„Дойче Веле“ срина Корнелия: След свинщините на „Госпожа Лъжа“, БСП я очаква единствено смъртта
Корнелия Нинова можеше да си остане с оставката и да резервира достолепието си. Вместо това избра да се капсулира зад кохорта правилни васали, на които да раздава властови порциони. Така Българска социалистическа партия я чака само гибелта.
Подаването на оставка е необикновен залог – залагаш си достолепието. И е еднопосочен акт – един път изработен, залогът не може да се отдръпна, другояче не участваш в играта. Конгресът на Българска социалистическа партия обаче патентова нов необикновен залог – хем залогът не е отдръпнат, хем не е признат, хем залагащият продължава да играе.
Разбира се, тази игра е фарс, в случай че държим да останем с копринени ръкавици, само че в случай че сме с гумени, си е цялостна скотщина. Не може да подадеш оставка като партиен водач с думите „ поемам цялата отговорност, виновността е единствено моя “ и пет седмици по-късно, когато висшият партиен орган я гласоподава, да се изсулиш от залата без да кажеш – абе хора, аз подадох оставка, точка. Това значи, че си излъгал за това, че сякаш поемаш отговорност и че признаваш виновност. При това лъжата е в изискванията на рецидив – през юни 2019 година Корнелия Нинова отдръпна подадената си оставка.
Всяка аналогия с Политбюро и Тодор Живков не е инцидентна
За Госпожа Лъжа поемането на отговорност е някаква товаро-разтоварителна работа – сипваш в количката, след това изсипваш, все с бодра ария. А конгресът е съвсем Политбюро на Българска комунистическа партия, до което през 1988 година Тодор Живков подава оставка, само че то я отхвърля, тъй като „ не е настояща от всяка позиция, и изключително в този момент, в този повратен за преустройството стадий “.
Ама имало било несъгласия в устава на Българска социалистическа партия, тъй като съгласно него конгресът самичък установи прекратяването пълномощията на ръководителя на партията. Да, само че тази констатация е официално удостоверение на волеизявление или на фактическо състояние. Освен оставката, в устава има още четири случая на преустановяване на пълномощията на водача, измежду които е и гибелта му. Ако някой ден някой ръководител на Българска социалистическа партия почине на поста си, може ли конгресът да откаже да установи гибелта му – не, другарю, вие нямате право да умрете, вие сте жив.
Сега, като не установи прекратяването на пълномощията на Корнелия Нинова, конгресът споделя: другарко ръководител, Вие въобще не сте подала оставка, подобен факт няма в партийно-правния мир. А другарката Нинова, с цел да не пречи на установяването на партийно-правната фактическа конюнктура, толерантно излиза от залата при конструирането на този партийно-правен порядък.
А можеше другарката Нинова да си остане с оставката и да отиде на директен вътрешно-партиен избор, който сама наложи в устава, да се пребори с конкуренцията и да завоюва нов мандат. Тогава щеше да е запазила достолепието си и с презаредени акумулатори да грее с мека, само че мощна светлина над лявата концепция.
Искаше ѝ се да е на рицарския кон, само че има сърце единствено за каручката. Под вещото ѝ управление Българска социалистическа партия се трансформира във второстепенна политическа мощ. На изборите през април 2021 година партията се стопи на половина по отношение на предходния парламентарен избор от 2017 година и завоюва 480 000 гласа. На идващите избори през юни падна на 366 000, а през ноември – на 268 000 гласоподаватели.
Как се раздава власт против преданост
Когато една партия стремително се топи, се трансформира в тенджера под налягане: изпод опозиционната пара напира да избие капака, от горната страна се натяга винтът на апаратната преса. Нинова съумя да изхвърли оптимален брой съперници и да „ прекупи “ други като Борислав Гуцанов, който преди 2 години искаше да изключи от партията.
Лидерката се капсулира зад вярна кохорта от васали и симпатизанти, на които може да раздава властови порциони на социалистите в изпълнителната власт. Няколко министерства и регионални управи с прилежащите им администрации подсигуряват най-обезпечената преданост – слушкаш ли, ще папкаш. В събота хвърли лукчета и към „ дълбоката партия “ – следващата година са локалните избори, стягайте се, другарки и приятели, знаете кой ще реди листите.
А тогава, даже партията да се срине още, след трикратния неуспех предходната година, ще е без значение. Както и след две оттеглени оставки, за трета на никого не му пука. Чакалото ще се е изчакало и на най-големите социалисти оптимисти, че смяна може да има. Не им остава друго, с изключение на и те да запеят както пееха в миналото седесарите за Столетницата „ Последен валс, довиждане обичана “ и да потърсят начисто новото ляво. Нищо че до момента, който се е отделил от Българска социалистическа партия, не е прокопсал доста. Все отново е по-добре да констатираш наближаващата ѝ гибел извън, тъй като уставно от вътрешната страна така и така няма да има кой да го направи.
