Как рибарите изпържиха рибата
Криза за фрагменти удря и рибарлъка. „Няма кой да ни наследи“, клатят глави бургаските рибари от селището Ченгене скеле. Само преди броени дни те сътвориха МИРГ- нова рибарска група, в която се сплотяват риболовци от Бургас, Камено, селищата край езерата на морския град – Димчево и Тръстиково, с цел да аплайват по европейска стратегия и да усвоят средства.
Морските вълци от Ченгене скеле обаче изрично обявиха, че техните планове няма да са за лодки, мотори и мрежи, а за по- добра инфраструктура- пътища, градинки и паркинги. Риболовците желаят да станат туристически обект, сходно на остров Света Анастасия. Накратко: селището да стане нещо като музей и посетителите от България и чужбина да видят онлайн животът им в хижите, живописните канали, които ги опасват и по които лодките стигат до морето.
Така, те, морските вълци, ще влязат в нова роля, само че пък тъжна- нямат млади наследници, които да ги оставят да работят в музея и да сграбчен въдици и мрежи, да запърпорят с лодките в морето и да ги радват с добра слука.
Така да вземем за пример единственият майстор- плетач на мрежи в селището е Сталин Илиев. Той е подготвен да даде без пари майсторлъка си на някой младок.
Вече никой не плете мрежи, купуват ги подготвени, обаче риболовци без плетач на мрежи, са като ято без лидер. Има си там доста секрети – какъв брой да е огромно „окото“ на мрежата, за каква риба да се пригоди. И още секрети за скърпването, съединяването и потреблението им през всеки сезон.
На пердах отиват единствено старците
„Общо взето сме като във кино лентата „На пердах отиват единствено старците“, обобщават в Ченгенето. Наскоро измислиха имена на улиците си- множеството ги кръстиха на ветрове: „Мелтем“, „Лонгоз“, „Сироко“, само че една си остана „Консервна“. Тогава риболовците разясниха, че името не е определено инцидентно, тъй като и те са като героите на Стайнбек- „обрулени от съдбата“.
Наистина, всеки риболовец тук е една неповторима история. Бай Янко-Попчето е един от хората, с който може да се запознаеш. Врял и кипял в занаята. Има няколко лодки. Първата от тях кръстил „Попче“, откъдето идва и пракорът му.
Димитър Янчев-Брадата е различен живописен морски вълк, остарял далянджия. Той постоянно споделя, че и даляните би трябвало да станат туристически атракции, тъй като към този момент са необичайност тези, които работят, както е било преди. Удоволствие е да се слушат разказите му за едновремешния лов на риба, когато всички заедно са влизали със специфични лодки да гонят пасажите паламуд.
По мнението на всички обаче, рибата не е като едно време. Променила е пътя си и я няма никаква. Както „Труд“ писа, в архивите се пази един остарял риболовен дневник. В него може да се наблюдава риболова през 1938- 1940- та година. Тогава предците им са вадели в мрежите си най- доста „чирозъ“. Така са наричали черноморската скумрия. С този улов са се препитавали. Сега черноморската скумрия я няма. И освен нея.
Няма да пъдя Михаля
Тази година беше бедна и откъм паламуд. Защото, откакто предишния сезон паламудът безусловно препълваше касите и лодките а- ха, да потънат от тежестта им, до момента в който излязат на брега, тази имаше слука тук-таме.
Затова риболовците в Ченгенето са решили да стават туристическа атракция. с цел да може в „празните“ години, да се занимават с нещо ново и по този начин да се каже да изпържат рибата. С други думи, като не цялостни мрежите им, те пък никак няма да я търсят. Та нека се умножи и идния сезон да ги зарадва.
Намерението им е да потегнат, боядисат и приведат в атрактивен тип рибарските си къщи. Да обтегнат начело мрежите. Да лъснат лодките и да зачакат не рибата, а туристите в паметната си механа „Морски сговор“. То всеки да опише по една история, дето си ги нижат всяка вечер – задоволително е.
Познават се с Летисия Каста
Всички са претърпели морски стихии, на доста от тях лодките са търпели корабокрушения. Дори някои са взели участие и във филм- не като артисти, а като статисти. Бившият кмет на селото Стоян Сербеза разказваше приживе, че е возил в лодката си актрисата Летисия Каста. И това е самата истина. Станало е по време, когато на остров „Света Анастасия“ се снимаше кино лентата на Камен Калев „Островът“ /през 2011- та година/.
