Костя е мой природен брат. Вторият съпруг на майка ми

" Костя е мой естествен брат. Вторият брачен партньор на майка ми Димитър Йорданов е мъжът, който ме отгледа и ми даде всичко. Той е негов кръвен татко, а на мен ми е втори татко. Костя е от първия му брак с Вера, която е украинка от Харков. С Костя сме израснали като братя. Всяко лято те идваха в България и ходехме на море, наложително в Китен – майка ми и татко ми бяха служащи в „ Кремиковци “ и там комбинатът имаше почивна станция, където за това време имаше всичко. През летните ваканции ходехме и в с. Велчево на 15 км от Велико Търново, покрай Къпиновския манастир, където е родната къща на втория ми татко. От деца до ден сегашен това е като втори дом за Костя, когато е в България. " Това споделя пред " Монитор " артистът Влади Въргала.

" Костя е с 3 години по-голям от мен. Когато за първи път се видяхме, аз бях в IV клас, той беше в VII, нещо такова. Беше враждебно надъхан, тъй като ние бяхме фамилията, което все едно е „ лишило “ татко му. Което не е по този начин – за протокола, той се среща с майка ми година откакто се беше разделил с първата си брачна половинка. Но Костя ме отбягваше, а аз желаех да сме другари. Един ден на плажа, когато взех решение да влизам във водата, видях, че шнорхелът, маската и плавниците ми ги няма. Търся ги и не мога да ги намеря. А той беше доста присъщ шнорхел и по едно време виждам – шнорхелът ми плува във вътрешността. Костя го взел и влезнал в морето. Викам си: „ О-о, нали сякаш не си приказваме нещо, а си ми взел шнорхела?! “. Доплувах до него и му запуших шнорхела – той си сподели главата и стартира да плюе вода. И се сбихме. И откакто се сбихме, тогава към този момент станахме другари. Както стартират множеството мъжки другарства. Той е индивидът, който още тогава ме научи да играя покер. Това са ми първите мемоари ", споделя още той.

Щом стартира войната, Влади Въргала взема решение да докара в България двете дъщери на брат си и брачната половинка му Наталия.

" Аз вървях до на всички места, най-после стана по този начин, че те дойдоха с рейс през румънската граница. Първия ден като избухна войната, те не можаха да тръгнат, а на втория ден им се счупи колата. Тръгнаха на третия ден и беше доста стресиращо, защото има комендантски час – нямаш право да се движиш нито в града, нито отвън града. Аз в същото време вървя до външно министерство, с цел да се осведомявам по какъв начин може фамилията на Костя и самият Костя да пътуват, каква организация се прави... Оттам споделят: ние не знаем, да си оставят телефонния номер, те ще им се обадят... Говоря със 100 индивида и никой, Бога ми, не знае. Подчертавам: тези чиновници на Министерство на външните работи даваха всичко от себе си, само че нямаше никаква съответна организация, на която аз да съм попаднал. Единственият съответен човек, който знаеше какво прави и го правеше професионално, беше телефонистката. След като свърших 100-те безсмислени диалога, набрах отново да й благодаря... Костя е украинец с българско поданство, в случай че той пътува в автобуса, шансът да излезе е огромен, тъй като може да мине с персоналната си карта. Но той е решил, че не желае да минава границата, желае да остане в Украйна. Неговите думи бяха: „ Тука има напредък на духа на нацията и аз не мога да потегли “. Аз му споделих моето мнение: поддържам го, само че се апелирам да е по-разумен. Лични саможертви в тази братоубийствена война не са нужни на никого, с изключение на на тлъстите прасета, които я провокираха ", споделя артистът.

Двете девойки, които са близначки, незабавно се приспособяват към новата среда. Едната си намира работа самичка още на третия ден, откогато са в България – стартира като маникюристка в един салон. Другата стартира курсове като козметик. Двете ще продължат студентството си, само че сигурно този учебен срок към този момент е изгубен. Те приказват български, само че не чак по този начин, че да станат постоянни студенти в някой български университет.