Подаването на оставка е необикновен залог – залагаш си достолепието. И е еднопосочен акт – един път изработен, залогът не може да се отдръпна, другояче не участваш в играта. Конгресът на Българска социалистическа партия обаче патентова нов необикновен залог – хем залогът не е отдръпнат, хем не е признат, хем залагащият продължава да играе.
Разбира се, тази игра е фарс, в случай че държим да останем с копринени ръкавици, само че в случай че сме с гумени, си е цялостна скотщина. Не може да подадеш оставка като партиен водач с думите „ поемам цялата отговорност, виновността е единствено моя “ и пет седмици по-късно, когато висшият партиен орган я гласоподава, да се изсулиш от залата без да кажеш – абе хора, аз подадох оставка, точка. Това значи, че си излъгал за това, че сякаш поемаш отговорност и че признаваш виновност. При това лъжата е в изискванията на рецидив – през юни 2019 година Корнелия Нинова отдръпна подадената си оставка.
Всяка аналогия с Политбюро и Тодор Живков не е инцидентна
За Госпожа Лъжа поемането на отговорност е някаква товаро-разтоварителна работа – сипваш в количката, след това изсипваш, все с бодра ария. А конгресът е съвсем Политбюро на Българска комунистическа партия, до което през 1988 година Тодор Живков подава оставка, само че то я отхвърля, тъй като „ не е настояща от всяка позиция, и изключително в този момент, в този повратен за преустройството стадий “.
Ама имало било несъгласия в устава на Българска социалистическа партия, тъй като съгласно него конгресът самичък установи прекратяването пълномощията на ръководителя на партията. Да, само че тази констатация е официално удостоверение на волеизявление или на фактическо състояние. Освен оставката, в устава има още четири случая на преустановяване на пълномощията на водача, измежду които е и гибелта му. Ако някой ден някой ръководител на Българска социалистическа партия почине на поста си, може ли конгресът да откаже да установи гибелта му – не, другарю, вие нямате право да умрете, вие сте жив.
Сега, като не установи прекратяването на пълномощията на Корнелия Нинова, конгресът споделя: другарко ръководител, Вие въобще не сте подала оставка, подобен факт няма в партийно-правния мир. А другарката Нинова, с цел да не пречи на установяването на партийно-правната фактическа конюнктура, толерантно излиза от залата при конструирането на този партийно-правен порядък.
А можеше другарката Нинова да си остане с оставката и да отиде на директен вътрешно-партиен избор, който сама наложи в устава, да се пребори с конкуренцията и да завоюва нов мандат. Тогава щеше да е запазила достолепието си и с презаредени акумулатори да грее с мека, само че мощна светлина над лявата концепция.
Искаше ѝ се да е на рицарския кон, само че има сърце единствено за каручката. Под вещото ѝ управление Българска социалистическа партия се трансформира във второстепенна политическа мощ. На изборите през април 2021 година партията се стопи на половина по отношение на предходния парламентарен избор от 2017 година и завоюва 480 000 гласа. На идващите избори през юни падна на 366 000, а през ноември – на 268 000 гласоподаватели.
Как се раздава власт против преданост
Когато една партия стремително се топи, се трансформира в тенджера под налягане: изпод опозиционната пара напира да избие капака, от горната страна се натяга винтът на апаратната преса. Нинова съумя да изхвърли оптимален брой съперници и да „ прекупи “ други като Борислав Гуцанов, който преди 2 години искаше да изключи от партията.
Лидерката се капсулира зад вярна кохорта от васали и симпатизанти, на които може да раздава властови порциони на социалистите в изпълнителната власт. Няколко министерства и регионални управи с прилежащите им администрации подсигуряват най-обезпечената преданост – слушкаш ли, ще папкаш. В събота хвърли лукчета и към „ дълбоката партия “ – следващата година са локалните избори, стягайте се, другарки и приятели, знаете кой ще реди листите.
А тогава, даже партията да се срине още, след трикратния неуспех предходната година, ще е без значение. Както и след две оттеглени оставки, за трета на никого не му пука. Чакалото ще се е изчакало и на най-големите социалисти оптимисти, че смяна може да има. Не им остава друго, с изключение на и те да запеят както пееха в миналото седесарите за Столетницата „ Последен валс, довиждане обичана “ и да потърсят начисто новото ляво. Нищо че до момента, който се е отделил от Българска социалистическа партия, не е прокопсал доста. Все отново е по-добре да констатираш наближаващата ѝ гибел извън, тъй като уставно от вътрешната страна така и така няма да има кой да го направи.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