Iz Bugarske je došla stara vjera.Това можете да чуете относително

Iz Bugarske je došla stara vjera.

Това можете да чуете релативно скоро след началото на диалог с босненец, откакто разбере, че сте от България.

Да се отдалечим леко. Живеем в плашещо забавни времена, в които войната не е единствено в холивудските продукции и май-май от ден на ден започваме да привикваме с диалозите за нея.

Не знам дали на Балканите ще има война, само че в случай че се случи, повода за това няма да е Турция. Да, знам, че апокалиптиците обичат да драматизират с „ турската опасност “ (белким хората продължат да се стискат за Русия).  Най-голямата възможност за боен спор идва от Сърбия ,  и то не по направление Косово, а Босна и Херцеговина . Там има огромна сръбска общественост, напрежението е непрекъснато, а провокациите постоянно са на една кибритена съчка разстояние.

От друга страна, в Белград никак не е умерено, само че … обществото релативно елементарно ще „ не помни “ несъгласията и ще се сплоти, в случай че стартират да пищят патрони и да свирят сирени.

Да, заплахата не е пресилена, а по-неприятното е, че Европа не стои устойчиво по направление Босна и Херцеговина. Не тъй като не желае, а тъй като не ги схваща. Самите босненци също се усещат неразбрани и сами. Затова и там можете да видите взрив на радикални ислямисти, които се пробват да инфектират това прелестно (и тъжно) място на Балканите със смъртоносната си болест.

Да се върнем първоначално. Босненците не желаят доста. Те просто желаят да бъдат разбирани. И, може би, най-вече желаят да са като България – да е умерено, спокойно, да е европейско и да не се избиват между тях поради религиозни разлики.

Някога, доста от дълго време, Босна приема богомилството като публична вяра. И макар че от много епохи босненците изповядват исляма (миролюбивия ислям), помнят, че са получили религия от България, и го помнят със благосклонност. Със благосклонност гледат и на България, тъй като тук обособените религии живеем в мир и съгласие. Именно заради това България може да стане един мост сред Сараево и Брюксел. Как обаче да го реализираме? Само с каякинг по Тара и с пиянство на бира в Сараево няма да стане. България има потребност да направи жест, който ще се схване положително. Например …  да пратим там за дипломат човек, който изповядва исляма ,  който обича България и който е горделив с това, че тя е член на Европейски Съюз . Човекът би трябвало и да е деятелен, и цялостен с готовност да работи.

Едно такова деяние и една положителна интензивност от подобен човек ще докара до такава степен, че босненците ще се усещат чути и разбрани и ще гледат на нас с доверие. Фокусът на благосклонност ще се измести от налазилите Босна радикални мюсюлмани към добродушната и разбираща ги България. А Брюксел ще има точка на действителна връзка, което пък ще помогне да се смъкна напрежението – каквато е задачата на Европейски Съюз.

Всичко това може (и в случай че го създадем – ще) да увеличи репутацията ни и ще имаме мотив и основа да гледаме с повече самочувствие, а думата ни да се чува повече.

Може, а дали … от нас зависи.
Познавам страхотни български дипломати, които са за образец (и които са горделивост за мен – като българин). За страдание … съм срещал и значително заплатаджии, които от десетилетия обикалят света на гърба на данъкоплатеца, за две стотинки и половина работа не са свършили. И в случай че ги питаш, политиката на България би трябвало да бъде като на крайния русофил Стоян Данев. А никой от тях не помни думите му: „ моята политика банкрутира “.
За създателя:

Адвокат Станислав Станев е приключил Юридическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “, член е на Адвокатска гилдия – Пловдив от 2005 година и е лекар по интернационално право и интернационалните връзки.

Автор:  адв. Станислав Станев
Източник: sophium.bg