Д-р Цветеслава Гълъбова: Щастието зависи от психичното здраве
Ковид-пандемията ни научи да го ценим
Д-р Цветеслава Гълъбова е шеф на Държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ". Завършва Медицинския университет в София през 1992 година и УНСС през 2006 година От декември 2014 година е народен специалист по психиатрия на Българския лекарски съюз.
Личността е като къща - няма по какъв начин да е постоянна и сигурна без основи, стени, покрив и порти
На 10 октомври 1992 година за първи път се отбелязва Световния ден за психологично здраве. Мотото на СЗО за този ден е " Няма здраве без психологично здраве ". Тази година е юбилейна в отбелязването на Световния ден за психологично здраве. И предстоящо си задаваме въпроса " А къде сме ние? "
Важността на психологичното здраве се усети с цялостна мощ в изискванията на пандемията от ковид-19. Всички осъзнахме какъв брой е вярна и цялостна със смисъл дефиницията на СЗО за здравето, а точно, че то се дефинира " като положение на цялостно физическо, психическо и обществено благоденствие, а не просто като неявяване на болест или кусур ". Ето за какво по същата логичност психологичното здраве не може да се дефинира просто като неявяване на психологична болест, а като
(т.е. възприятие, чувство за благополучие) и/или съответна пригодливост, съобразена с публично признатите стандарти на човешки връзки.
Отново съгласно дефиницията на СЗО, залегнала и в нашата Национална тактика за психологичното здраве 2021-2030, то е " способността на зрялата персона да построява хармонични връзки с другите и да взе участие креативен в изменението на биологичните и обществените условия на заобикалящата среда. "
Всички тези общи избрания обаче не навлизат в конкретиката на психологичното здраве. Едно малко изложение на неговата картина включва някои самостоятелни характерности като самонадеяност и самочувствие; самостоятелност и целенасоченост; дарба за учене и любознание; дарба да работи, в това число в условия на управление, правила и затруднения; дарба да поема отговорност и да поставят нужните усилия; сигурност и решителност; упоритост и упоритост;
и да им сътрудничи; дарба да демонстрира другарски усеща и любов; дарба да дава и да получава; приемливост към другите; възприятие за хумор; дарба за изпитване на наслаждение и наслада; дарба да почива; дарба да възнамерява и да отсрочва удоволствието; дарба да управлява страстите си и да ги показва по подобаващ метод (напр. като разтоварва враждебността си от нейните увреждащи функционалности по отношение на другите); дарба да управлява и канализира импулсите си; и така нататък
Следва да се означи и, че съгласно някои схващания духовността и вярата (в необятния смисъл) се включват в психологичното здраве, тъй като са в положение да обезпечат прехода на традициите от предишното към бъдещето, като запазят и запазят груповия плод на постигнатото от човешкия жанр и културата, в която живеем. Това от своя страна спомага за запазване на личностния идентитет, чиято непоклатимост е изключително застрашена при динамичните общества в преход, каквото е и нашето общество.
Няма идеално психологично здраве, само че има блян за реализиране на неговите оптимални граници във връзка с обрисуваните нагоре характерности. Оптималното психологично здраве е извънредно значим
На основата на оптималното психологично здраве се развиват и чувствата за благоденствие и благополучие, които се одобряват за значими субективни маркери за оценка на положението на едно общество.
Психичното здраве има сложен темперамент и в неговото развиване и резистентност вземат участие биологични, психически, просветителни, възпитателни, обществени, стопански и културални фактори. Тази мултифакторна генеза на психологичното здраве обуславя и нуждата от сложен метод за неговото развиване и възстановяване.
Изхождайки от горните разсъждения, би трябвало да отбележим значимостта на фамилията, образованието, обществено-политическата среда във всичките й аспекти, положението на публичното здраве, както и на персоналното здраве за психическото благоденствие на един човек. Няма по-важни и по-маловажни фактори в това отношение. Защото всяка персона, прегледана в целокупност, съставлява една къща с основи, стени, прозорци, порти и покрив. Няма по какъв начин къщата ни да е здрава, в случай че основата не е постоянна. А това е нашето семейство, средата, от която произлизаме. Няма по какъв начин къщата ни да е здрава, в случай че липсват тухлички в стените - това са обществено-икономическата реалност, в която живеем с всички нейни съставни елементи - обучение, сигурност, непоклатимост, опазване на здравето, правоохраняване и правосъдие (задоволява нашето възприятие за правдивост, когато сме потърпевши или ни санкционира съгласно закона, когато сме го престъпили), културна среда, медии. Няма по какъв начин нашата персонална къща да е постоянна, в случай че няма прозорци, през които да виждаме света, да се радваме на слънцето или да тъжим с дъжда и мъглата, да се любуваме на бялата хубост на зимата или да чуваме пролетната ария на птиците. Няма по какъв начин нашата персонална къща да е постоянна, в случай че няма здрави порти, които да можем
Е, тъпо е, че в последно време все по-често ги затръшваме или въобще пък не ги отваряме, с цел да пазим свещеното си успокоение. И да си мислим, че по този начин пазим психологичното си здраве. И до момента в който го пазиме по този начин ревниво от страсти и се щадим, пазейки се от " непознатите " проблеми, нерядко пропущаме щастието. А него - личното благополучие, си го желаеме. И имаме право да го имаме. Защото то е в основата на психологичното ни здраве.
