Открива се първи рудник за последните 40 г. в България
Крумовград - българският град, носещ името на едни от най-смелите и далновидни български владетели, в прегръдката на магичната Родопа планина, става мост сред предишното и бъдещето. Най-древният рудник в Европа - „ Ада тепе “, заживява още веднъж в наши дни.
Реализирането на инвестицията на „ Дънди Прешъс Металс “ в Крумовград в размер на над 160 милиона $ е мотив за наяве неспокойствие за българската минерално-суровинна промишленост. И това не се дължи единствено на икономическото влияние в район с до неотдавна доста висока безработица. За минния отрасъл това е първият новоразработен рудник в страната за последните 40 години, чиято активност публично ще бъде открита на 23 август 2019 година - месеца, когато основополагащ отрасъл в българската стопанска система отбелязва своя професионален празник, чиновници и посетители на „ Дънди Прешъс Металс “ в Крумовград ще имат опция да отпразнуват единството, което реализирането на рудник „ Ада тепе “ съумя да реализира, спечелвайки поддръжката на локалната общественост и обединявайки професионализма на стотици експерти. 250 индивида, главно от Крумовград, ще имат достойнството да се причислят към минното общество на България.
Реализирането на един минен план изисква дълго време и вдишване на сериозен риск във всички стадии от реализацията - от първите стъпки на изследването, през реализирането на действителния рандеман до закриването и рекултивацията. След години на митинги, административни процедури и осъществени основни промени в плана, „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД съумя да построи промишлен обект, който освен задава стандарти в България, а и показва най-хубави налични практики в Европейския съюз във връзка с грижата за околната среда и опазването на културното завещание.
„ Успехите, които сме постигнали, нямаше да бъдат толкоз удовлетворяващи, в случай че не беше положителното съдействие с локалните управляващи и способените държавни институции. Водени от грижата за живота и здравето на хората, взаимните ни старания доведоха до построяването на минен обект, който действа в естетика с биоразнообразието в зона Натура 2000. Благодарение на мощната ангажираност на всеки наш сътрудник и упоритата работа на екипа, през днешния ден съумяваме да сме българският образец в международната минерално-суровинна промишленост с достиженията си в дигитализацията на минното дело и технологиите за под земята и открит рандеман “, означи изпълнителният шеф доктор инж. Илия Гърков по отношение на приключването на строителството на новия рудник и обогатителна фабрика.
Осигурявайки финансирането на избавителни археологически изследвания на хълма Ада тепе, „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД спомага за запазване на значима за културно-историческото завещание на страната ни информация и обезпечи опция за разпространение историята на района и на минерално-суровинния отрасъл и отвън границите на България. Множеството събрани до момента данни демонстрират какъв брой тясно свързани с историята на нашите земи са рударството и металургията.
Преди 15 години „ Дънди Прешъс Металс “ стартира активността си в България с убедеността, че като виновна минна компания ще внесе интернационален опит и ноу-хау. През годините съумява да изведе подземния си рудник „ Челопеч “ до едно от петте най-хубави минни предприятия в интернационалната минна карта и да построи екип от български експерти на международно равнище, които през днешния ден не престават да развиват промишлеността.
На Ада тепе добивали злато преди 3500 година
Учените позволяват, че съкровищата от Микена и Троя са с български генезис
Ада тепе е същинска сензация, безапелационни са български и непознати археолози. Това е най-старият до момента открит и изследван праисторически златен рудник. Добивът на скъпия метал е почнал към 1500 години преди новата епоха и е траял до към 1000 години преди новата епоха.
Българските археолози от дълго време работят на Ада тепе. През 2006 година Националният археологически институт с музей при Българска академия на науките подписа контракт с компанията-концесионер - " Болкан Минерал енд Майнинг ", чието име по-късно бе променено на " Дънди Прешъс Металс Крмовград ". Тя финансира избавителното археологическо изследване на мината. През годините са открити остатъци от работни площадки, каменни сечива, с които е копана и преработвана рудата: тесли, брусове, кремъчни стъргалки, каменни боздугани, както и разнородни глинени съдове. Има следи и от леки структури на жилища, които са вътре в самия рудник. Очевидно там са спели тези, които са добивали благородния метал.
Скоро всички тези артефакти ще може да бъдат забелязани в музей навън в Крумовград, като планът се осъществя от общината в партньорство с " Дънди " и Националния археологически институт.
А през 2017 година в Музея за история на изкуството във Виена, който е измежду най-реномираните в света, бе открита изложбата „ Първото злато – Ада тепе, най-стария златен рудник “. „ Развенчахме мита, че добивът на злато от рудници е фиктивен от Рим, в действителност Ада тепе демонстрира, че става дума за златен рудодобив, реализиран 1500 години по-рано, “ акцентира Христо Попов, зам.директор на Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, който е и началник на проучванията.
Той споделя, че залежите на Ада тепе са били извънредно богати. „ Концентрацията на метала в рудата е била 7 – 8 кг на звук, по тази причина е било допустимо неговото добиване с наличните тогава технологии, “ твърди Христо Попов.
Учените би трябвало да отговорят на въпросите по какъв начин тъкмо е било добивано златото, по какъв начин е било изнасяно и разменяно в Европа и Близкия изток, благодарение на какви икономически, търговски и транспортни мрежи е пренасяно и охранявано.
Според Барбара Хорейс, шеф на Института за източна и европейска археология на Австрийската академия на науките, Ада тепе дава ключ на загадката за това от къде са пристигнали несметните благосъстояние на златни предмети и съкровища в Микена и Троя. " Най-вероятно те са по генезис от българските земи, защото в Средиземноморието, на Крит и към Троя в никакъв случай не е съществувал рандеман на злато “, споделя ученият.
