На Великден - не, на Гергьовден - задължително. Каква е ролята на агнешкото месо в деня на св. Георги
Агнешко месо може да се яде след Великден, само че не преди Гергьовден. Тазгодишното съвпадане на двата празника ще разреши и на строго идващите православния пост да се допрян до агнешкото. В предишното обаче се е налагало предците ни да чакат по-дълго за това. Стефан Дечев споделя.
Зад православните пости стои комбиниране от. Здравата икономическа логичност на поста проличава от въздържанието от изразходване на месо - освен в дните до Великден , само че и след него. Чак до Гергьовден .
Има доста свидетелства, че на Великден се употребяват единствено яйца, само че не и месо. Това се случва даже и при ранно разположение на деня на Възкресението в годишния календар. Тогава има по-дълго време сред него и деня на св. Георги, който всяка година се отбелязва на 6 май .
Тази година Великден се пада на 5 май и сред него и Гергьовден има единствено един ден. Затова и хората, които строго съблюдават православния пост, ще могат незабавно след деня на Възкресението да посегнат към агнешкото месо.
За 50 -те години на XIX век писателят Илия Блъсков изяснява: „ До Гергьовден селянинът го считаше за грях да се смръси с агнешко – постил е строго 50 дни великите пости, след Великден, тоже е прекарвал с нищожна блажна храна, в този момент по този начин лакомо припада на печено агне, щото от него не остава ни мръвка за другия ден. “
В спомените пък на политика и журналист Михаил Маджаров за неговата родна и заможна Копривщица четем: „ От коледно заговяване, когато се разтуряха салханите (кланиците - б.р.), до Гергьовден не се виждаше прясно месо с изключение на свинско, и то на Коледа. “
До Гергьовден не се виждаше прясно месо с изключение на свинско, и то на Коледа.Михаил Маджаров
Духовникът Василий Чолаков също написа, че „ от Великден до Гергевден агнета и ярци не колят, нито ядат: повода: види ся, не е поверие някакво, а е икономия; тъй като дотогава те са още дребни и значително вреда е да се губят. “
Не по-различна е картината и измежду православните ни съседи. Сръбският лингвист Вук Караджич написа през 1867 г ., че преди Джурджевдан (тамошният Гергьовден) сърбите - изключително в източната част на страната, не ядат агнешко. Този бит се поддържа и от турското население.
Практиката очевидно остава устойчива измежду болшинството от православното население и след основаването на нова България през 1879 година За 90-те години на столетието писателят Димо Казасов си спомня за родната Трявна по Гергьовден: „ Считаше се неверно да се яде агнешко преди тоя ден. “
Не може Гергьовден без агне
На 6 май обаче агнешкото месо към този момент е наложително и неотменимо за всяка софра. Политикът Тодор Бурмов написа в дневника си от 1858 година за съвсем непрекъснато присъстващите на трапезата му след Гергьовден в Габрово „ агнешки чейрек “ (дроб) и агнешки чорби.
Писателят Цани Гинчев споделя по какъв начин и в село Лясковец се яде агнешко след Гергьовден. А в Ловеч коленето на гергьовските агнета дотам е част от фамилния обичай, че става освен в кланиците, а и по самите къщи, написа Стефан Ватев .
Филологът Ю рдан Трифонов споделя по какъв начин в средата на XIX век „ по-първите фамилии ” на Плевен „ ядели агнетата на Гергьовден ”.
На някои места при започване на 70 -те години на века в градските фурни за Гергьовден се пекат и специфични гювечи.
По същото време за обичаен курбан в Родопите свидетелства и Христо Попконстантинов : „ По старовремски бит тук на Гергьовден се коли курбан в чест на св. Георги, на пролетта и на приятните дъждове. “
Закланото на Гергьовден агне обаче бързо се изяжда от селяните и още веднъж стартират да се редят постните дни. „ От то на сетне селенинът ще има да си хапне преснина, от агнешко или овче, в случай че някой от съседите му си заколи курбан заздрави, за оброк, или за Бог да елементарни, та предложения и други на трапезата си “, написа Блъсков.
Гергьовско агне и за най-бедните
Печеното агне по Гергьовден е дотам част от бита, че би трябвало да си го обезпечат и най-бедните.
„ По Гергьовден и най-бедният ще си откри леснината с цел да си заколи курбан, младо агне, с цел да бъде и той с хората вкупом “, написа Блъсков.
За тоя ден и най-сиромашкото семейство се стараеше да постави на трапезата си най-малко един пай печено агнешко месо.Константин Константинов
Писателят Константин Константинов си спомня за честването на Гергьовден в детството си в Сливен : „ И целият град трептеше в хилядите светлинки на тая странна илюминация, която се съпровождаше от тъжното врещене на стотици агнета – утрешните жертви на празника, с обредно начервени чела. Защото за тоя ден и най-сиромашкото семейство се стараеше да постави на трапезата си най-малко един пай печено агнешко месо. ”
За Гергьовден от агнешко не е лишена „ и най-бедната къща “, написа и Казасов от Трявна.
