Калин Терзийски: Зловещият нов свят
Край град Буфарик, в Северен Алжир, се разруши боен аероплан. Загинаха над 100 души. Алжирски военнослужещи. Това за какво би трябвало да го знаем?
Този въпрос се ражда в главата на безусловно всеки, сигурен съм в това. Всеки, прочел тая водеща вест, и в действителност – водеща и повече от водеща - в новинарските уеб сайтове и във вестниците и в телевизионните излъчвания и във всички вести, се е запитал точно това...
А новините към този момент (естествено, че сте забелязали!) не ни се „ сервират ”, не ни „ намират ”, даже не ни „ заливат ”. А в действителност ни биват набивани принудително в главите. В тях биваме удавяни, сварявани и обезмозъчавани...
... та всеки, на който тая вест е била безогледно забита като шило право в окото, се е запитал: Защо, по дяволите, би трябвало да знам ТОЧНО ТОВА?
Естествено тези, които обичат да застават на противоположна позиция, незабавно ще кажат: Абе, тебе пък кой те кара да четеш точно това?
Хм.
Това ми наподобява на следното: да сложат в двора ти мъртвец на обезобразено, изкормено, горено с горелка и дълго бесено куче. Да го сложат на дълъг кол, да надуят клаксони и сирени. А по-късно да ти кажат: Е ти в този момент пък какво толкоз! Като не ти се гледа – не гледай натам! Кво?
Обръщай глава и не гледай. Ние просто по този начин... Просто по този начин си слагаме прегазени и изкормени кучета насам натам... Какво толкоз ни зяпаш?!
И знаеш ли за какво ги слагаме? Ха, тъпчо! Не знаеш, естествено! Ми слагаме ги, тъй като това ни продава продукта! Това се продава в медиите, по този начин печелим аудитория, а публиката желае... ооо, да, да, да, публиката желае прегазени и дори освен прегазени и изкормени кучета... ами и повече от това!
Публиката към този момент не се задоволява единствено с изкормени, обезобразени, горени кучета! Тя желае тия кучета да са били и Изнасилени от известни Хора преди този момент!
Публиката, читателите, гледачите на телевизия, бъркачите в интернет, сърфистите в мрежите – всинца желаят и копнеят от цяло сърце не друго, а гибел и повече от гибел: разложени трупове, открити обесени актьори, открити вмирисани и убити артисти, прегазени и накълцани с ледокопи Троцки, взривени учебни рейсове, паднали в Марианската котловина почтени пешеходци; детеубийства, майцеядства, отцеблудства, срутени небостъргачи върху детски градини, паднали старешки домове върху айфелови кули, заровени живи почтени производители на марихуана, изнасилени преди този момент от роми-джихадисти! Това желаят ХОРАТА!
Така споделят тия, които се вършат на луди и ми споделят: Ти пък, в случай че не искаш, не чети и не гледай!
Доста се приказва за злото в новините. Някои считат, че то е артикул на скрит план. На интрига. Новините имат за цел да омаломощават. Да скапват силите, волята и свободният дух на хората. Със зловещината си.
Един човек, умислен непрестанно за това, че светът е извънредно място, че светът е едно страховито място, на което е огромен шанс просто да си жив – подобен човек е прекомерно лесна плячка за всяка власт!
На него постоянно може да се каже: Какво бе?! Не си ли удовлетворен, че си жив? Ама че си мърда, но че си непризнателен глезльо! Не стига, че си жив, до момента в който толкоз доста хора умират и дори им се случват и още по-лоши неща, като повишаване на тока с 20%, ами ти и негодуваш!
Я се стегни малко! Хората мрат и дори заплащат не можеш да си представиш какви сметки, ами ти и недоволстваш, егати и наглият човек си!
Да, допустимо е да е интрига. Но има нещо, което е повече от несъмнено. Два процеса си текат. Поне два виждам отчетливо.