Туристите ще гледат хижите, гемиите, мрежите, ще хапват рибена супа в кръчмата „Морски сговор“, а който изиска – ще може да се качи в нечия лодка и да излезе на лов на риба с умел морски вълк. За задачата обаче са нужни хубави, а не кални както в този момент улици и наложително, паркинг. Това е концепция на общината и на кмета на Бургас отпреди няколко години и наближава тя да бъде сполучливо осъществена.
Много смехории, само че и доста шубе в историите на Ченгенето
За любопитните истории, които ще слушат жадните туристически уши – те край нямат. Например по какъв начин една година /преди доста години/, неколцина кръстили лодките си на обилна мома, пристигнала в селището да оказва помощ на този или оня, и да им готви. Или по какъв начин през една люта зима, седели в хижите си и видели на открито десетина пеликана. Приели ги, нахранили ги, само че един от пеликаните- Гошо, бил доста любвеобилен и непрестанно ходел при дамата на един от риболовците. Явно, харесал я. Рибарят изначало се шегувал с тази преживелица, само че в случай че в този момент някой му я напомни, ставал от масата и ядосано напускал.
Следваща история: от време на време ловят…рибешки глави. Самата истина. Ловят примерно чернокоп на чепаре. Обаче най-големият див звяр, леферът, изяжда чернокопа и като извадят въдиците единствено рибешки глави висят ужасно по тях.
Много смехории, обаче когато преди няколко години ги удари огромното наводняване, та ги откъсна от света, огромно шубе беше, доверява един от риболовците, пожелавайки анонимност. Тогава кметът Николов персонално върви да им оказва помощ. Много се направи. Разчистиха река Отманлийска, асфалтираха нов, прекрасен път до селището.
Обаче дълго време по-късно, щом завалял дъжд и всички хуквали към колите си. Натъпквали се вътре и се придвижвали до високото на хълма. Там, на несъмнено, стояли по цяла нощ, до момента в който не спре да вали. Дали и до ден сегашен е по този начин, не е ясно.
Няма да си признаят, пък и в случай че ги питаш, ще вземат да се разсърдят и да станат от масата. Тънкообидни са.
Морските вълци от Ченгене скеле обаче изрично обявиха, че техните планове няма да са за лодки, мотори и мрежи, а за по- добра инфраструктура- пътища, градинки и паркинги. Риболовците желаят да станат туристически обект, сходно на остров Света Анастасия. Накратко: селището да стане нещо като музей и посетителите от България и чужбина да видят онлайн животът им в хижите, живописните канали, които ги опасват и по които лодките стигат до морето.
Така, те, морските вълци, ще влязат в нова роля, само че пък тъжна- нямат млади наследници, които да ги оставят да работят в музея и да сграбчен въдици и мрежи, да запърпорят с лодките в морето и да ги радват с добра слука.
Така да вземем за пример единственият майстор- плетач на мрежи в селището е Сталин Илиев. Той е подготвен да даде без пари майсторлъка си на някой младок.
Вече никой не плете мрежи, купуват ги подготвени, обаче риболовци без плетач на мрежи, са като ято без лидер. Има си там доста секрети – какъв брой да е огромно „окото“ на мрежата, за каква риба да се пригоди. И още секрети за скърпването, съединяването и потреблението им през всеки сезон.
На пердах отиват единствено старците
„Общо взето сме като във кино лентата „На пердах отиват единствено старците“, обобщават в Ченгенето. Наскоро измислиха имена на улиците си- множеството ги кръстиха на ветрове: „Мелтем“, „Лонгоз“, „Сироко“, само че една си остана „Консервна“. Тогава риболовците разясниха, че името не е определено инцидентно, тъй като и те са като героите на Стайнбек- „обрулени от съдбата“.
Наистина, всеки риболовец тук е една неповторима история. Бай Янко-Попчето е един от хората, с който може да се запознаеш. Врял и кипял в занаята. Има няколко лодки. Първата от тях кръстил „Попче“, откъдето идва и пракорът му.
