Сенките на ГЕРБ и ДПС надничат зад транспортните протести
Кризата, инфлацията и неизвестността към войната все по-силно трансформират България в страна на връзките и сенчестите зависимости. Държава, в която обръчи от " наши " компании и бизнес любимци, подкрепяни всячески от своите политически патрони, крепнат в личен свят, паралелен на останалата стопанска система. А когато " парниковите " условия се трансформират, въпросните компании първи скачат на митинги.
Показателно е държанието на огромните играчи в транспортния отрасъл, които елементарно намираха общ език с предните ръководещи, а в този момент слагат ултиматуми за милиардни държавни помощи и отстъпки, желаят министерски оставки и изпитват устойчивостта на " младото държавно управление " с блокади и митинги, възползвайки се от сложната обстановка с взрива на цените и енергийните несгоди. В момента браншът натиска властта за всевъзможни помощи и реверанси - да се понижат налозите за автогоривата, да се махне биодобавката, да не се подвигат тол таксите за български камиони и рейсове, да се качат тол таксите за задграничните превозвачи, да се усилят дотациите за пътническите транспорти, да не се трансформира транспортната схема и т.н.
Високата " сеизмична " интензивност на транспортния бизнес събуди доста въпроси и подозрения. Анализатори съзират зад недоволството на превозвачите
политико-икономически ползи
- на ГЕРБ, Движение за права и свободи, на групи и кръгове, които дузина години поддържаха гласно или подмолно остарялата власт.
Най-острата офанзива против кабинета на премиера Кирил Петков някак необичайно се съчета със прекъсването на доставките на газ от страна на Кремъл. На 28 април, единствено ден откакто Путин затвори газовия кран за България, превозвачите свикаха конференция, с цел да разгласят, че желаят оставките на вицепремиерите Асен Василев и Гроздан Караджов и на транспортния министър Николай Събев. А един от водачите на недоволството отсече:
„ Икономическата война, която води държавното управление, не е наша война “
Не мина много и ядосаните превозвачи рекоха, че към този момент не им стигат три министерски оставки, а се причисляват към настояванията на част от работодателските организации да си върви цялото държавното управление. Но твърдят, че нямали политически претенции. Изглежда, в техните очи свалянето на държавното управление не е такова.
На 5 май се разигра следващата „ драма “. Обидени от неотстъпчивостта на премиера Кирил Петков, водачите на превозвачите напуснаха срещата с него, а след това оповестиха - ще има всеобщи митинги и на 10 май, и на 18 май.
Защо стартира този " протест "
против държавното управление на четворната коалиция?
Отговорът може би се крие в историята на триумфите и връзките на някои от компаниите - съществени уредници на митингите. Ако човек се порови в близкото и в не толкоз близкото минало, ще открие, че са в топли връзки с " ръководството от джипката ". Показателна за връзките бизнес - власт е кариерата на Йордан Арабаджиев - началник на Съюза на интернационалните превозвачи. По времето на първия кабинет на ГЕРБ той е бил зам.-директор на Агенция „ Автомобилна администрация “, а преди този момент е оглавявал отдел „ Контролна активност " в ДАИ - Пловдив.
Фрапантен случай на " симбиоза " е едно от лицата на митингите - Екатерина Йорданова. Тя е по едно и също време ръководител на Транспортните синдикати (СТСБ), общински консултант на ГЕРБ в София (а съветниците се явяват притежатели на общинските транспортни фирми) и паралелно с това е ръководител на " Жени-ГЕРБ ".
„ Карат С “ - сдружение, причислявано към " обръчите " на Движение за права и свободи, е благосъстоятелност на Миролюб Столарски, предприемач, обвързван с тогавашната Държавна сигурност (бе осветлен като сътрудник " Митко " ). Компанията е " оператор " на част от софийските градски автобусни линии.
„ Арда Тур “ пък е притежавана от бизнесмена от Движение за права и свободи Себахтин Исмаил, бивш общински консултант в Хасково.
Ивайло Константинов, някогашен притежател на „ Юнион Ивкони “ (фирмата се сля с „ Груп плюс ” в ново сдружение - „ Транспект ”), беше народен представител от ГЕРБ. Смята се за доближен на Бойко Борисов. Като се зае с политика, разгласи, че повече няма да се занимава с транспортен бизнес. Но остана в управлението на Националното съдружие на автобусните превозвачи.
