На 1 януари България стана 21-вата страна членка на еврозоната,

На 1 януари България стана 21-вата страна членка на еврозоната, като размени с еврото употребяваната от 145 години валута, лв.. В София и Брюксел това събитие беше отпразнувано като поредна стъпка в икономическата и политическата интеграция на Европейския съюз. Това, което обаче остана значително неусетно, е степента, в която приемането на еврото от България съставлява стратегически крах за Кремъл, написа сп. " Форин полиси ". Американското издание разгласява публикация на Деси Загорчева, доцент в колежа " Гуардия " и основен откривател в региона на цифровата дезинформация и медийната просветеност в университета на Ню Йорк.

След години на непрекъснати старания да попречи на София да се причисли към еврозоната, Москва не съумя да предотврати решението, което затвърждава по-дълбоко и необратимо мястото на България в европейския план. Смяната на валутата освен разкри рестриктивните мерки на хибридните тактики на Русия, само че и понижи оставащото ѝ въздействие в страната.

Русия в никакъв случай не е приемала изцяло стратегическото преориентиране на България. Вместо това, тя продължава да третира България като оспорвана територия, като се опира на исторически, културни, религиозни и стопански връзки - в това число енергийна взаимозависимост - с цел да задържи страната в това, което Русия възприема като своя сфера на въздействие. Част от въздействието на Кремъл се упражнява посредством Българската православна черква (БПЦ), която поддържа тесни връзки с Руската православна черква (РПЦ), отбелязва " Форин полиси ". Москва от дълго време я употребява като инструмент на " меката мощ ", в поддръжка на концепциите за славянско и православно приятелство. През по-голямата част от актуалната си история София беше най-верният европейски съдружник на Русия, което разреши на Москва да продължи да упражнява своето въздействие даже след влизането ѝ в западните институции, в това число НАТО и Европейски Съюз.

От позиция на Кремъл разширението на еврозоната не е безпристрастен стопански развой. За Москва всяко задълбочаване на интеграцията в Европейски Съюз лимитира способността ѝ да експлоатира двустранните зависимости, да упражнява селективен напън, да основава разделения в блока и да култивира сиви зони на въздействие на източния фланг на Европейски Съюз. Страните, които одобряват еврото, стават по-тясно свързани между тях в стопански, финансов и политически проект, което понижава опциите за външна операция.

Анализаторите имаха основателни аргументи да се съмняват, че София ще приключи последните две стъпки от интеграцията в Европейски Съюз, а точно присъединението към Шенгенското пространство за свободно пътешестване и еврозоната. Въпреки че България е член на Европейски Съюз от 2007 година, тя продължава да се бори с висока инфлация и корупция, се показва още в разбора.

Макар че България и Хърватия влязоха в Европейския валутен механизъм - наложителният двугодишен временен интервал преди приемането на еврото - едновременно през юли 2020 година, техните траектории скоро се разминаха. Хърватия напредна в огромна степен съгласно графика и одобри еврото през 2023 година България, въпреки това, отлагаше целевата си дата, преди да се причисли дефинитивно през 2026 година

Тези забавяния не бяха единствено механически. Те бяха провокирани и от възходящите политически и публични подозрения по отношение на по-дълбоката интеграция в Европейски Съюз - вълна от опозиция, която беше интензивно подхранена от интервенции за въздействие, свързани с Русия, и български медиатори, подкрепящи Кремъл. По този метод забавеният път на България към приемането на еврото се трансформира във забележим индикатор за способността на Русия да попречва, въпреки и не изцяло, интеграцията в Европейски Съюз.

В интервала преди приемането на еврото Москва разчиташе на познатия набор от принадлежности за интервенция.

Първо, свързани с Русия лица организираха огромни дезинформационни акции за да повлияят на публичното мнение против еврото. Русия употребява секрети финансови мрежи, с цел да похарчи десетки милиони евро за агитация и интервенция в България. Профили в обществените медии, свързани с Русия или нейните български представители, както и симпатизиращи обичайни медии, разпространяваха алармистки и постоянно явно погрешни изказвания, съгласно материала на " Форин полиси ".

Тези погрешни изказвания включваха концепцията, че приемането на еврото ще докара до галопираща инфлация, конфискация на спестяванията на жителите, отнемане на България от националната ѝ еднаквост и покоряване на страната на диктата на Брюксел. Това способства за задълбочаване на разделянето в обществото по въпроса за приемането на еврото и за понижаване на публичната поддръжка.

Второ, искрено проруските сили в България, най-много крайната националистическа партия " Възраждане ", повториха и легитимираха тези изказвания. " Възраждане ", която има публично съглашение за съдействие с партията " Единна Русия " на съветския президент Владимир Путин, се трансформира в най-видимия вътрешен съперник на приемането на еврото.

Партията провежда антиевропейски манифестации и митинги, на някои от които се развяваха съветски флагове. През февруари предходната година членове на партията щурмуваха задачата на Европейски Съюз в София, като хвърляха фойерверки, алена багра и коктейли " Молотов " по постройката и възпламениха входната ѝ врата. Лидерите на партия " Възраждане " неведнъж предупреждаваха за стопански колапс, сходен на този, който претърпя Гърция по време на рецесията с еврото, макар промените в еврозоната след рецесията и доста по-различното фискално състояние на България.

Депутатите от " Възраждане " разпространяваха тайни теории, в това число изказвания, че Брюксел възнамерява да конфискува спестяванията на българите и че иззетите средства ще бъдат употребявани за военни планове.

Трето, тези старания се вписаха в по-широка тактика за подкопаване на институциите. Като поставяха под подозрение претекстовете и компетентността на европейските институции и на самите ръководещи елити в България, обвързваните с Русия акции се пробваха да задълбочат цинизма, да поляризират обществото и да отслабят доверието в демократичния развой.

Въпреки този мощен и нескончаем напън, проевропейското парламентарно болшинство в България в последна сметка реализира задачата си. Последователните държавни управления, в които участваше мощно проевропейската и антикорупционна коалиция " Продължаваме промяната - Демократична България ", извършиха нужните правни и механически стъпки за приемане на еврото. Ключовите институции устояха на опитите да се политизира или да се провали процеса.

Влизането на България в еврозоната ни припомня, че хибридната интервенция, въпреки и мощна и разрушителна, не дефинира неизбежно резултатите - изключително при съществуването на политическа воля и институционална последователност, написа в умозаключение Деси Загорчева.

Въпреки това е малко евентуално това да бележи края на битката. По-скоро фокусът на Кремъл върху България може да се ускори през идващите месеци. Очаква се страната да организира още едни предварителни избори по-късно през годината, което ще отвори още веднъж благоприятни условия за задгранично въздействие и вътрешна дестабилизация, предизвестява Загорчева. В същото време проруските сили като " Възраждане " ще се опитат да се възползват от всевъзможни краткосрочни усложнения, свързани с прехода към еврото - като ценови корекции, административни усложнения и комплициране измежду обществото - с цел да ги показват като удостоверение на своите предизвестия и да обвинят Европейски Съюз, добавя тя.

В този смисъл приемането на еврото от България не е единствено политически триумф, само че и стратегически тест. Дали то ще укрепи доверието на обществото в европейската интеграция или ще се трансформира в още едно полесражение за дезинформация, ще зависи от това какъв брой дейно българското държавно управление и институциите на Европейски Съюз ще ръководят прехода и ще споделят изгодите от него. Засега обаче 1 януари беше явен крах за упоритостите на Москва да раздели и отслаби Европейски Съюз. Това е сигнал, че притегателната мощ на Европейски Съюз остава голяма, макар оспорването ѝ.