Единият е десенсибилизацията. Неведнъж съм писал за нея. Това е физиологичен развой на адаптиране на рецепторите към някакво непрекъснато засилващо се дразнение. Примерно звук. Шумът – в случай че сме били на безшумно – първоначално ни нервира. Ако обаче шумът е непрекъснат, скоро ние преставаме да го виждаме. Шумът стартира постепенно, последователно за се ускорява. Но ние, с нашите самостоятелни и нагаждащи се пъклен добре рецептори – не виждаме тия плавни промени. И когато ни питат " Не забелязваш ли какъв брой е шумно? ", ние - крещейки - питаме: " Какво? Шумно ли? Въобще не виждам да има звук! "
И по този начин, с цел да бъда пунктуален, ще дообясня: Подавайки ни постепенно, последователно възходящи дози принуждение, гибел, човешко страдалчество, неправда и несвобода, ни вършат десенсибилизирани, т.е. обезчувствени, нечувстващи, безразлични към тези феномени. Обезчувствени към непознатите премеждия и смърти, само че и към насилието изобщо, към несправедливостта, към робството.
Всъщност – добре ни е прочут образецът за жабите в тенджерата, сложена на котлон, които – без да усетят, тъй като котлонът се загрява доста постепенно, по едно време се оказват изцяло умерено и безпроблемно сварени!
Ние ще бъдем малко по малко сварени в бульон от апатия към всичко ГАДНО.
Имаш ли хора, които не реагират на нищо гадно – и си на власт – ще си един доста благополучен управник!
Ще си с необятно развързани ръце, по този начин да се каже. Ще можеш да си позволиш нечувани гадости. Без никой даже да ги забележи! Ура, да живее Десенсибилизацията! – тихичко слушам да си припяват хората жадни за власт.
Естествено, хубаво е да знаем, че тези процеси не протичат толкоз гротескно вербализирани в главите на хората. Ни на възползващите се, ни на жертвите.
О, не! При нас, хорицата, благите душковци и неосъзнати медузи, нещата в главите, в съзнанията и подсъзнанията, и предсъзнанията и груповите несъзнания протичат някак незабележимо; протичат някак автономно; протичат някак добре облечено в благовидни самозаблуди. Това, някои от нас знаят, са защитните механизми на човешката душа (по Ана Фройд).
Или - простичко казано – когато вършим гадости, ние постоянно си имаме едни такива - доста благовидни и дори благородни пояснения и оправдания за пред нас си!
Та! Когато някой ни десенсибилизира, когато някой постепенно и несъмнено ни обезчувствява към гадостите – той вътре в себе си постоянно си споделя: " Ама по какъв начин по този начин! Аз съм просто един честен човек... не върша нищо неправилно... само че публиката това желае... Пазарът това желае! И аз просто се преценявам с Пазара! Това се търси и аз това предлагам! "
О, богове, о, полубогове, о, нимфи и океаниди! Все едно и на последния глупак не е ясно, че от доста, доста от дълго време Пазарът не се движи от старите закони на търсене и предложение! Все едно и на последния глупак не е ясно, че в наше време изобщо не се предлага това, което се търси... А се ТЪРСИ ТОВА, КОЕТО съдебна експертиза ПРЕДЛАГА!
Романтичните и глуповати показа за Пазара като някаква чиста и първична буря със свои закони са изцяло нелепи в настоящето време. Отдавна е ясно, че търсенето се дефинира от тия, които създават. Те са ангажирани най-вече с това - да основават изкуствени потребности на хората. Защото човешките потребности в наше време са изключително липсващ запас!
Примерно... Никой няма никаква осъзната нужда от новия смарт телефон GHj3u38. Който още не е фиктивен! Но чудовищният напън на производителите, сбъднат посредством тяхната реклама, СЪЗДАВА ПОТРЕБНОСТ от подобен нов смарт телефон!
