Кастра ад Монтанезиум има история на шест хилядолетия
Крепостта Кастра пъкъл Монтанезиум в Монтана е място с история на шест хилядолетия. Древният обект се намира в югозападната част на града, върху хълма Калето (наричан още Градището) и напълно покрай стена на язовир " Огоста ". Крепостта е неразделна част от града, по тази причина неслучайно е изобразена на герба му дружно с неговата покровителка Диана.
Мястото се намира доста елементарно, има безвъзмезден паркинг, а също така входът е свободен и може да бъде прегледано обширно в границите на към 40-45 минути. Крепостта е едно от обичаните места за разходка на жителите на Монтана. Тя е отчасти реставрирана и комфортна за разглеждане, като са сложени осведомителни табели с изчерпателни сведения. Но множеството находки, открити при разкопките там, се съхраняват и може да се видят в Историческия музей на Монтана. Там може да се получи и по-подробна информация, а също да бъде проведено и посещаване на крепостта с екскурзовод.
Укреплението се издига на 50 м над околната повърхнина. Тази стратегическа, а и елементарно защитима позиция е направила мястото привлекателно за заселване още по време на каменно-медната ера (ок. 4000 година прочие н.е.). То е избрано като уместно място за живот от античните и поради плодородните почви, сочат откритите при разкопки жилища от този интервал.
Тракийското барикада на хълма поражда през ранно желязната ера (VII-VI в. пр.н.е.) и там е вдигната първата мощна крепостна стена, която следва очертанията на терена. По онова време там е живяло тракийското племе трибали.
Римляните се заселват в региона в края на І в. от н.е. заради богатите находища на руда и злато по поречието на река Огоста. Римската цитадела на Калето е издигната още с установяването там на римски военни елементи (I Сугамбрийска кохорта, която е взела участие в потушаването на тракийското въстание от 26 година сл. н.е.). Около военния лагер, упоменат за първи път в епиграфски монумент от 134 година, и античното светилище при извора се развива населено място, което в 160-161 година получава муниципиално право - т.е. статут на град с прилежаща територия. Селището е наречено Монтенезум, което се загатва в надпис от II век.
В този интервал Монтанезиум се трансформира в център на провинция Долна Мизия. Изграждат се и се поддържат пътища, свързващи града с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив съществени поминъци по това време са били земеделието и занаятчийството.
Стопанският и културен подем на Монтенезум през II-IV в. е пресечен в средата на III в. от готските нашествия. Пред заплахата от нови безчовечен набези е почнало доизграждането и усилването на крепостта. За това свидетелства открит надпис от 256 година: „.бил издигнат бург, от който да се следят разбойниците, за отбрана на жителите на крепостта и на жителите на Монтенезум…. “. Но следва усилване на тези набези (около V век), по тази причина в югоизточния завършек на крепостта е била издигната протейхизма (допълнителна стена).
Изградени са също така казармени пространства и базилика - нейните руини са разкрити напълно и тя се вижда доста добре от посетителите на крепостта в наши дни.
Укреплението въпреки всичко е разрушено - през 518 година при нахлуване на авари и славяни, след което е било изоставено. Впоследствие върху неговите развалини е основано българско укрепено населено място, само че със доста по-малки размери. То било наречено Кутловица. Намерени са и остатъци от езическо светилище, непокътнато и до през днешния ден, в което е била отдавана респект или на господ Перун, или на Даждбог. То просъществувало до приемането на християнството в българската страна (IX в.).
В наши дни останките на крепостта са сносно съхранени, като се има поради, че огромна част от обекта е била разнесена за строителен материал - за създаване на калдъръма в града, което е станало при промяната на името му от Кутловица на Фердинанд.
При посещаване на Кастра пъкъл Монтанезиум може отлично да се види, че укреплението е насочено в посока северозапад-югоизток и заема заравненото било на целия рид (площта е 8.3 дка - 205 на 80 м), като теренът е накривен на югоизток - в посока Монтана. Останките, които се виждат, са издигнати главно сред III-VI в. По тях си проличава неправилната форма на крепостта, чиито стени следват конфигурацията на терена и са градени в жанр „ опус микстум “ от местен ломен камък, споен с хоросан и редуващи се пояси от тухли.
Дебелината на стените варира от 2 до 3.5 м, като някои сектори са непокътнати на височина до 2 м. На югоизточната стена може да се види уширение - там дебелината от 2.2 нараства на 3.4 м. Това е направено за разполагане на каменометни машини и балисти, които да бият по нападателите и обсадната им техника.
