На 1 януари 2026 г. България прие еврото и стана

На 1 януари 2026 година България одобри еврото и стана 21-вият член на еврозоната. Оценките, изложени в последните конвергентни отчети на Европейската комисия и Европейската централна банка, проправиха пътя за приемането на еврото от България и по този метод за по-нататъшното разширение на еврозоната след присъединението на Хърватия през 2023 година На 8 юли 2025 година Съветът на Европейския съюз публично утвърди присъединението на България към еврозоната и дефинира обменен курс на българския лев от 1,95583 лв. за едно евро. Това беше централният курс на лв. по време на присъединяване на страната във Валутния механизъм II (ERM II). Приемането на еврото от България демонстрира, че участието в еврозоната остава привлекателна вероятност във времена на висока неустановеност и геополитическо напрежение.

България е добре интегрирана с еврозоната посредством комерсиалните и финансовите си връзки. Страната има население от към 6,5 милиона души, а нейният БВП съставлява почти 0,7% от брутния вътрешен артикул на еврозоната. Икономическата ѝ конструкция в огромна степен е сходна с тази на еврозоната като цяло, като промишлеността (включително строителството) и услугите способстват надлежно с към 29% и 68% за брутната добавена стойност, спрямо почти 26% и 72% в еврозоната.

Преди приемането на еврото стопанската система на страната показваше относително висока степен на евроизация. Около 70% от държавния дълг, както и забележителен дял от дълга на нефинансовите предприятия, към този момент бяха деноминирани в евро, което отразяваше валутната конструкция както на спестяванията на семействата, по този начин и на ликвидните активи на компаниите, които в огромна степен се държат под формата на депозити.

В продължение на повече от 25 години паричната политика на България беше обвързана с тази на Европейската централна банка посредством валутния ръб, който поддържаше закрепен курс лев/евро. Дълбоката интеграция на България с еврозоната е отразена и в мощното съвпадане на нейния стопански цикъл с този на еврозоната през 15-те години преди приемането на еврото. Освен това банки, притежавани от финансови институции, открити в други страни от еврозоната, играят преобладаваща роля в българската банкова система.

Както и при други страни, приели еврото, се чака България да се възползва от по-ниски транзакционни разноски и по-ниски разноски по заеми. Предвид дълбоката интеграция на България с еврозоната и уговорката ѝ за поддържане на постоянни фискални, структурни и финансови политики, приемането на еврото се чака да донесе редица стопански изгоди. Те включват: увеличение на външната търговия и вложенията, обусловено от по-ниските транзакционни разходи; нараснала бистрота и сравнимост на цените; и по-голямо доверие на вложителите. Икономиката също ще завоюва от по-ниски разноски по заеми с помощта на добре закотвени инфлационни упования и понижени регулаторни разноски за банките, като да вземем за пример по-ниски условия за минимални запаси. Освен това приемането на еврото разрешава на България да взе участие в процесите на взимане на решения в еврозоната и да образува съответните стопански политики.

Разходите и рисковете, свързани с приемането на еврото, се чака да бъдат лимитирани и в огромна степен еднократни. При присъединението на една страна към еврозоната главните опасения са свързани с разноските по самия преход и с капацитета за голословно повишение на цените при тяхното конвертиране в евро. За да бъдат смекчени тези терзания, българските управляващи вкараха редица ограничения, в това число засилен мониторинг на цените и инспекции за попречване на злоупотреби, както и дълъг наложителен интервал за двойно обозначаване на цените, който стартира на 8 август 2025 година и ще завърши на 8 август 2026 година Въпреки това публичната поддръжка за еврото в България остава относително ниска заради опасения от покачване на цените. Това беше особено и за предходни смени на валутата, като поддръжката нормално се усилваше след това.

Като се има поради високата степен на икономическа и финансова интеграция на България с еврозоната и дългогодишния закрепен курс лев/евро, загубата на еластичност на обменния курс като инструмент за стабилизация е на процедура несъществена. От присъединението си към Европейския съюз през 2007 година България реализира забележителен прогрес в доближаването си с еврозоната. Прекомерните макроикономически несъответствия, съществували преди пандемията от Ковид-19 – като негативната външна позиция, уязвимостите във финансовия бранш и високата корпоративна задлъжнялост – последователно бяха поправени посредством поредни политически ограничения и внимателна фискална политика. България реализира и значителен прогрес в действителната конвергенция: брутният вътрешен артикул на глава от популацията набъбна от към 35% от междинното за еврозоната през 2006 година до малко над 60% през 2025 година Освен това беше реализирана по-дълбока финансова интеграция, като рамката за тясно съдействие, открита през 2020 година, способства както за привеждане на надзорните стандарти в сходство с тези на еврозоната, по този начин и за подсилване на финансовата непоклатимост.

Въпреки че българската стопанска система мина относително сполучливо през последните разтърсвания, рисковете за инфлационната конвергенция остават. Българската стопанска система сподели резистентност по време на пандемията и при последвалите скокове в цените на силата и геополитическите напрежения. Въпреки това нейният дребен и отворен темперамент значи, че тя остава изложена на външни шокове. Инфлацията остава уязвима към външни ценови съмнения заради високата енергийна активност на производството и огромния дял на силата и храните в потреблението на семействата. Силната динамичност на заплатите и кредитирането – въпреки и отслабваща – съставлява спомагателен прогресивен риск. В дълготраен проект относително ниските нива на приходи и цени в България, спрямо други страни, приели еврото, подсказват, че действителната и номиналната конвергенция евентуално ще продължи.

България поддържа постоянни обществени финанси, само че може да се изправи пред напън за увеличение на относително ниските нива на обществените разноски. При валутния ръб страната регистрира фискални остатъци в 13 от последните 27 години, поддържаше съотношението на държавния дълг доста под 60% от брутния вътрешен артикул (23,8% през 2024 година, второто най-ниско ниво в Европейския съюз) и след 2012 година избегна процедура за несъразмерен недостиг. Тези резултати бяха подкрепени от внимателна фискална политика, нужна за поддържане на доверието във валутния ръб. С приемането на еврото и отслабването на рестриктивните мерки на валутния ръб тласъците пред фискалната политика могат да се трансформират. Ако възникне усещане, че фискалната дисциплинираност може да стане по-малко строга, това би могло с течение на времето да докара до напън за увеличение на разноските, изключително в области, в които делът на обществените разноски сега е релативно невисок. Това важи по-специално за обществените вложения, които трайно изостават по отношение на други страни от Централна и Източна Европа, частично заради по-бавното от в началото плануваното асимилиране на средствата по Next Generation EU. Разходите за обществена отбрана, опазване на здравето и обучение също остават по-ниски спрямо тези в еврозоната. Ако натискът за увеличение на тези държавни разноски се материализира, поддържането на устойчиво съответствие на дълга ще изисква по-високи данъчни доходи. В бъдеще поддържането на постоянни и удобни за растежа обществени финанси в сходство с разпоредбите за икономическо ръководство на Европейския съюз, подкрепени от мощна национална фискална рамка, дружно с продължаването на структурните промени за повишение на продуктивността, ще бъде най-хубавият метод за реализиране на стабилно дълготрайно икономическо доближаване и за отбягване на непростим инфлационен напън и загуби на конкурентоспособност, които биха могли да лимитират дълготрайния капацитет за стопански напредък на България. | БГНЕС

---

Анализ на Матео Фалагиарда, Кристине Гартнер и Щефен Остерхолц, оповестен в Икономическия бюлетин на Европейската централна банка, брой 8/2025.