Любопитен подробност е, че малко откакто някогашните съперници " Юнион Ивкони ” и „ Груп плюс ” се сляха в „ Транспект ”, новата компания без проблем получи голям заем - 40 млн. лв., от Българската банка за развиване (ББР). " Тайната " излезе, когато Кирил Петков стана длъжностен министър на стопанската система и уточни " Транспект " като един от най-едрите ползватели на заеми от държавната ББР.
„ Транспект ” се оплакват, че напоследък много ги тормозили - с проверки от Национална агенция за приходите, с инспекции от " Автомобилна администрация ". Допускат, че повода е, че ги считат за близки до Движение за права и свободи и ГЕРБ. Дали в действителност страната ги " репресира ", или просто са привикнали да работят на завет, без инспекции?
На фона на тези преплитания не трябва да се учудваме, че превозвачите не харесват сегашната власт. И че употребяват странни похвати за " изобличаване " - като оня скрито изработен аудиозапис от срещата им с Кирил Петков, на който се чувало по какъв начин премиерът " надменно " им обяснявал, че няма по какъв начин да извърши претенциите им.
Дали е имало проект за сваляне на кабинета " Петков ",
включително посредством транспортни блокади и митинги из цялата страна? Това е в областта на конспирациите. Така или другояче, държавното управление пое ангажимент да направи отстъпки. МРРБ потуши един от огромните " пожари " - разногласието за обсега на тол системата и за повдигането на таксите, като предложи работна група с присъединяване на представители на сектора да откри приемливи решения.
Тол системата е най-големият " бодил в петата "
на автотранспортния бизнес, или по-точно желанието на кабинета тежките МПС-та да заплащат и за пътешестване по второкласни пътища. Това е справедлива нужда - тъй като претрупани тирове от много време " бягат " от платените пътища и разрушават второстепенни пътища, без да внасят и стотинка. Сега министър Гроздан Караджов просто се пробва да върне смисъла на тол системата: който разрушава пътищата, би трябвало да заплаща, с цел да могат да се поддържат; който разрушава повече, би трябвало да заплаща повече. В момента притежателите на леки коли внасят доста повече пътни такси от големите тирове и рейсове, в което няма никаква икономическа логичност. Навсякъде в Европейски Съюз е тъкмо противоположното - тежкият транспорт има по-голям принос. Само ще напомним, че началният план за въвеждане на тол системата предвиждаше по-високи такси, достигащи до 90 ст. за километър за най-тежките МПС-та, и даже имаше вид да се включат третокласни пътища. Но превозвачите се намусиха и " добричкият " Бойко Борисов понижи и размера на таксите, и обсега на платената мрежа. Оправданието беше пандемията и рестриктивните мерки, които в действителност удариха транспортния бизнес. Но не щеш ли в този момент автопревозите са в подем, " керваните " на колела се множат (и преносът е голям), а тол таксите си стоят ниски и парите за пътни поправки въобще не стигат. На всичко от горната страна " тарикатите " заобикалят платените пътища и избират да навъртят малко повече километри по второкласни пътища, с цел да спестят от такси.
Лидери на митингите се жалват, че на година заплащат по 15 000-25 000 лева тол такси за един камион. Като се знае каква е цената, излиза, че камионът е пропътувал 625 000 км за 12 месеца. Всъщност това е допустимо единствено хипотетично - в случай че водачът е работил всичките 365 дни в годината по 12 часа в денонощие и като истински супермен е летял със междинна скорост от 143 км/ч!
Факт е, че
международната инфлация и войната в Украйна провокираха взрив на цените
на петрола, а оттова - и на течните горива. Превозвачите обаче считат, че държавното управление е отговорно за ценовия взрив и че е длъжно да занули акцизите на автогоривата - бензина, дизел, автогаз. По данни на митниците през предходната година касовите приходи зa 2021 година от тези акцизи са 2,44 млpд. лева Отказването от тези пари няма по какъв начин да не се отрази на стабилността на бюджета. В тази връзка е редно да се запитаме дали настояванията за безакцизни горива нямат и по-дълбока цел? Всеки знае, че опразнената хазна и трупащите се задължения на страната са знаци за провал на ръководещите и промяната на властта става по-лесна.
