАСС

Популярна е хипотезата, че в Русия " демократичният " електорат е 15-20%. За злощастие обаче, обявилите се за либерали не съумяват да получат гласовете на тези хора на избори, с цел да потвърдят справедливостта на това изказване.

Вече съвсем 15 години, от изборите през 2003 година, в Народното събрание отсъстват каквито и да било десни партии. Тогава се провалиха " Яблоко " и Съюзът на десните сили, които не прескочиха бариерата от 5 %. Оттогава на всички избори съветските либерали показват унизително невисок % гласове, извънредно отдалечен от границата 15-20%, която постоянно им дават обещание съветските политически анализатори.

Последните президентски избори демонстрираха напълно позорен % гласове за претендентите, които могат да се отнесат към десния набор и които от време на време се дефинират като демократични. Дяволът, несъмнено, е в детайлите.

Първо, това не са напълно демократични кандати. Като типичен " дясна " може да бъде посочена, горе-долу, единствено Ксения Собчак - щерка на прочут политик демократ от 90-те години, богата и сполучлива жена, застъпваща европейския път на развиване на страната.

В случая с Григорий Явлински ситуацията надалеч не е толкоз еднопосочно. Неговите последователи от " Яблоко " са на изрично " западни " позиции по повод свободата на словото и отбраната на демокрацията, само че във връзка с обществено икономическата стратегия постоянно изхождат от позиции, които в Европа безспорно биха били избрани като леви или социалдемократически. Произлезлият от " Яблоко " съветски опозиционер Иля Яшин един път в изявление се назова " социал-либерал ", което всъщност е стопроцентов аналог на " социалдемократ " в страните, където към думата " социализъм " се отнасят внимателно. Тоест, " Яблоко " е повече лява партия, а и самият Явлински в риториката си постоянно моли към бедните и унизените.

Борис Титов – третият от " демократичната " линия претенденти – наподобява на десен (бизнесмен, бранител на правата на предприемачите), само че с една значима корекция – той самият избира да не се назовава либерал, а и неговата " Стратегия на Ръста " тук-там е много надалеч от обичайните десни предписания.

Все отново, с една или друга периодичност тези трима претенденти бяха наричани либерали или десни. Отличава ги акцентът върху стопанската система (по-малко при Собчак и изцяло при Титов и Явлински), освен това с акцент върху понижаване каузи на неефективния държавен бизнес. Още едно постоянно повтарящо се обръщение – европейски избор за Русия, както в ценностен и политически, по този начин и в стопански проект.

В този смисъл всичките трима претенденти се явяват условни либерали. И не щеш ли те тримата заедно събраха 3.5 от 20–те %, за които приказват анализаторите. Слаб беше резултатът и в огромните градове и дори в столицата, които обичайно се считат за опора на десните западняци, защото там живее " осъзнатият " гласоподавател. Защо по този начин? Нима демократичната (условно) концепция в Русия е обречена?

Не е напълно по този начин. Обаче политиците от десния фланг несъмнено имат проблеми.

Първо, самата дума е придобила стабилно отрицателен подтекст в очите на забележителна част от съветския електорат, в това число и за евентуалните десни. За това се постараха съперниците от левицата и политиците на власт, както и самите " либерали ".

Второ, самият формат на изборната акция е от вида референдум. Традиционно се счита, че десният гласоподавател е придирчив и постоянно надъхан против властта. И когато вижда, че нито един от демократичните претенденти няма шансове, в случай че не за победа, то най-малко за поне заслужен резултат, той не си губи времето и не стига до изборните урни.

Трето, препоръчаното от претендентите меню беше, меко казано, противоречиво. Да кажем, всички харесват Ксения Собчак, само че да видят някогашната водеща на шоуто " Дом – 2 " в качеството на президент малко на брой ще се съгласят. Или Григорий Явлински – изявленията му са скучни, въпреки и аргументирани спрямо някои от съперниците му. Позицията на тези претенденти по външната политика на путинска Русия – която е и в пресечна точка с вътрешната политика и това, което назовават " кримски консенсус " или " ново путинско болшинство " – беше в прорез с очакванията на огромна част от електората. А позицията на Собчак, която изиска от Украйна позволение да посети Крим за пропаганда, беше неразбрана освен от пламенните патриоти на Русия, само че и от украинците. Ако приказваш с гласоподавателя на разнообразни езици е мъчно да постигнеш реципрочност.

Колкото до Борис Титов, остава да отговорим с неговия слоган – " Какво за Титов? ". Тоест дребната популярност и извънредно едва извършената акция в началото го лишиха от шанса за заслужен резултат. Той зае трето място отзад-напред, едвам преодолявайки към този момент напълно карикатурните претенденти Сергей Бабурин и Максим Сурайкин.

Накрая, постоянно не помнят, че забележителна част от евентуално десния електорат гласоподава за Владимир Путин. Обективно Путин има доста качества, които могат да го дефинират точно като десен политик. Даже той в едно изявление самичък се определяше за " същински либерал ". И фактически, политиката на Путин постоянно е повече дясна от лозунгите и обещанията на обявилите се за негови съперници либерали. А властта интензивно работи за включване на дейните и европейски настроени жители в управническата активност – спомнете си да вземем за пример състезанието " Лидерите на Русия ", който неотдавна протече с дейното присъединяване на администрацията на президента.

Още един аспект: пропагандата на покровителите за протест на изборите ( преди всичко Алексей Навални, само че освен на него). Ясно е, че никаква " стачка на гласоподавателите " никого не устройва, историята просто не знае ефикасни образци на електорален протест. Но вследствие на пропагандата фрустриран се оказа точно десният гласоподавател. Който не отиде на избори, до момента в който в това време последователите на другите претенденти като цяло демонстрираха много по-голяма отговорност.

Който закара своите последователи на изборите, той и печели – това не е вест.

Означава ли това, че либерализмът като концепция е нежизнеспособен в Русия? Разбира се, че не. Тези същите 15-20% образовани " ядосани жители ", бизнесмени и други представители на междинната класа са налице. Да, те безпределно се разстройват от дрязгите на политиците, които се пробват да приказват от тяхно име (това е още една значима причина за това дясно насочените политици да губят или да не могат да завоюват доверието на своите избиратели). И да: на тях не им харесва, когато от тяхно име приказват хора, които виждат „ живия живот “ единствено в ефира на малките екрани или на път за тези малките екрани през оградите на извънградските къщи. Но на тях, несъмнено, им би трябвало политическо посланичество.

Може и това да не се харесва на претендентите, само че въпросът за техния ангажимент в политически проект въпреки всичко стои остро. Ясно е, че дори при идващия политически цикъл възможностите претендент от прозападните либерали да се пребори за поста президент ще бъдат извънредно дребни. Но да се конкурират на есенните избори за кмет на Москва – това наподобява изцяло действително. Още повече, че същата тази Ксения Собчак дружно с Дмитрий Гудков към този момент анонсираха основаването на партия, прицелваща се очевидно в тези избори. А там към този момент в никакъв случай не се знае – може и да се откри общ език с гласоподавателите за Държавна Дума през 2021 г.