Коронавирусът – защо се стигна до тази масова психоза
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Георги Лозанов е мъдрец, доцент във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет, посетител учител в Нов български университет, НАТФИЗ " Кр. Сарафов ", Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ", бевш член на Съвета за електронни медии. Автор и съставител е на няколко книги. Анализът му е от " Дойче веле ".
Коронавирусът не провокира първия рисков грип, атакувал планетата. Само дето предходните не бяха с аристократични имена - свински, птичи, луда крава По данни, представени от Българска телеграфна агенция, пандемията от свински грип през 2009 година е лишила минимум 285 000 човешки живота. И все пак не се стигна до всеобща неуравновесеност и крайни ограничения. Какво е по-различното в този момент?
На първо място са провалите от самия вирус, въпреки че природата му като че ли продължава да е неразбираема. Експертните отзиви се люшкат от нов камшик за човечеството до грип като другите, който можеш да изкараш на крайник.
Вирусът и медийният му облик
На второ място идва медийното му отразяване. През последните 10 години осведомителният произвол набъбна неведнъж. И за милионите, които не са инфектирани с ковид, той е медиен облик, надалеч по-заразен от прототипа си. Едва ли е останал някой, който да не е чул за него, да не го мисли, да не се опасява. Ако съдим по българските медии (пък и освен по тях), май се получи синдром, противоположен на чернобилския. През 1986 година, когато се случи повредата в руската атомна централа, станахме жертва на осведомително затъмнение, а в този момент сме жертва на осведомително наводняване. Темата не просто води дневния ред на медиите, а напълно го е превзела, като последователно се придвижи в " живия живот " и стартира да опразва магазините, театрите и кината, да срутва стопанската система и да трансформира културата в непотребен разкош. Още преди в България да има диагностицирани случаи на болестта, всичко това потегли с непрестанното обявяване на неналичието им.
Разбира се, информирането за тази сериозна опасност е дълг на медиите, който те извършват повече от безрезервно. А и институциите този път проявяваха предразполагаща приказливост, освен това с добре обмислен звук. Работата е там обаче, че в случай че повтаряш по всички канали още веднъж и още веднъж една и съща информация, тя постепенно губи точно осведомителния си резултат и провокира психически - всеобща фиксация. Искаш да чуваш единствено това и да " имаш уши " единствено за него. Същевременно преставаш да му вярваш, започваш да подозираш, че толкоз постоянно ти повтарят едно, с цел да скрият друго. Не единствено една неистина, повторена 100 пъти, се трансформира в истина, само че и една истина, повторена 100 пъти, се трансформира в неистина. Да не приказваме, че бедствията и рецесиите са златно време за спекулантите, в това число и на осведомителния пазар. И по този начин тематиката обраства с подправени вести и тайни сюжети, които се продават с обезпечен триумф.
Фиксацията: две аргументи
Фиксацията в ковид намира почва в най-малко две предварителни настройки на днешната аудитория, на които медиите няма по какъв начин да не отговорят, в случай че желаят да не изпаднат от конкуренцията. Първата идва от мощно нарасналото равнище на обща тревога. А то има добре известни източници, които ежедневно ни припомнят, че положителното време за християнския свят може да свърши. Миграционните талази, световното стопляне, връщането на Студената война в връзките сред Кремъл и Запада след анексирането на Крим. И по този начин нататък. Тези мега проблеми основават чувство за надвиснала заплаха, за която не знаеш от кое място тъкмо ще пристигна, само че подсъзнателно искаш най-сетне да се изправиш очи в очи с нея, та да става каквото ще става. Коронавирусът се оказа ненадейно подобаващ да извърши тази роля, тъй като за разлика от смътните интуиции за екологичен или исторически апокалипсис, той е физически напълно съответен и работи катарзисно - един нов действителен боязън те освобождава от старите хипотетични страхове. Социалните несъгласия са изтласкани от биологична опасност. Вината краткотрайно е свалена от политиката и е трансферирана на природата. А това напълно устройва властта, тъй като освен я слага от една и съща страна с народа, само че и самите хора желаят от нея да се отдаде на рестрикции по образеца на Китай. Срещу което даже са подготвени да не помнят довчерашните си недоволства от същата тази власт.
Втората настройка е антиглобалистката. Хората толкоз дълго бяха убеждавани, че правото им на свободно придвижване в един търпелив свят ще им коства скъпо, че в този момент коронавирусът идва като от дълго време чаканото доказателство. Трябва да прибавим и неотменимата мистическа податливост заболяването да се претърпява като " наказване свише ", което в този момент се стоварва върху Европа и нейната демократична просвета. Вижте единствено, ще кажат някои: до момента в който Италия за момента е безпомощна пред тестването, Китай с неговата тоталитарна дисциплинираност към този момент се оправя.
" Чумата "
Статистиката сочи, че " Чумата " на Камю е една от най-четените книги в последно време - тъй като разпространяването на болестта в описания град Оран припомня днешната обстановка с ковид в международен мащаб. Но това е литература, а чумата е метафора - на фашизма. Което би трябвало да ни подскаже, че с изключение на тела, пандемията може да завладее и мозъци. И когато всичко свърши, да сме изгубили и дребното още живи демократични полезности.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (416)
Георги Лозанов е мъдрец, доцент във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет, посетител учител в Нов български университет, НАТФИЗ " Кр. Сарафов ", Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ", бевш член на Съвета за електронни медии. Автор и съставител е на няколко книги. Анализът му е от " Дойче веле ".
