Константин Бранкузѝ - изящният полет на металната птица
Константин Бранкузѝ
Скулптор, фотограф /1876 – 1957/
Произход: Румъния, оскъдно селско семейство
Образование: Училище по изкуства и занаяти в Крайова, Училище за изящни изкуства в Букурещ, Училище за изящни изкуства в Париж
Интереси: изкуство, снимка, фолклор, дърводелство, пури
Най-известни произведения: Цикъл „ Целувката “, „ Портрет на принцеса Х “, „ Птица в полет “, „ Портата на целувките “, „ Безкрайната колона “
Признание: Пионер на модерната статуя
Птица без крила, опашка и клюн, устремена в полет; мъж и жена, затворени в куб, се целуват; портрет на принцеса като фалос, колона към безкрайността – това са някои от тематиките на скулптора Константин Бранкузѝ.
Този румънски селяндур е острие на френския авангард през 20 век. Казват, че е в основата на „ нереалната статуя ”, само че той прецизира: „ Има идиоти, които дефинират работата ми като нереална. Това в действителност е извънреден натурализъм - действителността не е във външната форма, а в концепцията, в същността на нещата. ”
Фамилията му е румънска - Бранкуш, само че става Бранкузѝ, тъй като живее и работи във Франция и завещава творбите си на френската страна. Първо счита да ги остави на Румъния, само че комунистите го афишират за разкапан декадент, а той не стъпва там през последните си 20 години.
Константин Бранкузѝ е роден през 1876 година в село Хобита. Семейството е оскъдно, а татко му е недодялан. Малкият Константин три пъти бяга от вкъщи си, само че несполучливо. Учи в локално учебно заведение и пасе овце, а на 9 години съумява да се махне. Става чирак и прислужник в Крайова. Но геният му е видян и богат човек му заплаща 4 години профилирано занаятчийско образование, а след това в Букурещ учи класическа статуя и получава ранно самопризнание.
Столицата Букурещ обаче се оказва тясна за гения му и на 27 Бранкузи потегля през Унгария, Австрия, Германия и Швейцария за Франция. Легендата гласи, че пътува пеш, необут и гладен. Възможно е - Париж притегля неудържимо. Въздухът там носи освен бохемския мирис на абсент, опиат и дами, а и духовните търсения на модерното мислене, които дефинират развиването на изкуството до наши дни.
В Париж Бранкузѝ е сервитьор, клисар и артист в румънската черква, учи в Националното учебно заведение за изящни изкуства, а през 1907 румънската кралица Елизабет го урежда за асистент на Роден. Изкарва там единствено два месеца, като декларира: „ Под огромно дърво нищо друго не пораства. ”
Почти незабавно опонира на популярната „ Целувка ” на Роден с първата версия на своята популярна „ Целувка ”. Роден обаче не е единственият престиж, от който Бранкузѝ се дистанцира. Той като разколник протяга ръка даже на иконата Микеланджело с думите: „ Упадъкът на скулптурата стартира с Микеланджело. Как човек може да спи в една стая с неговия Мойсей? Тази статуя не е нищо друго, с изключение на купчина мускули, същински бифтек. ”
Голямото самопризнание за Бранкузѝ идва с присъединяване му в Изложението на съвременно изкуство в Ню Йорк през 1913 година Колекционерите в Съединени американски щати го купуват и това отваря пътя му към върха. Отначало се радва на славата и парите – движи се в с най-известните бохемски компании, описът с приятелите му е като справочник „ Кой кой е в модерното изкуство на 20 век ”.
Създава и митология за себе си – облечен е в бяла риза, като същински румънски селяндур, свири на цигулка и пее странни фолклорни песни, готви вкусни манджи. Ателието му е произведение на изкуството с мебелите, които самичък прави и атмосферата на нещо същинско и остаряло, сътворено от супермодерен дух. Разбира се, умира си за хубаво вино и пури, а огромната му пристрастеност са дамите. Но ползите му са и оттатък това – снимка, примитивно изкуство, философия, съвременна просвета. С възрастта обаче Бранкузѝ от ден на ден се отдръпва от бохемския живот и се затваря в себе си, в ателието, при работата.
Поне два огромни абсурда бележат креативния му път. През 1920 година изхвърлят от Салона на самостоятелните неговия „ Портрет на принцеса Х ”, тъй като „ може да провокира произшествия ”. При откриването някой подмята: „ Ей, ами това си е същински фалос. ” Да, Х е принцеса Мари Бонапарт, фамозна в светските среди с несполучливите опити да получи оргазъм по обичайния метод, а Бранкузѝ просто осъществя главен принцип на модерното изкуство - да се майтапи.
Другият скандал визира самата същина на творчеството въобще. През 1926 година той праща в Чикаго скулптурна разновидност на тематика „ Птица в пространството ”, само че американците я обмитяват с 40 на 100 - не като произведение на изкуството, а като манифактурен железен артикул. Спорът продължава години, само че съдът постановява, че страната няма право да споделя дали едно произведение на изкуството е произведение на изкуството или не.