Гергьовден след Освобождението
Столетията в границите на Османската империя предпоставят мощното развиване на овцевъдството измежду българите, както и по-голямата консумация на агнешко и овче месо.
Тя стига невиждани размери във времето по Гергьовден. Дори и от София през 80 -те години на XIX век чешкият академик Константин Иречек написа: „ Днес е Гергьовден, доста агнета. ”
„ Постоянно единствено агнешко “, прибавя Иречек в дневника си от 1884 година , когато приказва за „ еднообразието в храната “ в столицата.
За детските си години в столичния град и микробиологът акад. Владимир Марков разказва красноречиво по какъв начин на Гергьовден наложително се пече агне.
Гергьовден сред войните
Традициите се съблюдават и в междувоенния интервал. Юристът Драган Тенев си спомня по какъв начин през 20 -те години на XX век, когато живее в центъра на София, наложително се яде печено „ гергьовско “ агне.
Само веднъж си позволихме да се нахраним хубаво, с агнешко печено, тъй като беше Гергьовден.Ангел Каралийчев
Писателят Ангел Каралийчев , по това време студент в столицата, написа след години за същото десетилетие: „ Живеехме в оскъдност и най-често ходехме да се храним в гостилница „ Раслатица “ на ул. „ Сердика “, където ядяхме единствено по една супа и доста самун (...). Спомням си доста добре, че единствено веднъж си позволихме да се нахраним хубаво, с агнешко печено, тъй като беше Гергьовден. “
Гергьовден е и празник на някои филистерски готварски сдружения като „ Св. Георги “, които го означават уместно. Тук е изключително известна фигурата на готвача Захари Миленков . Всяка година сдружението чества Гергьовден в известната бирария „ Батенберг “.
Докато в градовете постът се разхлабва, в селата той продължава да е непоколебим - даже когато Великден е дълго преди Гергьовден в календара. „ По селата не се яде агнешко преди Гергьовден “, написа през 1937 година доктор Анна Хаканова .
„ В градовете за Великден се пече агнешко месо, обаче народът не обича да яде агнешко преди Гергьовден ”, написа още тя. По това време става забележима наклонността в градовете да пораства потреблението на месо и хората да не се придържат толкоз строго към поста.
Социалистическият Ден на овчаря
Гергьовското агне е изключително стабилно и по време на социализма. Официално тогава денят на св. Георги се трансформира в Ден на овчаря.
В изискванията на господстващата атеистична идеология на режима двусмисленото отношение към обичайните празници се демонстрира в напъните за възобновяване на някои традиции като лазаруването и коледуването.
Осъвременяват се също Бабинден , Трифон Зарезан и не на последно място - Гергьовден, с присъщото за тогавашната софра агне.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Зад православните пости стои комбиниране от. Здравата икономическа логичност на поста проличава от въздържанието от изразходване на месо - освен в дните до Великден , само че и след него. Чак до Гергьовден .
Има доста свидетелства, че на Великден се употребяват единствено яйца, само че не и месо. Това се случва даже и при ранно разположение на деня на Възкресението в годишния календар. Тогава има по-дълго време сред него и деня на св. Георги, който всяка година се отбелязва на 6 май .
Тази година Великден се пада на 5 май и сред него и Гергьовден има единствено един ден. Затова и хората, които строго съблюдават православния пост, ще могат незабавно след деня на Възкресението да посегнат към агнешкото месо.
За 50 -те години на XIX век писателят Илия Блъсков изяснява: „ До Гергьовден селянинът го считаше за грях да се смръси с агнешко – постил е строго 50 дни великите пости, след Великден, тоже е прекарвал с нищожна блажна храна, в този момент по този начин лакомо припада на печено агне, щото от него не остава ни мръвка за другия ден. “
В спомените пък на политика и журналист Михаил Маджаров за неговата родна и заможна Копривщица четем: „ От коледно заговяване, когато се разтуряха салханите (кланиците - б.р.), до Гергьовден не се виждаше прясно месо с изключение на свинско, и то на Коледа. “
До Гергьовден не се виждаше прясно месо с изключение на свинско, и то на Коледа.Михаил Маджаров
Духовникът Василий Чолаков също написа, че „ от Великден до Гергевден агнета и ярци не колят, нито ядат: повода: види ся, не е поверие някакво, а е икономия; тъй като дотогава те са още дребни и значително вреда е да се губят. “
Не по-различна е картината и измежду православните ни съседи. Сръбският лингвист Вук Караджич написа през 1867 г ., че преди Джурджевдан (тамошният Гергьовден) сърбите - изключително в източната част на страната, не ядат агнешко. Този бит се поддържа и от турското население.
Практиката очевидно остава устойчива измежду болшинството от православното население и след основаването на нова България през 1879 година За 90-те години на столетието писателят Димо Казасов си спомня за родната Трявна по Гергьовден: „ Считаше се неверно да се яде агнешко преди тоя ден. “
Не може Гергьовден без агне
На 6 май обаче агнешкото месо към този момент е наложително и неотменимо за всяка софра. Политикът Тодор Бурмов написа в дневника си от 1858 година за съвсем непрекъснато присъстващите на трапезата му след Гергьовден в Габрово „ агнешки чейрек “ (дроб) и агнешки чорби.