Интересен " подробност " е, че митингите на превозвачите получават постоянно поддръжка и от „ патриотичните “ партии, а по митингите на автобранша нерядко се виждат лозунги против Европейски Съюз и НАТО. Което също демонстрира, че митингите имат значителен политически привкус.
...............................................
Кой крив, кой прав
" Твърденията, че превозът страда от рецесията, са неуместни. Тази " обосновка " е несъстоятелна - в момента има растеж на трафика от камиони с над 18,3% " коментира икономистът Георги Ангелов. „ Напротив, камионите от ден на ден вървят и разрушават пътищата у нас и утежняват обстановката по пътищата. Време е да стартират да заплащат реални тол такси, с цел да може да се поддържат пътищата в обикновено положение. В този смисъл няма икономическо опрощение за митингите “, счита той.
„ Що се отнася до скъпите горива, може да отидат да стачкуват против този, който подвига цените им. Една дума не се споделя за рафинерията в Бургас, която купува на ниска цена съветски нефт, пък продава все по-скъпи горива. Някак си доста комфортно се пропуща тази тематика, което е неуместно. По същия метод предходната година цяла година „ Газпром “ няколко пъти вдигаше цената и никой нищо не сподели. Всички обаче се оплакват, че има инфлация. Не можем да си затваряме очите пред обстоятелствата и да мислим, че вършим нещо “, споделя икономистът.
Относно настояванията за нулиране на акцизите на течните горива Ангелов напомни, че това ще коства доста пари на бюджета. „ Въпросът е, че няма никаква гаранция дали рафинерията няма да вдигне още повече цената на горивата и да изяде цялото понижение на акциза. Това е казусът. Представете си, с махането на акциза се чака горивата да паднат с 30 ст., а на идващия ден производителят подвига цената с толкоз и тя изяжда понижението, вместо то да отиде при превозвачите. Само за последните няколко седмици дизелът да вземем за пример нарастна доста и е време да се реши казусът с рафинерията. За това разрешаваме вносът на съветски нефт, с цел да са евтини горивата, само че те не престават да нарастват макар по-ниската цена на преработвания у нас петрол. Там е решението “, счита икономистът.
Показателно е държанието на огромните играчи в транспортния отрасъл, които елементарно намираха общ език с предните ръководещи, а в този момент слагат ултиматуми за милиардни държавни помощи и отстъпки, желаят министерски оставки и изпитват устойчивостта на " младото държавно управление " с блокади и митинги, възползвайки се от сложната обстановка с взрива на цените и енергийните несгоди. В момента браншът натиска властта за всевъзможни помощи и реверанси - да се понижат налозите за автогоривата, да се махне биодобавката, да не се подвигат тол таксите за български камиони и рейсове, да се качат тол таксите за задграничните превозвачи, да се усилят дотациите за пътническите транспорти, да не се трансформира транспортната схема и т.н.
Високата " сеизмична " интензивност на транспортния бизнес събуди доста въпроси и подозрения. Анализатори съзират зад недоволството на превозвачите
политико-икономически ползи
- на ГЕРБ, Движение за права и свободи, на групи и кръгове, които дузина години поддържаха гласно или подмолно остарялата власт.
Най-острата офанзива против кабинета на премиера Кирил Петков някак необичайно се съчета със прекъсването на доставките на газ от страна на Кремъл. На 28 април, единствено ден откакто Путин затвори газовия кран за България, превозвачите свикаха конференция, с цел да разгласят, че желаят оставките на вицепремиерите Асен Василев и Гроздан Караджов и на транспортния министър Николай Събев. А един от водачите на недоволството отсече:
„ Икономическата война, която води държавното управление, не е наша война “
Не мина много и ядосаните превозвачи рекоха, че към този момент не им стигат три министерски оставки, а се причисляват към настояванията на част от работодателските организации да си върви цялото държавното управление. Но твърдят, че нямали политически претенции. Изглежда, в техните очи свалянето на държавното управление не е такова.