В крепостта се разграничават основите общо на три кули. Първата е ситуирана в югоизточния ъгъл и има неправилна капковидна форма. Тя е била предопределена за отбрана на главния вход, който се намира тъкмо до нея, от север. По открит при разкопките надпис е открито, че кулата и портата са издигнати през 258 година със средства на естрада на I Сугамбрийска кохорта - Публий Елий Антониан.
А разположението на портата тъкмо там изобщо не е инцидентно, а има стратегически план. Повечето хора си служат по-добре с дясната ръка. Затова воините са държали оръжието в тази ръка, а щита в лявата. Точно затова, когато портата е изнесена в лявата страна на стената, както е при тази цитадела, на нападателя се е налагало да се придвижва с дясното незащитено рамо към стената. А това е давало идеална опция нападателите да бъдат поразявани от бранещите стената.
Втората кула се намира на югозападната стена. Тя все още не е разкопана напълно, само че е имала полукръгла форма. Третата кула пък е най-внушителна. Тя се намира в най-северозападния завършек на крепостта и е издигната в най-достъпната част от укреплението. Има трапецовидна форма, с необятна основа откъм крепостта, до момента в който тясната е заоблена в U вид. Кулата има размери на основата 27 на 20 м, а дебелината на стените ѝ доближава 3.5 м.
Североизточният и югозападният вал на крепостта са продължение на стените навръх тази кула. Тя е играела същата роля, като донжона (последната защитна позиция, в която може да се отдръпват защитниците) през Средновековието и е била предопределена за независима защита. Това се удостоверява от археологическите разкопки, които при разкриването на вратата за достъп до кулата откриват, че тя е била затваряна с двойна врата. За разлика от средновековните донжони обаче тази кула е била употребена само за военни цели.
Кулата е имала 4 или 5 етажа, като до тях се е достигало по вътрешна вита стълба, ситуирана в централно, солидно ядро в средата ѝ. Над бойната площадка, като продължение на вътрешното ядро, се е издигала спомагателна надстройка, също заобиколена от бойници. Общата височина на кулата и надстройката е била 24 м, като от надстройката се е осъществявал образен надзор на доста огромно разстояние.
Под огромната кула археолозите са разкопали част от тракийската стена на крепостта, която е била с дебелина над 1.5 м. На североизточната стена пък е имало стеснен излаз (широк 80 см). От него е започвал скришен път, всечен в стръмния скат, по който се е стигало до извор за доставяне на крепостта с вода.
Този извор се намира в североизточното подножие на хълма и през днешния ден е разкопан, като е открито, че до него е имало тракийско и римско светилище,главни богове на което били Диана и Аполон. Диана – богинята на лова, е настойничка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана. Светилището и постройките към него са разрушени при готското настъпление през IV век.
КАКВО ОЩЕ НАБЛИЗО
Крепостта се издига безусловно над стената на язовир " Огоста ", а при стартирането му в употреба през 1986 година самият язовир е потопил две села - Живовци и Калиманица (където е роден Йордан Радичков). В Живовци е цървата " Св. Възнесение ", която от време на време се демонстрира, когато водите спаднат. Тогава тя може да бъде прегледана.
Църквата е била паметник на българската възрожденска архитектура и през 70-те години на ХХ век е оповестена за монумент на културата. Построена е през 1858 година от занаятчия Лило, учредител на една от най-значимите възрожденски строителни школи – Славинската. Майсторът е прочут още с възобновяването на Лопушанския манастир и с градежа на друга черква - в село Каменна Рикса.
Когато водите на язовира са ниски, което се случва по няколко месеца в годината, " Св.Възнесение " може да бъде прегледана. Ако се поеме по пътя, минаващ сред крепостта и язовирната стена, би трябвало да се кара към 7 км. След това се завива по стеснен път към самия язовир. Близо до водата към този момент се тръгва пеша и не след дълго се виждат камбанарията и потопената черква. Въпреки че към този момент е полуразрушена, проличава си, че е била внушителна, а и изключително солидна, с цел да не е рухнала след толкоз години под вода.
Преди две години наследници и някогашни поданици на тогавашните села Живовци и Калиманица почистиха мястото към " Св.Възнесение ", тъй като над 50 години църквата не е настояща, към момента идват там хора, с цел да насочат молитви към Бог.
