Танцът на Румен Радев – стъпка напред, две встрани
Кой ще застане отпред на инициативния комитет за втори мандат на Румен Радев? Ами, основният прокурор Иван Гешев, несъмнено. Така говореха някои – къде на подбив, къде на съществено, откакто държавното обвиняване шокира целокупна България, като прекрачи закона, с цел да разгласява записи от СРС против президента.
Грубата прокурорска офанзива даде на президента ореола на отстъпник, погнат от силите на статуквото. Да му посегне толкоз компрометирана институция, настояща на ръба на закона, ръководена от човек, зад който стои ГЕРБ – може ли да има по-добра реклама за Радев? Даже симпатизантите на десницата, на които той не се нрави изключително, се почувстваха длъжни да го защитят от това, което считат за корист с репресивната машина на прокуратурата.
Обществената благосклонност
окуражи Радев да „ сграбчи момента “
и да показва, че скъсва коренно с ръководещата клика. В неговите очи моментът наподобява подобаващ за сходна стъпка. Правителството на Бойко Борисов минава през тежък интервал. Водната рецесия в Перник сподели, че институциите са неспособни да задоволят базисни потребности на хората. Навсякъде из страната царува суматоха, че ни тровят с горенето на нелегално импортирани боклуци. Наредбата за касовите апарати побърка целия бизнес. Скандалът с хазарта сложи още веднъж въпроса за корупцията и чадъра, разтворен в продължение на години над тъкмо избрани предприемачи. Почти всеки ден се намират недоволни, които да стачкуват, всеки със своята причина, против страната и ръководството. Както вярно означи Радев в своето „ послание към народа ”: „ На всичко това би трябвало да се постави край. ”
Така е, би трябвало. Само че след президентската изява изникват основни и разумни въпроси.
Как се поставя край? И какво следва по-късно?
Радев няма приемливи отговори. „ Днес делението не е сред леви и десни, столица и провинция, а сред порочната власт и милионите честни българи. В битката за отстояването на нашите права аз съм паралелно с вас ”, реди той. Тези думи са като апел за политическо деяние, само че не се прецизира какво ще е то. Редом с българите в какво ще бъде президентът? В уличните митинги? В гражданските начинания? В нов партиен план?
Кулминацията на обръщението – че „ снема доверието ” от държавното управление, звучи доста внушително, само че всъщност е празно откъм наличие. Отношенията сред „ Дондуков ” 1 и „ Дондуков ” 2 са били
хладни в най-хубавите им времена и мразовити в най-лошите.
„ Ние нямаме никакви пресечни точки, с изключение на безсмислените консултативни препоръки, на които в никакъв случай нищо не се е решило. Даже ще ме облекчи ” – по този начин надменно се изрече министър председателят Бойко Борисов по този мотив. И е прав. Правомощията на президента са много лимитирани. И свалянето на доверието на процедура може да се изрази в много прозаични неща. Радев може да спре да подписва указите за нови посланици и консули, подбрани от ръководещите да вземем за пример. Но така и така сума дипломати си просрочват мандатите поради тромавите съгласувателни процедури и тънките политически сметки. Президентът може да спре да кани ръководещите на разните кръгли маси и полемики, които провежда съвсем всеки месец? Те обаче, по този начин или другояче, не идват. Даже и на консултативните препоръки за национална сигурност стъпват рядко и насилствено. И от тях не произтича нищо. Президентът може да продължи да постанова несъгласие на значими за ръководещите закони. Но това е негово обвързване по Конституция - в случай че види, че някой нормативен акт нарушава публичния интерес. Ако стартира да го прави напук, това ще е в негова щета. А и ръководещите елементарно и към този момент " по табиет " преодоляват президентското несъгласие. И окото им не трепва, даже когато президентът е прав и избухне лобистки скандал или се наложи незабавен ремонт на ремонта на някой закон поради недомислици.
Грешката на Радев е, че
надценява значимостта на своята политическа позиция.
„ Президентската институция все по-уверено задава политическия дневен ред ”, самонадеяно установи той, когато показа доклада си за 2019 година Това обаче не е по този начин. Дневния ред го задават Борисов, патриотите, Движение за права и свободи и прокуратурата. А какъв претекст биха имали тези сили, с цел да се съобразят с него? Борисов от дълго време не се вълнува, че рейтингът му е невисок („ Аз съм под напрежение! Доверието е паднало, извънредно, какво ще правиме? ”, хихикаше министър председателят пред журналисти). Той ще държи мандата, на инат на всички рецесии – вода, отпадъци, въздух, корупция и други В политически проект позицията му остава мощна – просто никой от съперниците му, по една или друга причина, не се пробва да го смъкна. Самият Борисов този път няма желание да пуска властта поради някакви митинги („ Станах за смях с тези оставки. Какво да предложим друго? Пак да похарчим 100 милиона за избори? Перник ще ни коства 100 милиона с водопроводи, със станции ”, обясняваше Борисов за какво няма да остави поста).
Най-вероятно публичната възбуденост от обръщението на президента ще отслабне бързо – не ни липсват шумни кавги и афери, които да отклоняват вниманието на хората. А с това ще се изчерпят ползата и благосклонността, които Радев събра, откогато попадна във фокуса на прокуратурата. До изборите има повече от година и половина. Президентът ще се нуждае от нещо доста повече от алегорични жестове, с цел да притегли вниманието на гласоподавателите и да ги убеди, че би трябвало да му дадат втори мандат.