Купете си GHj3u38! Грабнете GHj3u38! Бъдете себе си с GHj3u38!
Не бих споделил, че хората не са любопитни към гибелта и насилието.
Но те са любопитни и към опиатите. А опиати (някак си) въпреки всичко не се продават легално и в големи количества в магазините за хранителни артикули. Няма ги изложени на всеки щанд, освен това – съпроводени с колосална реклама! Или може би ще се откри някой, който да ме опровергае?!
О, да – в действителност – опиатът хазарт... Наркотикът алкохол... Да, вярно...
Но толкоз за търсенето и предлагането на неприятни, злокобни вести.
Другият явен факт е, че в случай че и да не са инструмент в една деликатно планувана интрига, неприятните вести, с които ни вършат тъпи, равнодушни към страданието и към ужаса, към повсеместната гибел, към overkill, все пак – даже и интрига авансово да няма – то резултатите от тях доста изкусно се употребяват!
Казано другояче: Те неприятните вести си се стоварват върху популацията ей по този начин – като проливен дъжд, никой не е възнамерявал това посредством социологически тактики, в социално-инженерни доктрини – просто прибързаните публицисти са видели, че народът кльопа доста ужасии и гадости – и те му ги дават в големи количества... Но резултатът на прочувствено затъпяване си е налице! И е съвършен!
И всички, които обичат да държат власт – незабавно го сграбчват и се възползват! Здраво се възползват от обезчувственото, морално и прочувствено затъпяло стадо!
Народът им е обезчувствен, по този начин да се каже, наготово. Обезчувствен е чрез една тъпа и безмозъчна осведомителна атака... инцидентно (закономерно, само че без зла воля) разразила се атака по прочувственото затъпяване, по моралното олигофренизиране... и те щрак! – и наготово възсядат обезчувствения и затъпял народец!
Та по този начин!
Станислав Лем, тоя, който назоваха и Л.Е.М., т.е. – Литературна Електронна Машина, един от моите бащи в писането, влъхва и остроумен намигвач, имаше един прекрасен роман. Една минута на Света. Беше псевдонаучно четиво. Нещо като напълно сериозна статистика (макар че по негово време такава надали е правена) за това какво се случва в Света, в целия голям, дребен наш свят за една минута. За всичко протичащо се и измеримо. В метри, бройки, килограми, литри. Всичко, което се случва в една МИНУТА на Света.
Колко индивида умират. Колко индивида се раждат. Колко индивида умират от произшествия. Колко индивида умират от самолетни произшествия. Но и какъв брой индивида на минута умират от усвояване на капачка за капки за очи (така примерно е умрял великият Тенеси Уилямс!). Естествено – броят на починалите от това за минута е извънредно дребен. Много по-малък от 1. В този превъзходен разказ–мистификация се приказва и за това какъв брой литри кръв текат във вените на цялото човечество за минута, какъв брой литри се изливат заради принуждение...
... Но и какъв брой литри сперма се изливат – скрито, сублимно, незаконно или свещенодействено – от и във човешките тела! За милиардите въздишки, за милионите кихавици, за стотиците хиляди нарисувани картини, за стотиците хиляди изсвирени правилно или неверно ноти на стотици хиляди пиана и китари, саксофони и клавесини! Които се случват в една Човешка Минута.
Да. Светът е огромен. И в него има всичко. Не ДРУГО, А ИМЕННО ВСИЧКО! И то – по доста.
А това какво ни сервират от това всичко, или по-точно – в каква част от това Всичко ни давят всеки ден посредством новините – това е различен въпрос!
Съвсем различен въпрос.
А пък в град Буфарик, като се изключи че се е разрушил самолетът, се е родил и Жан-Клод Бето – основателят на безалкохолната напитка Оранжина. Но това, необичайно, никой не ми го предлага като вест!
И друго: Бог да даде мир. На душите на починалите в тая злополука. И на всички починали, на всички умрели през вчерашния ден, през днешния ден, на следващия ден и изобщо. Но - би трябвало да се мисли. За да има мир.