На 5 май се разигра следващата „ драма “. Обидени от неотстъпчивостта на премиера Кирил Петков, водачите на превозвачите напуснаха срещата с него, а след това оповестиха - ще има всеобщи митинги и на 10 май, и на 18 май.
Защо стартира този " протест "
против държавното управление на четворната коалиция?
Отговорът може би се крие в историята на триумфите и връзките на някои от компаниите - съществени уредници на митингите. Ако човек се порови в близкото и в не толкоз близкото минало, ще открие, че са в топли връзки с " ръководството от джипката ". Показателна за връзките бизнес - власт е кариерата на Йордан Арабаджиев - началник на Съюза на интернационалните превозвачи. По времето на първия кабинет на ГЕРБ той е бил зам.-директор на Агенция „ Автомобилна администрация “, а преди този момент е оглавявал отдел „ Контролна активност " в ДАИ - Пловдив.
Фрапантен случай на " симбиоза " е едно от лицата на митингите - Екатерина Йорданова. Тя е по едно и също време ръководител на Транспортните синдикати (СТСБ), общински консултант на ГЕРБ в София (а съветниците се явяват притежатели на общинските транспортни фирми) и паралелно с това е ръководител на " Жени-ГЕРБ ".
„ Карат С “ - сдружение, причислявано към " обръчите " на Движение за права и свободи, е благосъстоятелност на Миролюб Столарски, предприемач, обвързван с тогавашната Държавна сигурност (бе осветлен като сътрудник " Митко " ). Компанията е " оператор " на част от софийските градски автобусни линии.
„ Арда Тур “ пък е притежавана от бизнесмена от Движение за права и свободи Себахтин Исмаил, бивш общински консултант в Хасково.
Ивайло Константинов, някогашен притежател на „ Юнион Ивкони “ (фирмата се сля с „ Груп плюс ” в ново сдружение - „ Транспект ”), беше народен представител от ГЕРБ. Смята се за доближен на Бойко Борисов. Като се зае с политика, разгласи, че повече няма да се занимава с транспортен бизнес. Но остана в управлението на Националното съдружие на автобусните превозвачи.
Любопитен подробност е, че малко откакто някогашните съперници " Юнион Ивкони ” и „ Груп плюс ” се сляха в „ Транспект ”, новата компания без проблем получи голям заем - 40 млн. лв., от Българската банка за развиване (ББР). " Тайната " излезе, когато Кирил Петков стана длъжностен министър на стопанската система и уточни " Транспект " като един от най-едрите ползватели на заеми от държавната ББР.
„ Транспект ” се оплакват, че напоследък много ги тормозили - с проверки от Национална агенция за приходите, с инспекции от " Автомобилна администрация ". Допускат, че повода е, че ги считат за близки до Движение за права и свободи и ГЕРБ. Дали в действителност страната ги " репресира ", или просто са привикнали да работят на завет, без инспекции?
На фона на тези преплитания не трябва да се учудваме, че превозвачите не харесват сегашната власт. И че употребяват странни похвати за " изобличаване " - като оня скрито изработен аудиозапис от срещата им с Кирил Петков, на който се чувало по какъв начин премиерът " надменно " им обяснявал, че няма по какъв начин да извърши претенциите им.
Дали е имало проект за сваляне на кабинета " Петков ",
включително посредством транспортни блокади и митинги из цялата страна? Това е в областта на конспирациите. Така или другояче, държавното управление пое ангажимент да направи отстъпки. МРРБ потуши един от огромните " пожари " - разногласието за обсега на тол системата и за повдигането на таксите, като предложи работна група с присъединяване на представители на сектора да откри приемливи решения.
