Кой е любимият ви детски спомен? В моето съзнание веднага

Кой е обичаният ви детски спомен? В моето схващане незабавно изниква облик: късна вечер, слаба нощна лампа и мама, която с спокоен глас стартира: „ Имало едно време, в едно далечно царство... ” За страдание през днешния ден родителите рядко описват приказки на своите деца. За да икономисат време и сили по-често им пускат аудиодиск, анимационен канал или видеоигра. Резултатът е, че множеството деца са чували за Пепеляшка. Червената шапчица или Малката нимфа само от филмчетата. Тези герои обаче са накриво сходство на своите приказни първообрази.

Защо децата толкоз обичат приказки
Дори новородените притихват и се заслушват, когато някой беседва с тях. Колкото повече пораства дребното създание, толкоз повече се нуждае от същинско, живо другарство. Затова записаната на диск приказка не може да размени топлата, човешка тирада.

Но и самият приказен роман е непосредствен до детската душeвност:

● Сюжетът се развива бързо, изпълнен е с дейности и няма непотребни описания. Децата в тази възраст също непрекъснато се намират в придвижване. Дори в речта им първо се появяват глаголите („ дай ”, „ на ”, „ иди ”), а едвам по-късно стартират да употребяват думи, които посочват и разказват предмети.

● Времето в приказките постоянно е релативно – цяла безкрайност може да се побере в един момент, както и противоположното. Животните и предметите постоянно са одушевени. Всичко това е доста близо до усещанията на дребния човек.

● Действието в приказката не е подчинено на логиката, а на желанията. Затова всичко е допустимо, а на помощ идват чудесата. За някои родители фантастичната развръзка основава нереална визия за действителността, само че в реалност е може би най-ценният житейски урок – с цел да осъществиш фантазиите си най-важното е волята.

● Повествованието в приказката е ритмично и постоянно едно деяние се повтаря неколкократно. Например героят се среща с разнообразни животни и всякога задава един и същи въпрос. Сигурно сте забелязали, че повторенията са нужни на детето. Затова, когато ви помоли да му разкажете „ Червената шапчица ” за следващ път не считайте това за особеност, а уважете желанието му. Видно е, че то намира в тази приказка нещо изключително значимо за своето развиване.

● Персонажите в приказките са или положителни или зли, само че тези крайности ориентират детето в комплицираните морални категории, демонстрират следствията от разрушителните действия и по този метод поучават. И то не назидателно и неотклонно, а иносказателно. Слушайки увлекателния роман дребното създание черпи опит, само че най-важното, построява убеденост, че положителното ще победи злото, а спаведливостта постоянно ще спечелва. Това очакване в позитивния излаз от обстановката ще му дава кураж и воля да реализира фантазиите си през целия живот.