Реализирането на инвестицията на „ Дънди Прешъс Металс “ в Крумовград в размер на над 160 милиона $ е мотив за наяве неспокойствие за българската минерално-суровинна промишленост. И това не се дължи единствено на икономическото влияние в район с до неотдавна доста висока безработица. За минния отрасъл това е първият новоразработен рудник в страната за последните 40 години, чиято активност публично ще бъде открита на 23 август 2019 година - месеца, когато основополагащ отрасъл в българската стопанска система отбелязва своя професионален празник, чиновници и посетители на „ Дънди Прешъс Металс “ в Крумовград ще имат опция да отпразнуват единството, което реализирането на рудник „ Ада тепе “ съумя да реализира, спечелвайки поддръжката на локалната общественост и обединявайки професионализма на стотици експерти. 250 индивида, главно от Крумовград, ще имат достойнството да се причислят към минното общество на България.
Реализирането на един минен план изисква дълго време и вдишване на сериозен риск във всички стадии от реализацията - от първите стъпки на изследването, през реализирането на действителния рандеман до закриването и рекултивацията. След години на митинги, административни процедури и осъществени основни промени в плана, „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД съумя да построи промишлен обект, който освен задава стандарти в България, а и показва най-хубави налични практики в Европейския съюз във връзка с грижата за околната среда и опазването на културното завещание.
„ Успехите, които сме постигнали, нямаше да бъдат толкоз удовлетворяващи, в случай че не беше положителното съдействие с локалните управляващи и способените държавни институции. Водени от грижата за живота и здравето на хората, взаимните ни старания доведоха до построяването на минен обект, който действа в естетика с биоразнообразието в зона Натура 2000. Благодарение на мощната ангажираност на всеки наш сътрудник и упоритата работа на екипа, през днешния ден съумяваме да сме българският образец в международната минерално-суровинна промишленост с достиженията си в дигитализацията на минното дело и технологиите за под земята и открит рандеман “, означи изпълнителният шеф доктор инж. Илия Гърков по отношение на приключването на строителството на новия рудник и обогатителна фабрика.
Осигурявайки финансирането на избавителни археологически изследвания на хълма Ада тепе, „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД спомага за запазване на значима за културно-историческото завещание на страната ни информация и обезпечи опция за разпространение историята на района и на минерално-суровинния отрасъл и отвън границите на България. Множеството събрани до момента данни демонстрират какъв брой тясно свързани с историята на нашите земи са рударството и металургията.
Преди 15 години „ Дънди Прешъс Металс “ стартира активността си в България с убедеността, че като виновна минна компания ще внесе интернационален опит и ноу-хау. През годините съумява да изведе подземния си рудник „ Челопеч “ до едно от петте най-хубави минни предприятия в интернационалната минна карта и да построи екип от български експерти на международно равнище, които през днешния ден не престават да развиват промишлеността.
На Ада тепе добивали злато преди 3500 година
Учените позволяват, че съкровищата от Микена и Троя са с български генезис
Ада тепе е същинска сензация, безапелационни са български и непознати археолози. Това е най-старият до момента открит и изследван праисторически златен рудник. Добивът на скъпия метал е почнал към 1500 години преди новата епоха и е траял до към 1000 години преди новата епоха.
Българските археолози от дълго време работят на Ада тепе. През 2006 година Националният археологически институт с музей при Българска академия на науките подписа контракт с компанията-концесионер - " Болкан Минерал енд Майнинг ", чието име по-късно бе променено на " Дънди Прешъс Металс Крмовград ". Тя финансира избавителното археологическо изследване на мината. През годините са открити остатъци от работни площадки, каменни сечива, с които е копана и преработвана рудата: тесли, брусове, кремъчни стъргалки, каменни боздугани, както и разнородни глинени съдове. Има следи и от леки структури на жилища, които са вътре в самия рудник. Очевидно там са спели тези, които са добивали благородния метал.
Скоро всички тези артефакти ще може да бъдат забелязани в музей навън в Крумовград, като планът се осъществя от общината в партньорство с " Дънди " и Националния археологически институт.
А през 2017 година в Музея за история на изкуството във Виена, който е измежду най-реномираните в света, бе открита изложбата „ Първото злато – Ада тепе, най-стария златен рудник “. „ Развенчахме мита, че добивът на злато от рудници е фиктивен от Рим, в действителност Ада тепе демонстрира, че става дума за златен рудодобив, реализиран 1500 години по-рано, “ акцентира Христо Попов, зам.директор на Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, който е и началник на проучванията.
Той споделя, че залежите на Ада тепе са били извънредно богати. „ Концентрацията на метала в рудата е била 7 – 8 кг на звук, по тази причина е било допустимо неговото добиване с наличните тогава технологии, “ твърди Христо Попов.
Учените би трябвало да отговорят на въпросите по какъв начин тъкмо е било добивано златото, по какъв начин е било изнасяно и разменяно в Европа и Близкия изток, благодарение на какви икономически, търговски и транспортни мрежи е пренасяно и охранявано.
Според Барбара Хорейс, шеф на Института за източна и европейска археология на Австрийската академия на науките, Ада тепе дава ключ на загадката за това от къде са пристигнали несметните благосъстояние на златни предмети и съкровища в Микена и Троя. " Най-вероятно те са по генезис от българските земи, защото в Средиземноморието, на Крит и към Троя в никакъв случай не е съществувал рандеман на злато “, споделя ученият.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