Този въпрос се ражда в главата на безусловно всеки, сигурен съм в това. Всеки, прочел тая водеща вест, и в действителност – водеща и повече от водеща - в новинарските уеб сайтове и във вестниците и в телевизионните излъчвания и във всички вести, се е запитал точно това...
А новините към този момент (естествено, че сте забелязали!) не ни се „ сервират ”, не ни „ намират ”, даже не ни „ заливат ”. А в действителност ни биват набивани принудително в главите. В тях биваме удавяни, сварявани и обезмозъчавани...
... та всеки, на който тая вест е била безогледно забита като шило право в окото, се е запитал: Защо, по дяволите, би трябвало да знам ТОЧНО ТОВА?
Естествено тези, които обичат да застават на противоположна позиция, незабавно ще кажат: Абе, тебе пък кой те кара да четеш точно това?
Хм.
Това ми наподобява на следното: да сложат в двора ти мъртвец на обезобразено, изкормено, горено с горелка и дълго бесено куче. Да го сложат на дълъг кол, да надуят клаксони и сирени. А по-късно да ти кажат: Е ти в този момент пък какво толкоз! Като не ти се гледа – не гледай натам! Кво?
Обръщай глава и не гледай. Ние просто по този начин... Просто по този начин си слагаме прегазени и изкормени кучета насам натам... Какво толкоз ни зяпаш?!
И знаеш ли за какво ги слагаме? Ха, тъпчо! Не знаеш, естествено! Ми слагаме ги, тъй като това ни продава продукта! Това се продава в медиите, по този начин печелим аудитория, а публиката желае... ооо, да, да, да, публиката желае прегазени и дори освен прегазени и изкормени кучета... ами и повече от това!
Публиката към този момент не се задоволява единствено с изкормени, обезобразени, горени кучета! Тя желае тия кучета да са били и Изнасилени от известни Хора преди този момент!
Публиката, читателите, гледачите на телевизия, бъркачите в интернет, сърфистите в мрежите – всинца желаят и копнеят от цяло сърце не друго, а гибел и повече от гибел: разложени трупове, открити обесени актьори, открити вмирисани и убити артисти, прегазени и накълцани с ледокопи Троцки, взривени учебни рейсове, паднали в Марианската котловина почтени пешеходци; детеубийства, майцеядства, отцеблудства, срутени небостъргачи върху детски градини, паднали старешки домове върху айфелови кули, заровени живи почтени производители на марихуана, изнасилени преди този момент от роми-джихадисти! Това желаят ХОРАТА!
Така споделят тия, които се вършат на луди и ми споделят: Ти пък, в случай че не искаш, не чети и не гледай!
Доста се приказва за злото в новините. Някои считат, че то е артикул на скрит план. На интрига. Новините имат за цел да омаломощават. Да скапват силите, волята и свободният дух на хората. Със зловещината си.
Един човек, умислен непрестанно за това, че светът е извънредно място, че светът е едно страховито място, на което е огромен шанс просто да си жив – подобен човек е прекомерно лесна плячка за всяка власт!
На него постоянно може да се каже: Какво бе?! Не си ли удовлетворен, че си жив? Ама че си мърда, но че си непризнателен глезльо! Не стига, че си жив, до момента в който толкоз доста хора умират и дори им се случват и още по-лоши неща, като повишаване на тока с 20%, ами ти и негодуваш!
Я се стегни малко! Хората мрат и дори заплащат не можеш да си представиш какви сметки, ами ти и недоволстваш, егати и наглият човек си!
Да, допустимо е да е интрига. Но има нещо, което е повече от несъмнено. Два процеса си текат. Поне два виждам отчетливо.