В идващите близо 30 години, до гибелта си през 1957 година, скулпторът Константин Бранкузѝ към този момент в никакъв случай на никого не изяснява за какво избира да изобрази като същинска същина на дадена птица не нейните пера и човка, а единствено нейния блян за полет.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
Скулптор, фотограф /1876 – 1957/
Произход: Румъния, оскъдно селско семейство
Образование: Училище по изкуства и занаяти в Крайова, Училище за изящни изкуства в Букурещ, Училище за изящни изкуства в Париж
Интереси: изкуство, снимка, фолклор, дърводелство, пури
Най-известни произведения: Цикъл „ Целувката “, „ Портрет на принцеса Х “, „ Птица в полет “, „ Портата на целувките “, „ Безкрайната колона “
Признание: Пионер на модерната статуя
Птица без крила, опашка и клюн, устремена в полет; мъж и жена, затворени в куб, се целуват; портрет на принцеса като фалос, колона към безкрайността – това са някои от тематиките на скулптора Константин Бранкузѝ.
Този румънски селяндур е острие на френския авангард през 20 век. Казват, че е в основата на „ нереалната статуя ”, само че той прецизира: „ Има идиоти, които дефинират работата ми като нереална. Това в действителност е извънреден натурализъм - действителността не е във външната форма, а в концепцията, в същността на нещата. ”
Фамилията му е румънска - Бранкуш, само че става Бранкузѝ, тъй като живее и работи във Франция и завещава творбите си на френската страна. Първо счита да ги остави на Румъния, само че комунистите го афишират за разкапан декадент, а той не стъпва там през последните си 20 години.
Константин Бранкузѝ е роден през 1876 година в село Хобита. Семейството е оскъдно, а татко му е недодялан. Малкият Константин три пъти бяга от вкъщи си, само че несполучливо. Учи в локално учебно заведение и пасе овце, а на 9 години съумява да се махне. Става чирак и прислужник в Крайова. Но геният му е видян и богат човек му заплаща 4 години профилирано занаятчийско образование, а след това в Букурещ учи класическа статуя и получава ранно самопризнание.
Столицата Букурещ обаче се оказва тясна за гения му и на 27 Бранкузи потегля през Унгария, Австрия, Германия и Швейцария за Франция. Легендата гласи, че пътува пеш, необут и гладен. Възможно е - Париж притегля неудържимо. Въздухът там носи освен бохемския мирис на абсент, опиат и дами, а и духовните търсения на модерното мислене, които дефинират развиването на изкуството до наши дни.
В Париж Бранкузѝ е сервитьор, клисар и артист в румънската черква, учи в Националното учебно заведение за изящни изкуства, а през 1907 румънската кралица Елизабет го урежда за асистент на Роден. Изкарва там единствено два месеца, като декларира: „ Под огромно дърво нищо друго не пораства. ”
Почти незабавно опонира на популярната „ Целувка ” на Роден с първата версия на своята популярна „ Целувка ”. Роден обаче не е единственият престиж, от който Бранкузѝ се дистанцира. Той като разколник протяга ръка даже на иконата Микеланджело с думите: „ Упадъкът на скулптурата стартира с Микеланджело. Как човек може да спи в една стая с неговия Мойсей? Тази статуя не е нищо друго, с изключение на купчина мускули, същински бифтек. ”
Голямото самопризнание за Бранкузѝ идва с присъединяване му в Изложението на съвременно изкуство в Ню Йорк през 1913 година Колекционерите в Съединени американски щати го купуват и това отваря пътя му към върха. Отначало се радва на славата и парите – движи се в с най-известните бохемски компании, описът с приятелите му е като справочник „ Кой кой е в модерното изкуство на 20 век ”.
Създава и митология за себе си – облечен е в бяла риза, като същински румънски селяндур, свири на цигулка и пее странни фолклорни песни, готви вкусни манджи. Ателието му е произведение на изкуството с мебелите, които самичък прави и атмосферата на нещо същинско и остаряло, сътворено от супермодерен дух. Разбира се, умира си за хубаво вино и пури, а огромната му пристрастеност са дамите. Но ползите му са и оттатък това – снимка, примитивно изкуство, философия, съвременна просвета. С възрастта обаче Бранкузѝ от ден на ден се отдръпва от бохемския живот и се затваря в себе си, в ателието, при работата.
Поне два огромни абсурда бележат креативния му път. През 1920 година изхвърлят от Салона на самостоятелните неговия „ Портрет на принцеса Х ”, тъй като „ може да провокира произшествия ”. При откриването някой подмята: „ Ей, ами това си е същински фалос. ” Да, Х е принцеса Мари Бонапарт, фамозна в светските среди с несполучливите опити да получи оргазъм по обичайния метод, а Бранкузѝ просто осъществя главен принцип на модерното изкуство - да се майтапи.
Другият скандал визира самата същина на творчеството въобще. През 1926 година той праща в Чикаго скулптурна разновидност на тематика „ Птица в пространството ”, само че американците я обмитяват с 40 на 100 - не като произведение на изкуството, а като манифактурен железен артикул. Спорът продължава години, само че съдът постановява, че страната няма право да споделя дали едно произведение на изкуството е произведение на изкуството или не.
В идващите близо 30 години, до гибелта си през 1957 година, скулпторът Константин Бранкузѝ към този момент в никакъв случай на никого не изяснява за какво избира да изобрази като същинска същина на дадена птица не нейните пера и човка, а единствено нейния блян за полет.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Фейсбук конгрес Най-ново видео