Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху

„ Който от вас е непогрешим, дано пръв хвърли камък върху нея. “
Йоан 8:7
Една фотография от Клисура обиколи през вчерашния ден скоростно българските обществени медии. Снимка с паметника на Боримечката - именития воин от " Под игото ", разказан от великия ни Вазов. Името на литературния воин беше написано неверно. Нарочно няма да сложим скрийншот. От почитание към създателя на долните редове и неговия наследник. 
Грозно грачене бе подето против индивида, разгласил фотографията. Толкова смазваща завист, гнусни квалификации, обвинявания, ненавист и насмешки за една несъзнателно заменена писмен знак...
Животът, даже този в мрежата, е най-хубавият ни преподавател. Дълбока поука има в простичката преживелица от битието - да не прибързваме с безмилостните си оценки, отзиви и присъди, тъй като в никакъв случай не знаем цялата истина. Винаги има още най-малко една позиция. Има и една остаряла мъдрост: " Когато сочиш някого с пръст, останалите три пръста сочат към теб... " (Случаен паралел на злото: На същата дата - 26 април 1876 г. орди от башибозук, събрани от Стремската котловина и Казанлъшко, водени от Тосун бей, притискат в клещи Клисура. Загиват въстаници, изклани са свиреп над 200 дами, деца и старци. В превод от турски башибозук  е " развалена глава "...)
Ето какво написа през вчерашния ден бащата на детето, пуснало фотографията.

За илюзията наречена обществена мрежа

Да, това е моят наследник. Смешно е и се популяризира като горски пожар през днешния ден във фейса. Първо брат ми го е видял,  сподели ми, че има хора, които го наскърбяват и че Божко не го заслужава. Обадих му се да си махне обявата, единствено че скрийншотовете към този момент са били тръгнали. После излезе и в моя поток. Валят мнения, има обидни, има насмешливи, има по адрес на образованието ни и така нататък Нормално като че ли.
Само че преди две седмици срещнахме в един супермаркет жена със Синдром на Даун на 47 години, която беше придружавана от родителите си и те бяха възхитени, че Божан приказва. Но той освен приказва, ами е в компютърен клуб в елитната гимназия, където учи. 
Напук на синдрома, на диабета, на сърдечната интервенция, на Хашимотото. Играе на много положително равнище шах. Чете от дребен, написа от дребен, е, бърка постоянно " г " и " к ", " д " и " т ", както е видно и цели думи. И знае чудесно кой е Боримечката или Буре мечката, в случай че щете. На паметника в Клисура сме ходили няколко пъти. При това е най-големият родолюбец в фамилията. Онзи ден мивката се беше запушила и като пристигна от банята сподели, че мивката е пълноводна. На мен ми се видя красиво. И Буре мечката ми се вижда красиво. 
А Facebook профила си направи самичък преди много време, ние с майка му бяхме срещу, само че кой ни пита. От време на време качва естествени фотоси по групи за български забележителности. Правим му забележки да не прекалява. Видно, без триумф. Да остане без телефон не може да става и дума - той му чете датчика за кръвна захар. И когато се наложи да пие захарна вода в час му пишем по Вайбър. 
Сега с тази нова известност евентуално ще се наложи да му спра фейса. Ще забележим. Не за друго, а с цел да не го тормозят. Не че му пука. Нито на мен. Може би на майка му и на сестра му, обаче. И от съображения за сигурност.
Всъщност, това, което хората, които споделят тази хумореска не схващат, е че споделят същинско достижение на към този момент пълнолетно дете със Синдром на Даун, което, несъмнено, постоянно ще си остане дете. Това, което те мислят, че е неначетеност е извънредно негово достижение, реализирано с голям труд -  негов и на околните му, както и на невероятния му героичен темперамент. Почти като на Буре мечката. Никоя от двете му баби да вземем за пример не може да сътвори обява във Facebook. Но е и също толкоз достижение на образованието ни, което през днешния ден също отнася обиди.
Разбира се, това тук ще го прочетат нищожен брой хора спрямо тези, които ще видят скрийншота и ще се посмеят. Нека. Няма проблем. Просто не знаят, че се смеят на една заблуда.
Чавдар Панов