Освен останките на храма може да се видят още латинската чешма и основи на къщи от залетите с вода Живовци и Калиманци.
При църквата е почистено през 2020 г.
Мястото се намира доста елементарно, има безвъзмезден паркинг, а също така входът е свободен и може да бъде прегледано обширно в границите на към 40-45 минути. Крепостта е едно от обичаните места за разходка на жителите на Монтана. Тя е отчасти реставрирана и комфортна за разглеждане, като са сложени осведомителни табели с изчерпателни сведения. Но множеството находки, открити при разкопките там, се съхраняват и може да се видят в Историческия музей на Монтана. Там може да се получи и по-подробна информация, а също да бъде проведено и посещаване на крепостта с екскурзовод.
Укреплението се издига на 50 м над околната повърхнина. Тази стратегическа, а и елементарно защитима позиция е направила мястото привлекателно за заселване още по време на каменно-медната ера (ок. 4000 година прочие н.е.). То е избрано като уместно място за живот от античните и поради плодородните почви, сочат откритите при разкопки жилища от този интервал.
Тракийското барикада на хълма поражда през ранно желязната ера (VII-VI в. пр.н.е.) и там е вдигната първата мощна крепостна стена, която следва очертанията на терена. По онова време там е живяло тракийското племе трибали.
Римляните се заселват в региона в края на І в. от н.е. заради богатите находища на руда и злато по поречието на река Огоста. Римската цитадела на Калето е издигната още с установяването там на римски военни елементи (I Сугамбрийска кохорта, която е взела участие в потушаването на тракийското въстание от 26 година сл. н.е.). Около военния лагер, упоменат за първи път в епиграфски монумент от 134 година, и античното светилище при извора се развива населено място, което в 160-161 година получава муниципиално право - т.е. статут на град с прилежаща територия. Селището е наречено Монтенезум, което се загатва в надпис от II век.
В този интервал Монтанезиум се трансформира в център на провинция Долна Мизия. Изграждат се и се поддържат пътища, свързващи града с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив съществени поминъци по това време са били земеделието и занаятчийството.
Стопанският и културен подем на Монтенезум през II-IV в. е пресечен в средата на III в. от готските нашествия. Пред заплахата от нови безчовечен набези е почнало доизграждането и усилването на крепостта. За това свидетелства открит надпис от 256 година: „.бил издигнат бург, от който да се следят разбойниците, за отбрана на жителите на крепостта и на жителите на Монтенезум…. “. Но следва усилване на тези набези (около V век), по тази причина в югоизточния завършек на крепостта е била издигната протейхизма (допълнителна стена).
Изградени са също така казармени пространства и базилика - нейните руини са разкрити напълно и тя се вижда доста добре от посетителите на крепостта в наши дни.
Укреплението въпреки всичко е разрушено - през 518 година при нахлуване на авари и славяни, след което е било изоставено. Впоследствие върху неговите развалини е основано българско укрепено населено място, само че със доста по-малки размери. То било наречено Кутловица. Намерени са и остатъци от езическо светилище, непокътнато и до през днешния ден, в което е била отдавана респект или на господ Перун, или на Даждбог. То просъществувало до приемането на християнството в българската страна (IX в.).
В наши дни останките на крепостта са сносно съхранени, като се има поради, че огромна част от обекта е била разнесена за строителен материал - за създаване на калдъръма в града, което е станало при промяната на името му от Кутловица на Фердинанд.
При посещаване на Кастра пъкъл Монтанезиум може отлично да се види, че укреплението е насочено в посока северозапад-югоизток и заема заравненото било на целия рид (площта е 8.3 дка - 205 на 80 м), като теренът е накривен на югоизток - в посока Монтана. Останките, които се виждат, са издигнати главно сред III-VI в. По тях си проличава неправилната форма на крепостта, чиито стени следват конфигурацията на терена и са градени в жанр „ опус микстум “ от местен ломен камък, споен с хоросан и редуващи се пояси от тухли.
Дебелината на стените варира от 2 до 3.5 м, като някои сектори са непокътнати на височина до 2 м. На югоизточната стена може да се види уширение - там дебелината от 2.2 нараства на 3.4 м. Това е направено за разполагане на каменометни машини и балисти, които да бият по нападателите и обсадната им техника.
