Одитните доклади на Сметната палата не подлежат на съдебен контрол
Конституционния съд взе решение по дело N8 от 2023-а, с което отхвърли настояването на тричленния състав на Върховният административен съд за оповестяване текстовете на чл.55 от Закона за Сметната палата за противоконституционни. Тези текстове плануват, че одитните отчети на Палатата не могат да бъдат обжалвани в съда. С други думи Конституционните съдии с актуалното си решение, което е взето на 6 февруари 2024-а, са удостоверили тази необжалваемост. От тук нататък нито една държавна институция - било то Народно събрани, Министерски съвет, министерство, Българска народна банка или община не могат да стачкуват пред правосъдната власт констатациите и рекомендациите в направеният им одитен отчет от Сметната палата.
В претекстовете си за това решение конституционните съдии дават няколко доста значими аргумента:
" Съгласно член 48, алинея 1, т. 1 ЗСмП окончателният одитен отчет съдържа констатации, заключения, оценки и рекомендации по отношение на одитираната активност. Констатациите, изводите и оценките са мнения на одитния орган за сходството на одитираната активност с условията на закона, интернационално приетите стандарти и актовете на Сметната палата (чл. 45 ЗСмП). За да се усъвършенства ръководството на обществените средства, в окончателните одитни отчети, одобрявани въз основа на оценката на активността на одитираната организация, Сметната палата може да насочва рекомендации. Препоръките са ориентирани към одитирания индивид, като според член 50, алинея 2 ЗСмП за ръководителя на одитираната организация поражда обвързване да предприеме ограничения за тяхното осъществяване и да уведоми документално ръководителя на Сметната палата в избран в отчета период.
Отправените с одобряваните от Сметната палата дефинитивни одитни отчети рекомендации по отношение на одитираната активност не са волеизявление, осъществяването на което издалият го орган може независимо и наложително да наложи на получатела. Неизпълнението от одитирания индивид на отправените до него с финален одитен отчет рекомендации води до правна последица, друга от тази, която законодателят е планувал за неизпълнението на административен акт - насилственото осъществяване. За Сметната палата законодателят не е планувал да бъде и орган по осъществяването по смисъла на член 271 Административнопроцесуален кодекс. Единственото, което е планувал, е пълномощието по член 50, алинея 3 ЗСмП - да изпрати на Народното събрание, надлежно на Министерския съвет или на общински съвет, отчет с оферти за предприемане на дейности. По този метод на Сметната палата е предоставена само сезираща функционалност по отношение на други органи, които могат да осъществят съответния тип юридическа отговорност.
Сезираните от Сметната палата в осъществяване на пълномощието ѝ по член 50, алинея 3 ЗСмП органи обаче не са нормативно обвързани с предлагането по наложителен метод. В дискрецията на всеки от сезираните органи е преценката за предприемане на дейности, които директно да провокират правни последствия в правната сфера на одитирания индивид. Именно дейностите на тези способени органи могат да обиден одитираните лица по метод, който да категоризира волеизявлението им като административен акт, предстоящ на правосъден надзор по смисъла на член 120, алинея 2 от Конституцията.
Предприемането на дейности от съответния сезиран способен орган в сходство с рекомендациите на Сметната палата, осъществено с умишлен акт, за който е очакван правосъден надзор, подсигурява правото на отбрана на лицата при положение на засягане на техни права и законни ползи. Поради това изключването на окончателните одитни отчети от правосъден надзор според член 55, алинея 2 ЗСмП не следва да се преглежда като отклоняване от правилото на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията) ".
Казано в резюме, одитните отчети на Сметната палата не съдържат главните характерности на административен акт и не пораждат директна административна насила за одитираните институции да извършат избрани дейности. Те имат единствено констативен и целесъобразен темперамент. Евентуални насилствени дейности са от компетенциите на институциите, които управляват одитираните обекти във връзка с правда и успеваемост и резултатност. Именно за тези органи са предопределени отчетите на сметната палата. Например в случай че одитен отчет за една община открие законови несъответствия в нейната активност, той се изпраща за сведение на прокуратурата. Ако има финансови несъответствия и неефективност, той отива в министерството на финансите и в Агенцията за държавен финансов надзор. А по-късно органите, получили тези отчети, могат да решат дали и какви административни дейности да подхващат по отношение на одитираната институция. И тези техни административни решения към този момент могат да се апелират пред съда.