Коронавирусът не провокира първия рисков грип, атакувал планетата. Само дето предходните не бяха с аристократични имена - свински, птичи, луда крава По данни, представени от Българска телеграфна агенция, пандемията от свински грип през 2009 година е лишила минимум 285 000 човешки живота. И все пак не се стигна до всеобща неуравновесеност и крайни ограничения. Какво е по-различното в този момент?
На първо място са провалите от самия вирус, въпреки че природата му като че ли продължава да е неразбираема. Експертните отзиви се люшкат от нов камшик за човечеството до грип като другите, който можеш да изкараш на крайник.
Вирусът и медийният му облик
На второ място идва медийното му отразяване. През последните 10 години осведомителният произвол набъбна неведнъж. И за милионите, които не са инфектирани с ковид, той е медиен облик, надалеч по-заразен от прототипа си. Едва ли е останал някой, който да не е чул за него, да не го мисли, да не се опасява. Ако съдим по българските медии (пък и освен по тях), май се получи синдром, противоположен на чернобилския. През 1986 година, когато се случи повредата в руската атомна централа, станахме жертва на осведомително затъмнение, а в този момент сме жертва на осведомително наводняване. Темата не просто води дневния ред на медиите, а напълно го е превзела, като последователно се придвижи в " живия живот " и стартира да опразва магазините, театрите и кината, да срутва стопанската система и да трансформира културата в непотребен разкош. Още преди в България да има диагностицирани случаи на болестта, всичко това потегли с непрестанното обявяване на неналичието им.
Разбира се, информирането за тази сериозна опасност е дълг на медиите, който те извършват повече от безрезервно. А и институциите този път проявяваха предразполагаща приказливост, освен това с добре обмислен звук. Работата е там обаче, че в случай че повтаряш по всички канали още веднъж и още веднъж една и съща информация, тя постепенно губи точно осведомителния си резултат и провокира психически - всеобща фиксация. Искаш да чуваш единствено това и да " имаш уши " единствено за него. Същевременно преставаш да му вярваш, започваш да подозираш, че толкоз постоянно ти повтарят едно, с цел да скрият друго. Не единствено една неистина, повторена 100 пъти, се трансформира в истина, само че и една истина, повторена 100 пъти, се трансформира в неистина. Да не приказваме, че бедствията и рецесиите са златно време за спекулантите, в това число и на осведомителния пазар. И по този начин тематиката обраства с подправени вести и тайни сюжети, които се продават с обезпечен триумф.
Фиксацията: две аргументи
Фиксацията в ковид намира почва в най-малко две предварителни настройки на днешната аудитория, на които медиите няма по какъв начин да не отговорят, в случай че желаят да не изпаднат от конкуренцията. Първата идва от мощно нарасналото равнище на обща тревога. А то има добре известни източници, които ежедневно ни припомнят, че положителното време за християнския свят може да свърши. Миграционните талази, световното стопляне, връщането на Студената война в връзките сред Кремъл и Запада след анексирането на Крим. И по този начин нататък. Тези мега проблеми основават чувство за надвиснала заплаха, за която не знаеш от кое място тъкмо ще пристигна, само че подсъзнателно искаш най-сетне да се изправиш очи в очи с нея, та да става каквото ще става. Коронавирусът се оказа ненадейно подобаващ да извърши тази роля, тъй като за разлика от смътните интуиции за екологичен или исторически апокалипсис, той е физически напълно съответен и работи катарзисно - един нов действителен боязън те освобождава от старите хипотетични страхове. Социалните несъгласия са изтласкани от биологична опасност. Вината краткотрайно е свалена от политиката и е трансферирана на природата. А това напълно устройва властта, тъй като освен я слага от една и съща страна с народа, само че и самите хора желаят от нея да се отдаде на рестрикции по образеца на Китай. Срещу което даже са подготвени да не помнят довчерашните си недоволства от същата тази власт.
Втората настройка е антиглобалистката. Хората толкоз дълго бяха убеждавани, че правото им на свободно придвижване в един търпелив свят ще им коства скъпо, че в този момент коронавирусът идва като от дълго време чаканото доказателство. Трябва да прибавим и неотменимата мистическа податливост заболяването да се претърпява като " наказване свише ", което в този момент се стоварва върху Европа и нейната демократична просвета. Вижте единствено, ще кажат някои: до момента в който Италия за момента е безпомощна пред тестването, Китай с неговата тоталитарна дисциплинираност към този момент се оправя.
" Чумата "
Статистиката сочи, че " Чумата " на Камю е една от най-четените книги в последно време - тъй като разпространяването на болестта в описания град Оран припомня днешната обстановка с ковид в международен мащаб. Но това е литература, а чумата е метафора - на фашизма. Което би трябвало да ни подскаже, че с изключение на тела, пандемията може да завладее и мозъци. И когато всичко свърши, да сме изгубили и дребното още живи демократични полезности.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (416)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