В крепостта се разграничават основите общо на три кули. Първата е ситуирана в югоизточния ъгъл и има неправилна капковидна форма. Тя е била предопределена за отбрана на главния вход, който се намира тъкмо до нея, от север. По открит при разкопките надпис е открито, че кулата и портата са издигнати през 258 година със средства на естрада на I Сугамбрийска кохорта - Публий Елий Антониан.
А разположението на портата тъкмо там изобщо не е инцидентно, а има стратегически план. Повечето хора си служат по-добре с дясната ръка. Затова воините са държали оръжието в тази ръка, а щита в лявата. Точно затова, когато портата е изнесена в лявата страна на стената, както е при тази цитадела, на нападателя се е налагало да се придвижва с дясното незащитено рамо към стената. А това е давало идеална опция нападателите да бъдат поразявани от бранещите стената.
Втората кула се намира на югозападната стена. Тя все още не е разкопана напълно, само че е имала полукръгла форма. Третата кула пък е най-внушителна. Тя се намира в най-северозападния завършек на крепостта и е издигната в най-достъпната част от укреплението. Има трапецовидна форма, с необятна основа откъм крепостта, до момента в който тясната е заоблена в U вид. Кулата има размери на основата 27 на 20 м, а дебелината на стените ѝ доближава 3.5 м.
Североизточният и югозападният вал на крепостта са продължение на стените навръх тази кула. Тя е играела същата роля, като донжона (последната защитна позиция, в която може да се отдръпват защитниците) през Средновековието и е била предопределена за независима защита. Това се удостоверява от археологическите разкопки, които при разкриването на вратата за достъп до кулата откриват, че тя е била затваряна с двойна врата. За разлика от средновековните донжони обаче тази кула е била употребена само за военни цели.
Кулата е имала 4 или 5 етажа, като до тях се е достигало по вътрешна вита стълба, ситуирана в централно, солидно ядро в средата ѝ. Над бойната площадка, като продължение на вътрешното ядро, се е издигала спомагателна надстройка, също заобиколена от бойници. Общата височина на кулата и надстройката е била 24 м, като от надстройката се е осъществявал образен надзор на доста огромно разстояние.
Под огромната кула археолозите са разкопали част от тракийската стена на крепостта, която е била с дебелина над 1.5 м. На североизточната стена пък е имало стеснен излаз (широк 80 см). От него е започвал скришен път, всечен в стръмния скат, по който се е стигало до извор за доставяне на крепостта с вода.
Този извор се намира в североизточното подножие на хълма и през днешния ден е разкопан, като е открито, че до него е имало тракийско и римско светилище,главни богове на което били Диана и Аполон. Диана – богинята на лова, е настойничка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана. Светилището и постройките към него са разрушени при готското настъпление през IV век.
КАКВО ОЩЕ НАБЛИЗО
Крепостта се издига безусловно над стената на язовир " Огоста ", а при стартирането му в употреба през 1986 година самият язовир е потопил две села - Живовци и Калиманица (където е роден Йордан Радичков). В Живовци е цървата " Св. Възнесение ", която от време на време се демонстрира, когато водите спаднат. Тогава тя може да бъде прегледана.
Църквата е била паметник на българската възрожденска архитектура и през 70-те години на ХХ век е оповестена за монумент на културата. Построена е през 1858 година от занаятчия Лило, учредител на една от най-значимите възрожденски строителни школи – Славинската. Майсторът е прочут още с възобновяването на Лопушанския манастир и с градежа на друга черква - в село Каменна Рикса.
Когато водите на язовира са ниски, което се случва по няколко месеца в годината, " Св.Възнесение " може да бъде прегледана. Ако се поеме по пътя, минаващ сред крепостта и язовирната стена, би трябвало да се кара към 7 км. След това се завива по стеснен път към самия язовир. Близо до водата към този момент се тръгва пеша и не след дълго се виждат камбанарията и потопената черква. Въпреки че към този момент е полуразрушена, проличава си, че е била внушителна, а и изключително солидна, с цел да не е рухнала след толкоз години под вода.
Преди две години наследници и някогашни поданици на тогавашните села Живовци и Калиманица почистиха мястото към " Св.Възнесение ", тъй като над 50 години църквата не е настояща, към момента идват там хора, с цел да насочат молитви към Бог.
Освен останките на храма може да се видят още латинската чешма и основи на къщи от залетите с вода Живовци и Калиманци.
При църквата е почистено през 2020 г.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