Какво означава мълчанието в азиатската култура
Комуникацията може да бъде сложна, изключително когато към общоприетите модели за другарство се прибавят: остарели привички, културни полезности и поколенчески разлики.
Общуването в източните култури е доста друго.
Известно е, че азиатците избират тишината и хармонията пред всевъзможен тип борба.
В мощно прочувствени моменти, азиатските фамилии към момента реагират по прочут метод: с безмълвие.
Това безмълвие е надълбоко вкоренено и от време на време неясно за човек, който не е отраснал в тази просвета.
То може да бъде както здравословно, по този начин и нездравословно.
В азиатската просвета не е признато да приказваш за проблемите си, нито да се консултираш с психолог.
Колективистичната източна просвета има вяра, че хармонията в семейството би трябвало да бъде приоритет.
Това може да докара до доста невербални борби.
Мълчанието може да бъде наказване или самобитна форма на надзор.
Но може да бъде и метод за изложение на благодарност и любов. Азиатските фамилии показват любовта си с дейности, не с думи.
Една от главните разлики сред източните и западните култури е усещането за себе си и обществото.
Докато западните култури натъртват на индивидуализма, фокусирайки се върху автономията, персоналните достижения и независимостта, източната просвета отдава значение на колективизма, оценявайки потребностите на групата и общността пред индивида. Щедростта се слага пред егоизма и хармонията пред спора.
Разбирането на азиатските полезности на колективизма е належащо за осъзнаване на стила на другарство на източните култури.
В устрема си да запазят взаимоотношенията положителни, азиатските култури постоянно ползват угнетяване, с цел да поддържат обществената естетика.
Нуждите на групата имат преимущество пред потребностите на индивида и общуването постоянно е подчинено на това да се избегнат спорове и всевъзможен тип стеснение непременно.
Самоконтролът е високо скъп. Демонстрацията на мощни безредици не се приема добре.
Д-р Джени Уанг, психолог и създател на " АsiansForMentalhealth, споделя, че шерването и разбирането на личните страсти ни прави по-добър член на общността. Човек не би трябвало да е закрепен в себе си, само че и не би трябвало да не помни прочувствените си потребности.
Д-р Уанг отбелязва, че е значимо да се признае, че азиатската просвета се модернизира. Остава обърната към богатството на обществото, само че придобива лек самостоятелен колорит.
Западната просвета може да научи доста от мълчанието на Изтока.
В Азиатската просвета мълчанието значи обсъждане и деликатното слушане. Това да се интересуваш от другия, не от себе си.
Неизказаното постоянно се оказва значително.
Думите имат голяма мощ и е допустимо да изгубят смисъла си в неспирния монолог на западния човек.
Общуването в източните култури е доста друго.
Известно е, че азиатците избират тишината и хармонията пред всевъзможен тип борба.
В мощно прочувствени моменти, азиатските фамилии към момента реагират по прочут метод: с безмълвие.
Това безмълвие е надълбоко вкоренено и от време на време неясно за човек, който не е отраснал в тази просвета.
То може да бъде както здравословно, по този начин и нездравословно.
В азиатската просвета не е признато да приказваш за проблемите си, нито да се консултираш с психолог.
Колективистичната източна просвета има вяра, че хармонията в семейството би трябвало да бъде приоритет.
Това може да докара до доста невербални борби.
Мълчанието може да бъде наказване или самобитна форма на надзор.
Но може да бъде и метод за изложение на благодарност и любов. Азиатските фамилии показват любовта си с дейности, не с думи.
Една от главните разлики сред източните и западните култури е усещането за себе си и обществото.
Докато западните култури натъртват на индивидуализма, фокусирайки се върху автономията, персоналните достижения и независимостта, източната просвета отдава значение на колективизма, оценявайки потребностите на групата и общността пред индивида. Щедростта се слага пред егоизма и хармонията пред спора.
Разбирането на азиатските полезности на колективизма е належащо за осъзнаване на стила на другарство на източните култури.
В устрема си да запазят взаимоотношенията положителни, азиатските култури постоянно ползват угнетяване, с цел да поддържат обществената естетика.
Нуждите на групата имат преимущество пред потребностите на индивида и общуването постоянно е подчинено на това да се избегнат спорове и всевъзможен тип стеснение непременно.
Самоконтролът е високо скъп. Демонстрацията на мощни безредици не се приема добре.
Д-р Джени Уанг, психолог и създател на " АsiansForMentalhealth, споделя, че шерването и разбирането на личните страсти ни прави по-добър член на общността. Човек не би трябвало да е закрепен в себе си, само че и не би трябвало да не помни прочувствените си потребности.
Д-р Уанг отбелязва, че е значимо да се признае, че азиатската просвета се модернизира. Остава обърната към богатството на обществото, само че придобива лек самостоятелен колорит.
Западната просвета може да научи доста от мълчанието на Изтока.
В Азиатската просвета мълчанието значи обсъждане и деликатното слушане. Това да се интересуваш от другия, не от себе си.
Неизказаното постоянно се оказва значително.
Думите имат голяма мощ и е допустимо да изгубят смисъла си в неспирния монолог на западния човек.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