В претекстовете си за това решение конституционните съдии дават няколко доста значими аргумента:
" Съгласно член 48, алинея 1, т. 1 ЗСмП окончателният одитен отчет съдържа констатации, заключения, оценки и рекомендации по отношение на одитираната активност. Констатациите, изводите и оценките са мнения на одитния орган за сходството на одитираната активност с условията на закона, интернационално приетите стандарти и актовете на Сметната палата (чл. 45 ЗСмП). За да се усъвършенства ръководството на обществените средства, в окончателните одитни отчети, одобрявани въз основа на оценката на активността на одитираната организация, Сметната палата може да насочва рекомендации. Препоръките са ориентирани към одитирания индивид, като според член 50, алинея 2 ЗСмП за ръководителя на одитираната организация поражда обвързване да предприеме ограничения за тяхното осъществяване и да уведоми документално ръководителя на Сметната палата в избран в отчета период.
Отправените с одобряваните от Сметната палата дефинитивни одитни отчети рекомендации по отношение на одитираната активност не са волеизявление, осъществяването на което издалият го орган може независимо и наложително да наложи на получатела. Неизпълнението от одитирания индивид на отправените до него с финален одитен отчет рекомендации води до правна последица, друга от тази, която законодателят е планувал за неизпълнението на административен акт - насилственото осъществяване. За Сметната палата законодателят не е планувал да бъде и орган по осъществяването по смисъла на член 271 Административнопроцесуален кодекс. Единственото, което е планувал, е пълномощието по член 50, алинея 3 ЗСмП - да изпрати на Народното събрание, надлежно на Министерския съвет или на общински съвет, отчет с оферти за предприемане на дейности. По този метод на Сметната палата е предоставена само сезираща функционалност по отношение на други органи, които могат да осъществят съответния тип юридическа отговорност.
Сезираните от Сметната палата в осъществяване на пълномощието ѝ по член 50, алинея 3 ЗСмП органи обаче не са нормативно обвързани с предлагането по наложителен метод. В дискрецията на всеки от сезираните органи е преценката за предприемане на дейности, които директно да провокират правни последствия в правната сфера на одитирания индивид. Именно дейностите на тези способени органи могат да обиден одитираните лица по метод, който да категоризира волеизявлението им като административен акт, предстоящ на правосъден надзор по смисъла на член 120, алинея 2 от Конституцията.
Предприемането на дейности от съответния сезиран способен орган в сходство с рекомендациите на Сметната палата, осъществено с умишлен акт, за който е очакван правосъден надзор, подсигурява правото на отбрана на лицата при положение на засягане на техни права и законни ползи. Поради това изключването на окончателните одитни отчети от правосъден надзор според член 55, алинея 2 ЗСмП не следва да се преглежда като отклоняване от правилото на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията) ".
Казано в резюме, одитните отчети на Сметната палата не съдържат главните характерности на административен акт и не пораждат директна административна насила за одитираните институции да извършат избрани дейности. Те имат единствено констативен и целесъобразен темперамент. Евентуални насилствени дейности са от компетенциите на институциите, които управляват одитираните обекти във връзка с правда и успеваемост и резултатност. Именно за тези органи са предопределени отчетите на сметната палата. Например в случай че одитен отчет за една община открие законови несъответствия в нейната активност, той се изпраща за сведение на прокуратурата. Ако има финансови несъответствия и неефективност, той отива в министерството на финансите и в Агенцията за държавен финансов надзор. А по-късно органите, получили тези отчети, могат да решат дали и какви административни дейности да подхващат по отношение на одитираната институция. И тези техни административни решения към този момент могат да се апелират пред съда.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