Писателят Цани Гинчев споделя по какъв начин и в село Лясковец се яде агнешко след Гергьовден. А в Ловеч коленето на гергьовските агнета дотам е част от фамилния обичай, че става освен в кланиците, а и по самите къщи, написа Стефан Ватев .
Филологът Ю рдан Трифонов споделя по какъв начин в средата на XIX век „ по-първите фамилии ” на Плевен „ ядели агнетата на Гергьовден ”.
На някои места при започване на 70 -те години на века в градските фурни за Гергьовден се пекат и специфични гювечи.
По същото време за обичаен курбан в Родопите свидетелства и Христо Попконстантинов : „ По старовремски бит тук на Гергьовден се коли курбан в чест на св. Георги, на пролетта и на приятните дъждове. “
Закланото на Гергьовден агне обаче бързо се изяжда от селяните и още веднъж стартират да се редят постните дни. „ От то на сетне селенинът ще има да си хапне преснина, от агнешко или овче, в случай че някой от съседите му си заколи курбан заздрави, за оброк, или за Бог да елементарни, та предложения и други на трапезата си “, написа Блъсков.
Гергьовско агне и за най-бедните
Печеното агне по Гергьовден е дотам част от бита, че би трябвало да си го обезпечат и най-бедните.
„ По Гергьовден и най-бедният ще си откри леснината с цел да си заколи курбан, младо агне, с цел да бъде и той с хората вкупом “, написа Блъсков.
За тоя ден и най-сиромашкото семейство се стараеше да постави на трапезата си най-малко един пай печено агнешко месо.Константин Константинов
Писателят Константин Константинов си спомня за честването на Гергьовден в детството си в Сливен : „ И целият град трептеше в хилядите светлинки на тая странна илюминация, която се съпровождаше от тъжното врещене на стотици агнета – утрешните жертви на празника, с обредно начервени чела. Защото за тоя ден и най-сиромашкото семейство се стараеше да постави на трапезата си най-малко един пай печено агнешко месо. ”
За Гергьовден от агнешко не е лишена „ и най-бедната къща “, написа и Казасов от Трявна.
Гергьовден след Освобождението
Столетията в границите на Османската империя предпоставят мощното развиване на овцевъдството измежду българите, както и по-голямата консумация на агнешко и овче месо.
Тя стига невиждани размери във времето по Гергьовден. Дори и от София през 80 -те години на XIX век чешкият академик Константин Иречек написа: „ Днес е Гергьовден, доста агнета. ”
„ Постоянно единствено агнешко “, прибавя Иречек в дневника си от 1884 година , когато приказва за „ еднообразието в храната “ в столицата.
За детските си години в столичния град и микробиологът акад. Владимир Марков разказва красноречиво по какъв начин на Гергьовден наложително се пече агне.
Гергьовден сред войните
Традициите се съблюдават и в междувоенния интервал. Юристът Драган Тенев си спомня по какъв начин през 20 -те години на XX век, когато живее в центъра на София, наложително се яде печено „ гергьовско “ агне.
Само веднъж си позволихме да се нахраним хубаво, с агнешко печено, тъй като беше Гергьовден.Ангел Каралийчев
Писателят Ангел Каралийчев , по това време студент в столицата, написа след години за същото десетилетие: „ Живеехме в оскъдност и най-често ходехме да се храним в гостилница „ Раслатица “ на ул. „ Сердика “, където ядяхме единствено по една супа и доста самун (...). Спомням си доста добре, че единствено веднъж си позволихме да се нахраним хубаво, с агнешко печено, тъй като беше Гергьовден. “
Гергьовден е и празник на някои филистерски готварски сдружения като „ Св. Георги “, които го означават уместно. Тук е изключително известна фигурата на готвача Захари Миленков . Всяка година сдружението чества Гергьовден в известната бирария „ Батенберг “.
Докато в градовете постът се разхлабва, в селата той продължава да е непоколебим - даже когато Великден е дълго преди Гергьовден в календара. „ По селата не се яде агнешко преди Гергьовден “, написа през 1937 година доктор Анна Хаканова .
„ В градовете за Великден се пече агнешко месо, обаче народът не обича да яде агнешко преди Гергьовден ”, написа още тя. По това време става забележима наклонността в градовете да пораства потреблението на месо и хората да не се придържат толкоз строго към поста.
Социалистическият Ден на овчаря
Гергьовското агне е изключително стабилно и по време на социализма. Официално тогава денят на св. Георги се трансформира в Ден на овчаря.
В изискванията на господстващата атеистична идеология на режима двусмисленото отношение към обичайните празници се демонстрира в напъните за възобновяване на някои традиции като лазаруването и коледуването.
Осъвременяват се също Бабинден , Трифон Зарезан и не на последно място - Гергьовден, с присъщото за тогавашната софра агне.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