Черква с гръмоотвод
Коренното население посреща 9 август
От 1994-а година 9 август е разгласен за Международен ден на коренното население. Редно е да отбележа този ден, макар неразбираемото чувство, че Организация на обединените нации и аз влагаме друг смисъл в израза „ радикално население ”.
9 август 1994 беше обиковен ден за коренното население в България. Тъкмо бяха въвели ДДС-то и държавното управление на Любен Беров се клатеше под звуците на шлагера Love Is All Around на Wet Wet Wet. Беше по-нестабилно и от интернационалното състояние и закономерно падна на 2 септември. В Америка отново управляваше русокоска - Бил Клинтън, а в България – отново задкулисието, представлявано тогава от „ Мултигруп ”. Предаването „ Ку-ку ” таман предстоеше да бъде спряно тъкмо поради издание, което показва България разграничена и ръководена от „ Мултигруп ” и „ Трон ”. Предстоеше му да се трансформира в партия – „ Народно придвижване Ку-ку ”, която съдът да не допусне на изборите, а 6 месеца по-късно висшият съд дефинитивно
да заличи заради „ неуместно название ”
Всякакви аналогии със събития от живота на коренното население през днешния ден са непотребни или най-малкото ни заплашват да приказваме отново за Слави Трифонов, а този диалог преди да е почнал взе да омръзва.
Първо – терминът „ радикален народ ” или автохтонен, или туземен дали се отнася за нас? Спорове доста! В учебниците към момента написа за преселението на хан Аспарух, макар недвусмислените генетични данни, че националният геном съдържа преобладаващи следи от „ заварените ” тук траки и в доста по-малка степен „ славяни “ и степни нации от Азия. Така или другояче никой не може да оспори, че повече от 13 епохи населяваме тази територия и можем да претендираме най-малкото да сме локални. Друго доказателство: каквито и модернизации да ни връхлитат, локалната просвета безпощадно оцелява и
чушките радостно ще запукат
върху ламарини и котлони в чушкопеци и тави и този септември, както стотици лета преди. Местното население все по този начин хем чака избавител да го оправи, хем желае – най-малко на думи – да взе участие директно в ръководството. Местното население ги умее тези неща. През 1886-а, да вземем за пример, на 9 август по остарял жанр едни представители на локалното население (капитаните Радко Димитриев, Георги Вазов и Атанас Бендерев, както и началникът на военното учебно заведение майор Петър Груев ) провеждат по този начин наречения русофилски прелом против княз Александър Батенберг. Натоварват княза на една гемия и го провождат към Русия. На 10 и 11 август други представители на локалното население (Стефан Стамболов, тогава ръководител на Народното събрание, подполковник Сава Муткуров, поборникът Иван Стоянович, Димитър Тончев и други) провеждат контрапреврат и за няколко дни смъкват русофилските превратаджии. Князът се завръща на 17 август, само че на 26 дефинитивно абдикира заради неспособност за помиряване с Русия на Александър Трети, която още не може да преглътне Съединението (всъщност, преглъща го едвам 10 години по-късно – през 1896-а).
Източник: standartnews.com
От 1994-а година 9 август е разгласен за Международен ден на коренното население. Редно е да отбележа този ден, макар неразбираемото чувство, че Организация на обединените нации и аз влагаме друг смисъл в израза „ радикално население ”.
9 август 1994 беше обиковен ден за коренното население в България. Тъкмо бяха въвели ДДС-то и държавното управление на Любен Беров се клатеше под звуците на шлагера Love Is All Around на Wet Wet Wet. Беше по-нестабилно и от интернационалното състояние и закономерно падна на 2 септември. В Америка отново управляваше русокоска - Бил Клинтън, а в България – отново задкулисието, представлявано тогава от „ Мултигруп ”. Предаването „ Ку-ку ” таман предстоеше да бъде спряно тъкмо поради издание, което показва България разграничена и ръководена от „ Мултигруп ” и „ Трон ”. Предстоеше му да се трансформира в партия – „ Народно придвижване Ку-ку ”, която съдът да не допусне на изборите, а 6 месеца по-късно висшият съд дефинитивно
да заличи заради „ неуместно название ”
Всякакви аналогии със събития от живота на коренното население през днешния ден са непотребни или най-малкото ни заплашват да приказваме отново за Слави Трифонов, а този диалог преди да е почнал взе да омръзва.
Първо – терминът „ радикален народ ” или автохтонен, или туземен дали се отнася за нас? Спорове доста! В учебниците към момента написа за преселението на хан Аспарух, макар недвусмислените генетични данни, че националният геном съдържа преобладаващи следи от „ заварените ” тук траки и в доста по-малка степен „ славяни “ и степни нации от Азия. Така или другояче никой не може да оспори, че повече от 13 епохи населяваме тази територия и можем да претендираме най-малкото да сме локални. Друго доказателство: каквито и модернизации да ни връхлитат, локалната просвета безпощадно оцелява и
чушките радостно ще запукат
върху ламарини и котлони в чушкопеци и тави и този септември, както стотици лета преди. Местното население все по този начин хем чака избавител да го оправи, хем желае – най-малко на думи – да взе участие директно в ръководството. Местното население ги умее тези неща. През 1886-а, да вземем за пример, на 9 август по остарял жанр едни представители на локалното население (капитаните Радко Димитриев, Георги Вазов и Атанас Бендерев, както и началникът на военното учебно заведение майор Петър Груев ) провеждат по този начин наречения русофилски прелом против княз Александър Батенберг. Натоварват княза на една гемия и го провождат към Русия. На 10 и 11 август други представители на локалното население (Стефан Стамболов, тогава ръководител на Народното събрание, подполковник Сава Муткуров, поборникът Иван Стоянович, Димитър Тончев и други) провеждат контрапреврат и за няколко дни смъкват русофилските превратаджии. Князът се завръща на 17 август, само че на 26 дефинитивно абдикира заради неспособност за помиряване с Русия на Александър Трети, която още не може да преглътне Съединението (всъщност, преглъща го едвам 10 години по-късно – през 1896-а).
КОМЕНТАРИ




