Кой и с какви цели е построил огромната крепост над

Кой и с какви цели е построил голямата цитадела над пристанището на Балчик – археологическите изследвания тази година дават на учените по-сигурни отговори. Макар една от най-големите късно антични замъци, в писмените извори няма никакви сведения за името ѝ

Крепостта сама за себе си не може опише история. Крепост е всеки по-стабилен дувар и не постоянно крие минало с борби. Затова археолозите старателно изследват, какво стои зад стените на балчишките кули.

Една от най-големите късно-антични замъци строени по нашите земи замъци е открита в края на предишния век. Но кой и за какво е направил това голямо отбранително оборудване се обяснява едвам в този момент

" В случая пред нас стоеше един от огромните въпроси, когато започвахме изследванията – какъв е характерът на тази цитадела ", споделя доктор Чавдар Кирилов – началник на археологическите изследвания, СУ.

След решението на комплициран археологически ребус, останките на внушителния комплекс зад крепостта издадоха отговора. 

В момента стоим върху нещо, което условно можем да назовем улица. Целият комплекс се характеризира със застрояване, което е еднотипно, по авансово умислен проект, огледално ситуирани на всички места здания, с идентични размери. Комплекс, идеално съгласуван с крепостната стена ", изясни доктор Кирилов.

С други думи – крепостта и постройките са строени по проект в края на 5-и, началото на 6-и век. Но няма и диря от град или цивилен живот.

" Това е помещение, което условно сме кръстили " Сградата с питосите ", по простата причина, че в нея са били ситуирани 20 хранилищни съда ", сподели доктор Чавдар Кирилов. 

Големите керамични питоси, вкопани в земята са съхранявали жито, зехтин и вино. И защото те съставляват 90 % от цялата керамика, значи, че главно са служили за изхранвали доста хора. Освен това на никое място не се откриват находки, които да приказват за други действия, за наличието на дами или деца.

" Всичко подсказва, че имаме масирано наличие на войска, и то на постоянна войска, която е формирана напълно от мъже. Ако би трябвало да го преведем на актуален български език - късноантична казарма ", разяснява доктор Кирилов.

Така учените вземат решение още един въпрос – дали крепостта не крие зад себе си част от града Дионисополис. Но пък се отваря друга въпросителна. Казармите са с потенциал за 10-20 хиляди бойци, които надалеч надвишават потребностите за защита на пристанището и града. Така че, какво прави един толкоз огромен контингент там? 

" Пред нас може би имаме една доста значима армейска военна база, чиято задача е да оперира на територията цялата днешна Добруджа. Разбирайте късноантичната провинция дребна Скития, която да управлява вероятно придвижвания на хора, в това число и противников набези, преминаващи през дунавската делта ", счита археологът.

Но в случай че е военна база, какво прави тук, толкоз надалеч от границата? Защо в един миг армията проведено я напуща? Какво се случва с крепостта откакто затихват военните й функционалности? Археолозите се доближават и до тези отговори.