Новият тийнейджърски хит Бухтичка
Кой дефинира какво е хубостта? Кой дефинира нейните рамки? Кой споделя какво е съвременно? И за какво ние би трябвало да се подчиняваме на мимолетността на модата?
Красивото е субективно разбиране. Тя е дебела. Щастлива. Смела. Руса. И сритва задници… когато се постанова. Тя се споделя Уил, само че я назовават Бухтичка. Била е обект на много подигравателни намеци поради своето тяло. И се е справила с тях със самоувереността на девиза „ Не ми пука “.
Животът, обаче, постоянно ни предлага непредвидени обрати, които унищожават уюта на целия ни усърдно спретнат свят. За Уил всичко се трансформира, когато се влюбва в готино момче. Цялата нейна самонадеяност и горделивост се трансформират просто в прахуляк от предвидимия й доскоро живот. Когато оста на целия свят се ориентира по един единствен човек, това е сигурен знак за обич. И всичко това е толкоз сладко и сантиментално, и неуместно, и същинско. Нашите комплекси са проявяване на личните ни предубеждения и Уил внезапно усеща, че е безсилна пред тях. Против волята си тя стартира да им се поддава, въпреки външно да не го демонстрира и да си признава слабостта пред никого. Всички ние се въртим в омагьосания кръг на търсенето на личната си полезност и сбъдване на нашите стремежи. Уил осъзнава, че е на стадий, в който чака животът й да се случи същински. Тя усеща, че не познава себе си, че не знае какво желае и несъмнено не осъзнава изцяло наближаващата смяна. Но в случай че просто стои и чака смяната към по-добро, тя ще би трябвало да чака в действителност доста дълго време. В момент, граничещ с лудост, Уил взема решение да работи и се записва в състезанието за хубост, с който родният й град толкоз се гордее.
Конкурсът за хубост и футболът изтръгват този град от провинциалната му заспалост и го трансформират в пулсиращ от страсти карнавал. Защото когато прожекторите на стадиона осветят терена, а завесите на блестящия подиум се вдигнат, ние се трансформираме в най-хубавите версии на самите себе си. Уил се записа, тъй като нямаше причина да не го направи и тъй като отхвърляше да се извинява за метода по който наподобява. Тялото е обвивка – остарява, изтощава се и се сбърчква, най-после умира. Тази истина може и да не ни е изключително обичана, само че от нея не може да избягаме. Тялото би трябвало да е комфортен дом за нашата душа, тъй като всички ние сме просто преходни тела в един безконечен свят. Ако искаш да си принцеса, бъди принцеса – откри принца, дай му да се разбере, открадни му коня! Животът е прекомерно къс, с цел да не вършим това, което желае сърцето ни. А какво ще си кажат хората? Кои са „ хората “? Безименна маса, която не е от голяма важност. Ти живееш със себе си и с тези, които същински те ценят.
Не постоянно е нужно да спечелиш конкурс за хубост, с цел да носиш корона, само че опитът в никакъв случай не е непотребен. „ Няма значение кой си ти, тъй като постоянно ще има някой, който е по-красив, по-умен или по-слаб от теб. Съвършенството е просто една неуловима сянка, която непрекъснато преследваме. " Толкова доста епохи на цивилизация би трябвало да са ни научили на сходни обикновени истини, само че май постоянно ще имаме потребност да си ги повтаряме, с цел да ги научим още веднъж. Уил се изправя против обществото, против майка си, против самата себе си и печели най-важното: себеуважение и религия, че може да бъде самоуверена, блестяща и мощна тъкмо толкоз елементарно, колкото и твърдоглава, дебела и обезверена.
Има ли метод счупеното да бъде поправено? Ще има ли храброст верният човек да поеме риска с тази нелека задача и къде е прикрит ключът за щастието? Оказва се, че отговорът се крие в словата, които свързват хората. Споделянето е проклинание за обич, свързването е единствено сред двама, а новите благоприятни условия са постоянно оттатък прага на дома ни. Наистина, по какъв начин се стигна от рубенсовите форми до супермоделите на 90-те? И какво ли още ни чака в бъдещето? Това робуване на модата е безумно. То ни е натрапено, възпитани сме в него и то като че ли не предстои на оборване – постоянно като Сфинкса и пирамидите.
Изграждането на самонадеяност и самоуважение е сложна задача, изключително в ранимата и прочувствена юношеска възраст. Днес, още преди да навършим пет години, ние сме изложени на над един милион рекламни послания. Особено чувствителни към тях са децата, които постепенно навлизат в своя живот на възрастни. Момичета през днешния ден, в разнообразни стадии на своето съзряване, стават обект на рекламни акции на стилната и козметичната промишленост, които ни постановат един-единствен модел за хубост. И всичко това постоянно се отразяват отрицателно на самочувствието и душeвността на девойките, основава им тежки комплекси, с които те би трябвало да се борят през целия си живот.
„ Бухтичка “ на Джули Мърфи е за хората, които най-малко един път не са се чувствали комфортно в личната си кожа – затова тя е за всички нас. Чете се незабелязано и се разлива като ароматно розе по жилите, в топлината на залязващото лятно слънце. Книгата незабавно се подреди измежду обичаните заглавия, тъй като е написана мъдро, изненадващо секси и без да натежава, съумява да сложи акцентиране на значимите истини в нашия прочувствен живот. В тази книга има искра и звезди, тя е прегръдка и обич. Няма потребност да търсим повече.
Бухтичка от Джули Мърфи - издателство СофтПрес
Успехи на книгата по света досега:
- №1 в листата с бестселъри на New York Times
- Най-добра книга на Amazon за 2015
- Най-добра книга на Booklist за 2015
- Награда за най-хубав младежки разказ за 2015 на Romantic Times
- Избор на Асоциацията на американските библиотекари за 2016
