Любовта е чувство, но е важно да я оцените с благоразумие
Който обича, може да има вяра доста дълго време, че отсрещната страна отвръща със същото и даже да се вкопчи във връзката, надявайки се, че в последна сметка ще успее да отговори на упованията на колегата си. Струва му се, че въпреки всичко ще успее да го реализира и че дружно ще имат мечтаното благополучие.
Но, от време на време, обектът на любовта от дълго време е дал да се разбере, че няма подобен късмет.
А в тази връзка е вложено доста. Много време и старания са изразходвани в опити за доказване и победа. В даден миг обаче неизбежно идва прозрението, че всичко това е било на вятъра.
Страшно е да си го признаете. Страшно е да извършите крачка не в избраната и поддържана до момента посока, а тъкмо в противоположната.
Не би трябвало да се страхувате да загубите тези, които не се нуждаят от вас, които си живеят добре без вас.
Какво тъкмо поражда боязън?
Страшно е да загубиш, да. Само че, какво и кого да губите?
Връзка, която по този начин или другояче не съществува? Човек, който гради живота си без вас и даже не мисли да ви пусне в него?
Отлично усещате дали сте обичани или не.
Просто не желаете да си признаете. Отговорът не ви харесва. Само че, рано или късно е време почтено да се изправите пред себе си и да не криете какво в действителност се случва.
Повечето от тези, които дълго и настойчиво са търсили нечие внимание, чудесно схващат по какъв начин стоят нещата в реалност.
Нехаресването, както и любовта, е очевидно, усеща се, разбираемо е и не е никаква загадка.
Просто признайте очевидното пред себе си. Отначало е доста мъчно, само че след това идва лекотата от освобождението.
Безразличието от страна на обичания човек е основателна причина да се дистанцирате.
Защото постоянството е опит в името на цел, когато има позитивна динамичност.
Упоритостта е безразсъдно източване на виталните ви запаси в името на цел, която не съществува. Защото няма ние, а единствено две обособени персони.
Любовта е обич, само че е значимо да я оцените с рационализъм и здравомислие. Дали са ви да разбере, че не сте нужни. Време е да сложите край.
Вкопчвайки се в това, което не е обич, вие се обезценявате.
Да, може би не всичко е изгубено. И някой ден вашият обичан ще ви огледа с други очи. Възможно е, само че несъмнено няма да постигнете това с досегашните си способи.
Вероятно към този момент сте се обезценили. Стъпките ви не се виждат, не ви считат за почтени, не се опасяват да ви изгубят.
Сега е моментът да разхлабите хватката си и просто да продължите да живеете живота си.
Време е да измененията центъра на вашата Вселена.
Защото внезапно се оказва, че центърът на вашата персонална Вселена е избран човек? Не забравяйте, че вие сте основният воин в живота си.
Изградете го си въз основа на себе си и вашите ползи.
източник: happy-woman.bg