Когато то се поразклати или пък го загубим, започваме да търсим бързи предписания, питаме себе си или търсим експертите с въпроса " Как бързо да се оправя, какво е решението? ".
Уви, това не е бързо, нито решението е универсално, нито е допустимо да стане елементарно. Именно заради многофакторността, която обуславя нашето психологично здраве. Затова би трябвало да се грижим доста и постоянно за него, да нямаме терзания да се обърнем към експерти, които
съвещания, а при нужда и с лекарства.
Специалистите, работещи в тази сфера са лекари - психиатри, и други - с немедицинско обучение - психолози, психотерапевти с квалификация от разнообразни психотерапевтични школи. Медикаментите се изписват само и единствено от лекари психиатри. Но не всеки проблем, обвързван с психологичното ни здраве, изисква безусловно лекарства. Има психологични болести, които се лекуват главно с медикаменти. Има и доста положения, за чието преодоляване е подобаваща психотерапия или композиция от двата съществени метода - медикаментозно лекуване и психотерапия. В България има доста и чудесно готови експерти по психологично здраве. Моят съвет е да не се колебаете, когато усетите нужда, да се консултирате и получите съответен съвет за вашето или на околните ви психологично здраве.
По отношение значимостта на психологичното здраве нашата просветителна система към момента е дебитор, защото няма задоволително просветителни модули по тематиката. Все още тя е неглижирана, не й се отдава нужното внимание и по този начин у младежите не се възпитава възприятието за значимост на психологичното здраве. Към тази тематика има отношение и друга една, незадоволително наранена в образованието ни, а точно - за използването на алкохол, опиати и други психоактивни субстанции, които повреждат психологичното здраве и могат да доведат до тежки разстройства, в това число и психози.
Пандемията от ковид-19 за следващ път сподели правотата на тези думи. Надявам се международната рецесия, в която ние дадохме скъпи жертви и с чийто късни последици още не сме напълно наясно, най-сетне да ни убеди в простата истина, дефинирана в мотото на СЗО. Дано излезем от нея по-мъдри и мощни и от ден на ден ценящи психологичното здраве като неизменима част от нас. И да го пазим и укрепваме.
Д-р Цветеслава Гълъбова е шеф на Държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ". Завършва Медицинския университет в София през 1992 година и УНСС през 2006 година От декември 2014 година е народен специалист по психиатрия на Българския лекарски съюз.
Личността е като къща - няма по какъв начин да е постоянна и сигурна без основи, стени, покрив и порти
На 10 октомври 1992 година за първи път се отбелязва Световния ден за психологично здраве. Мотото на СЗО за този ден е " Няма здраве без психологично здраве ". Тази година е юбилейна в отбелязването на Световния ден за психологично здраве. И предстоящо си задаваме въпроса " А къде сме ние? "
Важността на психологичното здраве се усети с цялостна мощ в изискванията на пандемията от ковид-19. Всички осъзнахме какъв брой е вярна и цялостна със смисъл дефиницията на СЗО за здравето, а точно, че то се дефинира " като положение на цялостно физическо, психическо и обществено благоденствие, а не просто като неявяване на болест или кусур ". Ето за какво по същата логичност психологичното здраве не може да се дефинира просто като неявяване на психологична болест, а като
(т.е. възприятие, чувство за благополучие) и/или съответна пригодливост, съобразена с публично признатите стандарти на човешки връзки. Отново съгласно дефиницията на СЗО, залегнала и в нашата Национална тактика за психологичното здраве 2021-2030, то е " способността на зрялата персона да построява хармонични връзки с другите и да взе участие креативен в изменението на биологичните и обществените условия на заобикалящата среда. "
Всички тези общи избрания обаче не навлизат в конкретиката на психологичното здраве. Едно малко изложение на неговата картина включва някои самостоятелни характерности като самонадеяност и самочувствие; самостоятелност и целенасоченост; дарба за учене и любознание; дарба да работи, в това число в условия на управление, правила и затруднения; дарба да поема отговорност и да поставят нужните усилия; сигурност и решителност; упоритост и упоритост;
и да им сътрудничи; дарба да демонстрира другарски усеща и любов; дарба да дава и да получава; приемливост към другите; възприятие за хумор; дарба за изпитване на наслаждение и наслада; дарба да почива; дарба да възнамерява и да отсрочва удоволствието; дарба да управлява страстите си и да ги показва по подобаващ метод (напр. като разтоварва враждебността си от нейните увреждащи функционалности по отношение на другите); дарба да управлява и канализира импулсите си; и така нататък
Следва да се означи и, че съгласно някои схващания духовността и вярата (в необятния смисъл) се включват в психологичното здраве, тъй като са в положение да обезпечат прехода на традициите от предишното към бъдещето, като запазят и запазят груповия плод на постигнатото от човешкия жанр и културата, в която живеем. Това от своя страна спомага за запазване на личностния идентитет, чиято непоклатимост е изключително застрашена при динамичните общества в преход, каквото е и нашето общество.
