Години по-късно още помня как той дойде онази нощ, за да помогне на болната ми дъщеря
Кристина е щастливо омъжена и има три деца. Тя разказа връзката си с сегашния си брачен партньор със статус във фейсбук:
„ Спомням си момента, в който за първи път изпитах усеща към него. Колкото повече растяха, толкоз повече се борех с тях. След тежък бракоразвод не желаех да стартирам любовна история отначало – бях много щастлива от връзката си със личния си цинизъм. Животът продължаваше. Не желаех да трансформирам нищо.
Но Филип беше доста друг от всички. От всички мъже, които съм познавала. Той ми се струваше изцяло лишен от нарцисизъм, доста търпелив…
Той в никакъв случай не ме съжаляваше. Колкото и извънредно да ме разтърсваше животът, той постоянно виждаше в мен светлина и мощ. Аз самата бих желала да намеря в себе си това, което той в миналото видя в мен.
Стараех се да го отблъсна от себе си, доколкото можах.
Изливах върху него всичките си проблеми, цялото си неспокойствие и отмалялост. Надявах се да се обърне и да си тръгне. Но той остана. Просто ме одобри такава, каквато съм. Заедно с всичките ми недостатъци.
След известно време го срещнах с децата си. Никога не им давахме да схванат, че сме във връзка: не се прегръщахме или държахме за ръце. За децата Филип беше просто мой другар.
Няколко седмици след първата ни среща с децата се случи един случай.
Денят тогава се оказа доста тежък: лежах с температура, 3-годишната ми щерка също беше болна. Посред нощ тя повърна навръх килима, стартира да плаче мощно, което незабавно разсъни сина ми, който реши ненадейно да се ядоса на всички, също избухна в сълзи и врещеше.
С висока температура пробвах по едно и също време да успокоя децата, да почистя килима и да измия щерка си – усещах по какъв начин последователно изгубвам мозъка си.
Помислих си: „ И кой мъж ще желае подобен живот? “
В цялостно обезсърчение се обадих на Филип: „ Ела. Ела незабавно. Ти сподели, че ме искаш, че искаш да си с мен и да споделиш всички компликации на живота – ела незабавно. “
След 20 минути той беше у нас.
Децата към момента крещяха, а аз се пробвах да изтъркам килима. Мислех, че ще се извърне с омерзение, ще се ядоса, че го разсънвам измежду нощ, ще си тръгне и в никакъв случай няма да се върне.
Вместо това той без непотребни думи ме изпрати да си умря, успокои децата и ги постави да спят. После се приближи до мен, целуна ме по челото и сподели:
„ Да, желая това. Всеки миг от живота ти. Искам и трима ви. “
Оттогава минаха съвсем седем години, само че Филип към момента е с нас, към момента не е срещу да почисти след децата ми, да приказва с огромния си наследник след тежък ден. Дъщеря ми постоянно му звъни на работа, когато би трябвало да реши нещо по математика… Той ги обича по този начин, както някои хора не обичат личните си деца.
Този мъж, този прелестен човек, който имаше смелостта да влезе в живота ми и да размие горчивината му… Безкрайно съм ти признателна за всичко. Аз и децата ми “.
Прекрасна приказка, която се случила в действителния живот. Именно в такива връзки се намират всички вероятни потвърждения на любовта!