Единият е десенсибилизацията. Неведнъж съм писал за нея. Това е физиологичен развой на адаптиране на рецепторите към някакво непрекъснато засилващо се дразнение. Примерно звук. Шумът – в случай че сме били на безшумно – първоначално ни нервира. Ако обаче шумът е непрекъснат, скоро ние преставаме да го виждаме. Шумът стартира постепенно, последователно за се ускорява. Но ние, с нашите самостоятелни и нагаждащи се пъклен добре рецептори – не виждаме тия плавни промени. И когато ни питат " Не забелязваш ли какъв брой е шумно? ", ние - крещейки - питаме: " Какво? Шумно ли? Въобще не виждам да има звук! "
И по този начин, с цел да бъда пунктуален, ще дообясня: Подавайки ни постепенно, последователно възходящи дози принуждение, гибел, човешко страдалчество, неправда и несвобода, ни вършат десенсибилизирани, т.е. обезчувствени, нечувстващи, безразлични към тези феномени. Обезчувствени към непознатите премеждия и смърти, само че и към насилието изобщо, към несправедливостта, към робството.
Всъщност – добре ни е прочут образецът за жабите в тенджерата, сложена на котлон, които – без да усетят, тъй като котлонът се загрява доста постепенно, по едно време се оказват изцяло умерено и безпроблемно сварени!
Ние ще бъдем малко по малко сварени в бульон от апатия към всичко ГАДНО.
Имаш ли хора, които не реагират на нищо гадно – и си на власт – ще си един доста благополучен управник!
Ще си с необятно развързани ръце, по този начин да се каже. Ще можеш да си позволиш нечувани гадости. Без никой даже да ги забележи! Ура, да живее Десенсибилизацията! – тихичко слушам да си припяват хората жадни за власт.
Естествено, хубаво е да знаем, че тези процеси не протичат толкоз гротескно вербализирани в главите на хората. Ни на възползващите се, ни на жертвите.
О, не! При нас, хорицата, благите душковци и неосъзнати медузи, нещата в главите, в съзнанията и подсъзнанията, и предсъзнанията и груповите несъзнания протичат някак незабележимо; протичат някак автономно; протичат някак добре облечено в благовидни самозаблуди. Това, някои от нас знаят, са защитните механизми на човешката душа (по Ана Фройд).
Или - простичко казано – когато вършим гадости, ние постоянно си имаме едни такива - доста благовидни и дори благородни пояснения и оправдания за пред нас си!
Та! Когато някой ни десенсибилизира, когато някой постепенно и несъмнено ни обезчувствява към гадостите – той вътре в себе си постоянно си споделя: " Ама по какъв начин по този начин! Аз съм просто един честен човек... не върша нищо неправилно... само че публиката това желае... Пазарът това желае! И аз просто се преценявам с Пазара! Това се търси и аз това предлагам! "
О, богове, о, полубогове, о, нимфи и океаниди! Все едно и на последния глупак не е ясно, че от доста, доста от дълго време Пазарът не се движи от старите закони на търсене и предложение! Все едно и на последния глупак не е ясно, че в наше време изобщо не се предлага това, което се търси... А се ТЪРСИ ТОВА, КОЕТО съдебна експертиза ПРЕДЛАГА!
Романтичните и глуповати показа за Пазара като някаква чиста и първична буря със свои закони са изцяло нелепи в настоящето време. Отдавна е ясно, че търсенето се дефинира от тия, които създават. Те са ангажирани най-вече с това - да основават изкуствени потребности на хората. Защото човешките потребности в наше време са изключително липсващ запас!
Примерно... Никой няма никаква осъзната нужда от новия смарт телефон GHj3u38. Който още не е фиктивен! Но чудовищният напън на производителите, сбъднат посредством тяхната реклама, СЪЗДАВА ПОТРЕБНОСТ от подобен нов смарт телефон!
Купете си GHj3u38! Грабнете GHj3u38! Бъдете себе си с GHj3u38!
Не бих споделил, че хората не са любопитни към гибелта и насилието.