Тол системата е най-големият " бодил в петата "
на автотранспортния бизнес, или по-точно желанието на кабинета тежките МПС-та да заплащат и за пътешестване по второкласни пътища. Това е справедлива нужда - тъй като претрупани тирове от много време " бягат " от платените пътища и разрушават второстепенни пътища, без да внасят и стотинка. Сега министър Гроздан Караджов просто се пробва да върне смисъла на тол системата: който разрушава пътищата, би трябвало да заплаща, с цел да могат да се поддържат; който разрушава повече, би трябвало да заплаща повече. В момента притежателите на леки коли внасят доста повече пътни такси от големите тирове и рейсове, в което няма никаква икономическа логичност. Навсякъде в Европейски Съюз е тъкмо противоположното - тежкият транспорт има по-голям принос. Само ще напомним, че началният план за въвеждане на тол системата предвиждаше по-високи такси, достигащи до 90 ст. за километър за най-тежките МПС-та, и даже имаше вид да се включат третокласни пътища. Но превозвачите се намусиха и " добричкият " Бойко Борисов понижи и размера на таксите, и обсега на платената мрежа. Оправданието беше пандемията и рестриктивните мерки, които в действителност удариха транспортния бизнес. Но не щеш ли в този момент автопревозите са в подем, " керваните " на колела се множат (и преносът е голям), а тол таксите си стоят ниски и парите за пътни поправки въобще не стигат. На всичко от горната страна " тарикатите " заобикалят платените пътища и избират да навъртят малко повече километри по второкласни пътища, с цел да спестят от такси.
Лидери на митингите се жалват, че на година заплащат по 15 000-25 000 лева тол такси за един камион. Като се знае каква е цената, излиза, че камионът е пропътувал 625 000 км за 12 месеца. Всъщност това е допустимо единствено хипотетично - в случай че водачът е работил всичките 365 дни в годината по 12 часа в денонощие и като истински супермен е летял със междинна скорост от 143 км/ч!
Факт е, че
международната инфлация и войната в Украйна провокираха взрив на цените
на петрола, а оттова - и на течните горива. Превозвачите обаче считат, че държавното управление е отговорно за ценовия взрив и че е длъжно да занули акцизите на автогоривата - бензина, дизел, автогаз. По данни на митниците през предходната година касовите приходи зa 2021 година от тези акцизи са 2,44 млpд. лева Отказването от тези пари няма по какъв начин да не се отрази на стабилността на бюджета. В тази връзка е редно да се запитаме дали настояванията за безакцизни горива нямат и по-дълбока цел? Всеки знае, че опразнената хазна и трупащите се задължения на страната са знаци за провал на ръководещите и промяната на властта става по-лесна.
Интересен " подробност " е, че митингите на превозвачите получават постоянно поддръжка и от „ патриотичните “ партии, а по митингите на автобранша нерядко се виждат лозунги против Европейски Съюз и НАТО. Което също демонстрира, че митингите имат значителен политически привкус.
...............................................
Кой крив, кой прав
" Твърденията, че превозът страда от рецесията, са неуместни. Тази " обосновка " е несъстоятелна - в момента има растеж на трафика от камиони с над 18,3% " коментира икономистът Георги Ангелов. „ Напротив, камионите от ден на ден вървят и разрушават пътищата у нас и утежняват обстановката по пътищата. Време е да стартират да заплащат реални тол такси, с цел да може да се поддържат пътищата в обикновено положение. В този смисъл няма икономическо опрощение за митингите “, счита той.
„ Що се отнася до скъпите горива, може да отидат да стачкуват против този, който подвига цените им. Една дума не се споделя за рафинерията в Бургас, която купува на ниска цена съветски нефт, пък продава все по-скъпи горива. Някак си доста комфортно се пропуща тази тематика, което е неуместно. По същия метод предходната година цяла година „ Газпром “ няколко пъти вдигаше цената и никой нищо не сподели. Всички обаче се оплакват, че има инфлация. Не можем да си затваряме очите пред обстоятелствата и да мислим, че вършим нещо “, споделя икономистът.
Относно настояванията за нулиране на акцизите на течните горива Ангелов напомни, че това ще коства доста пари на бюджета. „ Въпросът е, че няма никаква гаранция дали рафинерията няма да вдигне още повече цената на горивата и да изяде цялото понижение на акциза. Това е казусът. Представете си, с махането на акциза се чака горивата да паднат с 30 ст., а на идващия ден производителят подвига цената с толкоз и тя изяжда понижението, вместо то да отиде при превозвачите. Само за последните няколко седмици дизелът да вземем за пример нарастна доста и е време да се реши казусът с рафинерията. За това разрешаваме вносът на съветски нефт, с цел да са евтини горивата, само че те не престават да нарастват макар по-ниската цена на преработвания у нас петрол. Там е решението “, счита икономистът.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