Димитър Янчев-Брадата е различен живописен морски вълк, остарял далянджия. Той постоянно споделя, че и даляните би трябвало да станат туристически атракции, тъй като към този момент са необичайност тези, които работят, както е било преди. Удоволствие е да се слушат разказите му за едновремешния лов на риба, когато всички заедно са влизали със специфични лодки да гонят пасажите паламуд.
По мнението на всички обаче, рибата не е като едно време. Променила е пътя си и я няма никаква. Както „Труд“ писа, в архивите се пази един остарял риболовен дневник. В него може да се наблюдава риболова през 1938- 1940- та година. Тогава предците им са вадели в мрежите си най- доста „чирозъ“. Така са наричали черноморската скумрия. С този улов са се препитавали. Сега черноморската скумрия я няма. И освен нея.
Няма да пъдя Михаля
Тази година беше бедна и откъм паламуд. Защото, откакто предишния сезон паламудът безусловно препълваше касите и лодките а- ха, да потънат от тежестта им, до момента в който излязат на брега, тази имаше слука тук-таме.
Затова риболовците в Ченгенето са решили да стават туристическа атракция. с цел да може в „празните“ години, да се занимават с нещо ново и по този начин да се каже да изпържат рибата. С други думи, като не цялостни мрежите им, те пък никак няма да я търсят. Та нека се умножи и идния сезон да ги зарадва.
Намерението им е да потегнат, боядисат и приведат в атрактивен тип рибарските си къщи. Да обтегнат начело мрежите. Да лъснат лодките и да зачакат не рибата, а туристите в паметната си механа „Морски сговор“. То всеки да опише по една история, дето си ги нижат всяка вечер – задоволително е.
Познават се с Летисия Каста
Всички са претърпели морски стихии, на доста от тях лодките са търпели корабокрушения. Дори някои са взели участие и във филм- не като артисти, а като статисти. Бившият кмет на селото Стоян Сербеза разказваше приживе, че е возил в лодката си актрисата Летисия Каста. И това е самата истина. Станало е по време, когато на остров „Света Анастасия“ се снимаше кино лентата на Камен Калев „Островът“ /през 2011- та година/.
Туристите ще гледат хижите, гемиите, мрежите, ще хапват рибена супа в кръчмата „Морски сговор“, а който изиска – ще може да се качи в нечия лодка и да излезе на лов на риба с умел морски вълк. За задачата обаче са нужни хубави, а не кални както в този момент улици и наложително, паркинг. Това е концепция на общината и на кмета на Бургас отпреди няколко години и наближава тя да бъде сполучливо осъществена.
Много смехории, само че и доста шубе в историите на Ченгенето
За любопитните истории, които ще слушат жадните туристически уши – те край нямат. Например по какъв начин една година /преди доста години/, неколцина кръстили лодките си на обилна мома, пристигнала в селището да оказва помощ на този или оня, и да им готви. Или по какъв начин през една люта зима, седели в хижите си и видели на открито десетина пеликана. Приели ги, нахранили ги, само че един от пеликаните- Гошо, бил доста любвеобилен и непрестанно ходел при дамата на един от риболовците. Явно, харесал я. Рибарят изначало се шегувал с тази преживелица, само че в случай че в този момент някой му я напомни, ставал от масата и ядосано напускал.
Следваща история: от време на време ловят…рибешки глави. Самата истина. Ловят примерно чернокоп на чепаре. Обаче най-големият див звяр, леферът, изяжда чернокопа и като извадят въдиците единствено рибешки глави висят ужасно по тях.
Много смехории, обаче когато преди няколко години ги удари огромното наводняване, та ги откъсна от света, огромно шубе беше, доверява един от риболовците, пожелавайки анонимност. Тогава кметът Николов персонално върви да им оказва помощ. Много се направи. Разчистиха река Отманлийска, асфалтираха нов, прекрасен път до селището.
Обаче дълго време по-късно, щом завалял дъжд и всички хуквали към колите си. Натъпквали се вътре и се придвижвали до високото на хълма. Там, на несъмнено, стояли по цяла нощ, до момента в който не спре да вали. Дали и до ден сегашен е по този начин, не е ясно.
Няма да си признаят, пък и в случай че ги питаш, ще вземат да се разсърдят и да станат от масата. Тънкообидни са.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