Но те са любопитни и към опиатите. А опиати (някак си) въпреки всичко не се продават легално и в големи количества в магазините за хранителни артикули. Няма ги изложени на всеки щанд, освен това – съпроводени с колосална реклама! Или може би ще се откри някой, който да ме опровергае?!
О, да – в действителност – опиатът хазарт... Наркотикът алкохол... Да, вярно...
Но толкоз за търсенето и предлагането на неприятни, злокобни вести.
Другият явен факт е, че в случай че и да не са инструмент в една деликатно планувана интрига, неприятните вести, с които ни вършат тъпи, равнодушни към страданието и към ужаса, към повсеместната гибел, към overkill, все пак – даже и интрига авансово да няма – то резултатите от тях доста изкусно се употребяват!
Казано другояче: Те неприятните вести си се стоварват върху популацията ей по този начин – като проливен дъжд, никой не е възнамерявал това посредством социологически тактики, в социално-инженерни доктрини – просто прибързаните публицисти са видели, че народът кльопа доста ужасии и гадости – и те му ги дават в големи количества... Но резултатът на прочувствено затъпяване си е налице! И е съвършен!
И всички, които обичат да държат власт – незабавно го сграбчват и се възползват! Здраво се възползват от обезчувственото, морално и прочувствено затъпяло стадо!
Народът им е обезчувствен, по този начин да се каже, наготово. Обезчувствен е чрез една тъпа и безмозъчна осведомителна атака... инцидентно (закономерно, само че без зла воля) разразила се атака по прочувственото затъпяване, по моралното олигофренизиране... и те щрак! – и наготово възсядат обезчувствения и затъпял народец!
Та по този начин!
Станислав Лем, тоя, който назоваха и Л.Е.М., т.е. – Литературна Електронна Машина, един от моите бащи в писането, влъхва и остроумен намигвач, имаше един прекрасен роман. Една минута на Света. Беше псевдонаучно четиво. Нещо като напълно сериозна статистика (макар че по негово време такава надали е правена) за това какво се случва в Света, в целия голям, дребен наш свят за една минута. За всичко протичащо се и измеримо. В метри, бройки, килограми, литри. Всичко, което се случва в една МИНУТА на Света.
Колко индивида умират. Колко индивида се раждат. Колко индивида умират от произшествия. Колко индивида умират от самолетни произшествия. Но и какъв брой индивида на минута умират от усвояване на капачка за капки за очи (така примерно е умрял великият Тенеси Уилямс!). Естествено – броят на починалите от това за минута е извънредно дребен. Много по-малък от 1. В този превъзходен разказ–мистификация се приказва и за това какъв брой литри кръв текат във вените на цялото човечество за минута, какъв брой литри се изливат заради принуждение...
... Но и какъв брой литри сперма се изливат – скрито, сублимно, незаконно или свещенодействено – от и във човешките тела! За милиардите въздишки, за милионите кихавици, за стотиците хиляди нарисувани картини, за стотиците хиляди изсвирени правилно или неверно ноти на стотици хиляди пиана и китари, саксофони и клавесини! Които се случват в една Човешка Минута.
Да. Светът е огромен. И в него има всичко. Не ДРУГО, А ИМЕННО ВСИЧКО! И то – по доста.
А това какво ни сервират от това всичко, или по-точно – в каква част от това Всичко ни давят всеки ден посредством новините – това е различен въпрос!
Съвсем различен въпрос.
А пък в град Буфарик, като се изключи че се е разрушил самолетът, се е родил и Жан-Клод Бето – основателят на безалкохолната напитка Оранжина. Но това, необичайно, никой не ми го предлага като вест!
И друго: Бог да даде мир. На душите на починалите в тая злополука. И на всички починали, на всички умрели през вчерашния ден, през днешния ден, на следващия ден и изобщо. Но - би трябвало да се мисли. За да има мир.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