Грубата прокурорска офанзива даде на президента ореола на отстъпник, погнат от силите на статуквото. Да му посегне толкоз компрометирана институция, настояща на ръба на закона, ръководена от човек, зад който стои ГЕРБ – може ли да има по-добра реклама за Радев? Даже симпатизантите на десницата, на които той не се нрави изключително, се почувстваха длъжни да го защитят от това, което считат за корист с репресивната машина на прокуратурата.
Обществената благосклонност
окуражи Радев да „ сграбчи момента “
и да показва, че скъсва коренно с ръководещата клика. В неговите очи моментът наподобява подобаващ за сходна стъпка. Правителството на Бойко Борисов минава през тежък интервал. Водната рецесия в Перник сподели, че институциите са неспособни да задоволят базисни потребности на хората. Навсякъде из страната царува суматоха, че ни тровят с горенето на нелегално импортирани боклуци. Наредбата за касовите апарати побърка целия бизнес. Скандалът с хазарта сложи още веднъж въпроса за корупцията и чадъра, разтворен в продължение на години над тъкмо избрани предприемачи. Почти всеки ден се намират недоволни, които да стачкуват, всеки със своята причина, против страната и ръководството. Както вярно означи Радев в своето „ послание към народа ”: „ На всичко това би трябвало да се постави край. ”
Така е, би трябвало. Само че след президентската изява изникват основни и разумни въпроси.
Как се поставя край? И какво следва по-късно?
Радев няма приемливи отговори. „ Днес делението не е сред леви и десни, столица и провинция, а сред порочната власт и милионите честни българи. В битката за отстояването на нашите права аз съм паралелно с вас ”, реди той. Тези думи са като апел за политическо деяние, само че не се прецизира какво ще е то. Редом с българите в какво ще бъде президентът? В уличните митинги? В гражданските начинания? В нов партиен план?
Кулминацията на обръщението – че „ снема доверието ” от държавното управление, звучи доста внушително, само че всъщност е празно откъм наличие. Отношенията сред „ Дондуков ” 1 и „ Дондуков ” 2 са били
хладни в най-хубавите им времена и мразовити в най-лошите.
„ Ние нямаме никакви пресечни точки, с изключение на безсмислените консултативни препоръки, на които в никакъв случай нищо не се е решило. Даже ще ме облекчи ” – по този начин надменно се изрече министър председателят Бойко Борисов по този мотив. И е прав. Правомощията на президента са много лимитирани. И свалянето на доверието на процедура може да се изрази в много прозаични неща. Радев може да спре да подписва указите за нови посланици и консули, подбрани от ръководещите да вземем за пример. Но така и така сума дипломати си просрочват мандатите поради тромавите съгласувателни процедури и тънките политически сметки. Президентът може да спре да кани ръководещите на разните кръгли маси и полемики, които провежда съвсем всеки месец? Те обаче, по този начин или другояче, не идват. Даже и на консултативните препоръки за национална сигурност стъпват рядко и насилствено. И от тях не произтича нищо. Президентът може да продължи да постанова несъгласие на значими за ръководещите закони. Но това е негово обвързване по Конституция - в случай че види, че някой нормативен акт нарушава публичния интерес. Ако стартира да го прави напук, това ще е в негова щета. А и ръководещите елементарно и към този момент " по табиет " преодоляват президентското несъгласие. И окото им не трепва, даже когато президентът е прав и избухне лобистки скандал или се наложи незабавен ремонт на ремонта на някой закон поради недомислици.
Грешката на Радев е, че
надценява значимостта на своята политическа позиция.
„ Президентската институция все по-уверено задава политическия дневен ред ”, самонадеяно установи той, когато показа доклада си за 2019 година Това обаче не е по този начин. Дневния ред го задават Борисов, патриотите, Движение за права и свободи и прокуратурата. А какъв претекст биха имали тези сили, с цел да се съобразят с него? Борисов от дълго време не се вълнува, че рейтингът му е невисок („ Аз съм под напрежение! Доверието е паднало, извънредно, какво ще правиме? ”, хихикаше министър председателят пред журналисти). Той ще държи мандата, на инат на всички рецесии – вода, отпадъци, въздух, корупция и други В политически проект позицията му остава мощна – просто никой от съперниците му, по една или друга причина, не се пробва да го смъкна. Самият Борисов този път няма желание да пуска властта поради някакви митинги („ Станах за смях с тези оставки. Какво да предложим друго? Пак да похарчим 100 милиона за избори? Перник ще ни коства 100 милиона с водопроводи, със станции ”, обясняваше Борисов за какво няма да остави поста).
Най-вероятно публичната възбуденост от обръщението на президента ще отслабне бързо – не ни липсват шумни кавги и афери, които да отклоняват вниманието на хората. А с това ще се изчерпят ползата и благосклонността, които Радев събра, откогато попадна във фокуса на прокуратурата. До изборите има повече от година и половина. Президентът ще се нуждае от нещо доста повече от алегорични жестове, с цел да притегли вниманието на гласоподавателите и да ги убеди, че би трябвало да му дадат втори мандат.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