Няма идеално психологично здраве, само че има блян за реализиране на неговите оптимални граници във връзка с обрисуваните нагоре характерности. Оптималното психологично здраве е извънредно значим
На основата на оптималното психологично здраве се развиват и чувствата за благоденствие и благополучие, които се одобряват за значими субективни маркери за оценка на положението на едно общество.
Психичното здраве има сложен темперамент и в неговото развиване и резистентност вземат участие биологични, психически, просветителни, възпитателни, обществени, стопански и културални фактори. Тази мултифакторна генеза на психологичното здраве обуславя и нуждата от сложен метод за неговото развиване и възстановяване.
Изхождайки от горните разсъждения, би трябвало да отбележим значимостта на фамилията, образованието, обществено-политическата среда във всичките й аспекти, положението на публичното здраве, както и на персоналното здраве за психическото благоденствие на един човек. Няма по-важни и по-маловажни фактори в това отношение. Защото всяка персона, прегледана в целокупност, съставлява една къща с основи, стени, прозорци, порти и покрив. Няма по какъв начин къщата ни да е здрава, в случай че основата не е постоянна. А това е нашето семейство, средата, от която произлизаме. Няма по какъв начин къщата ни да е здрава, в случай че липсват тухлички в стените - това са обществено-икономическата реалност, в която живеем с всички нейни съставни елементи - обучение, сигурност, непоклатимост, опазване на здравето, правоохраняване и правосъдие (задоволява нашето възприятие за правдивост, когато сме потърпевши или ни санкционира съгласно закона, когато сме го престъпили), културна среда, медии. Няма по какъв начин нашата персонална къща да е постоянна, в случай че няма прозорци, през които да виждаме света, да се радваме на слънцето или да тъжим с дъжда и мъглата, да се любуваме на бялата хубост на зимата или да чуваме пролетната ария на птиците. Няма по какъв начин нашата персонална къща да е постоянна, в случай че няма здрави порти, които да можем
Е, тъпо е, че в последно време все по-често ги затръшваме или въобще пък не ги отваряме, с цел да пазим свещеното си успокоение. И да си мислим, че по този начин пазим психологичното си здраве. И до момента в който го пазиме по този начин ревниво от страсти и се щадим, пазейки се от " непознатите " проблеми, нерядко пропущаме щастието. А него - личното благополучие, си го желаеме. И имаме право да го имаме. Защото то е в основата на психологичното ни здраве. Когато то се поразклати или пък го загубим, започваме да търсим бързи предписания, питаме себе си или търсим експертите с въпроса " Как бързо да се оправя, какво е решението? ".
Уви, това не е бързо, нито решението е универсално, нито е допустимо да стане елементарно. Именно заради многофакторността, която обуславя нашето психологично здраве. Затова би трябвало да се грижим доста и постоянно за него, да нямаме терзания да се обърнем към експерти, които
съвещания, а при нужда и с лекарства.
Специалистите, работещи в тази сфера са лекари - психиатри, и други - с немедицинско обучение - психолози, психотерапевти с квалификация от разнообразни психотерапевтични школи. Медикаментите се изписват само и единствено от лекари психиатри. Но не всеки проблем, обвързван с психологичното ни здраве, изисква безусловно лекарства. Има психологични болести, които се лекуват главно с медикаменти. Има и доста положения, за чието преодоляване е подобаваща психотерапия или композиция от двата съществени метода - медикаментозно лекуване и психотерапия. В България има доста и чудесно готови експерти по психологично здраве. Моят съвет е да не се колебаете, когато усетите нужда, да се консултирате и получите съответен съвет за вашето или на околните ви психологично здраве.
По отношение значимостта на психологичното здраве нашата просветителна система към момента е дебитор, защото няма задоволително просветителни модули по тематиката. Все още тя е неглижирана, не й се отдава нужното внимание и по този начин у младежите не се възпитава възприятието за значимост на психологичното здраве. Към тази тематика има отношение и друга една, незадоволително наранена в образованието ни, а точно - за използването на алкохол, опиати и други психоактивни субстанции, които повреждат психологичното здраве и могат да доведат до тежки разстройства, в това число и психози.
Пандемията от ковид-19 за следващ път сподели правотата на тези думи. Надявам се международната рецесия, в която ние дадохме скъпи жертви и с чийто късни последици още не сме напълно наясно, най-сетне да ни убеди в простата истина, дефинирана в мотото на СЗО. Дано излезем от нея по-мъдри и мощни и от ден на ден ценящи психологичното здраве като неизменима част от нас. И да го пазим и укрепваме.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