"Компютрите са безполезни - могат единствено да дават отговори", заключил

...
"Компютрите са безполезни - могат единствено да дават отговори", заключил
Коментари Харесай

Банкова дехуманизация

"Компютрите са безполезни - могат само да дават отговори ", заключил великият художник Пабло Пикасо. И в тези негови думи има доста бездънен смисъл.

Ако не си в положение да зададеш верните въпроси, свързани с един проблем, не можеш да очакваш, че ще.получиш верните отговори. Компютрите оферират решения въз основата на логаритми, заложени в софтуера им от човешките им основатели. И това е огромният мотив на апологетите на актуалните технологии - че тези машини не могат да бъдат дехуманизирани, т.е. да излязат изцяло от човешкия надзор. Но дали това е по този начин?

Когато става дума за модерни технологии, за нововъведения и цифровизация на банкирането, от ден на ден финансисти и експерти по осведомителни технологии приказват за настъпването на

ерата на изкуствения разсъдък

Машина, която ще се самообразова, ще надгражда финансови модели и решения въз основата на насъбрания опит и посредством тях ще предлага все по-многобройни и по-иновативни услуги на своите клиенти. И още - машина, която освен ще размени доста на брой банкови чиновници, а ще дехуманизира банкирането, като кибернетизира цели отдели и дирекции в банката. По този въпрос се приказва от ден на ден, само че към този момент обществените диспути за изгодите и за минусите от такова развиване на процесите, към момента са необичайност. Но тематиката разяснява на 2 октомври изпълнителният шеф на СИБАНК и на ОББ Кристоф де Мил по време на проведената от в. "БАНКЕРЪ " конференция на тематика "Финансите в цифровия свят ".

"В бъдеще общуването на клиентите с банките ще става посредством роботи - да вземем за пример чатботове, и няма да са нужни чиновници, които да правят тази активност ", съобщи де Мил. Според него доста скоро ще приказваме за софтуерни устройства, вградени в човешкото тяло. Например една опция са чипове в ръцете на хората, които им разрешават да правят финансови интервенции във виртуалното пространство единствено с докосването на обещано устройство. "Ако не са в крайник с новите софтуерни трендове, банките няма да са нужни. Банкирането ще е належащо, само че не и банките. Ние сме мудни в новаторските решения ", счита изпълнителният шеф на СИБАНК и на ОББ.

За положително или за неприятно

роботизицията на банкирането

от дълго време е в ход, само че в последните години то минава на турбоскорост. За някого може да е и изненада, само че отличник в тази област е банкирането на дребно., или, казано по различен метод, услугите за жители. Още при започване на новото хилядолетие доста кредитни институции у нас вкараха така наречен скоринг системи. Става дума за програмен продукт, който прави оценка по редица индикатори платежоспособността на клиента, неговата задлъжнялост и дефинира дали може да получи претенции заем.

В първичния им образ данните в тези скоринг системи за обособените клиенти подаваха банковите чиновници в клона, откакто ги получат от клиентите. С времето тези системи се развиват от ден на ден и към този момент съвсем изключват нуждата от ходатайство на банков чиновник при подаването на данните. Клиентът може да направи това по интернет, като попълни съответната апликация на уеб страницата на банката. А доколкото този уебсайт към този момент може да бъде наличен и през мобилен телефон или посредством друго портативно устройство, за задачата клиентът към този момент не се нуждае и от личен компютър. Тази технология е необятно публикувана и се употребява освен от банките, само че и от доста компании за бързи заеми.

Подобен развой

на бърза цифровизация се случва и за разплащанията.

Той стартира с разгръщането на мрежата от банкомати, ПОС-терминали и всеобщата приложимост на кредитни и дебитни карти. Чрез банкоматите към този момент може освен да се теглят и да се превеждат пари, само че се появиха и устройства, през които могат да се внасят средства в банките. Вече достигнахме до интернет банкирането. Сега предизвикването е то да може да се прави безконтактно през мобилните приложения за GSM-и, и то в световен мащаб.

Тук казусът е към момента огромен заради фактора сигурност. Защото, когато се се вземат заеми, става въпрос за сигурност на парите на банките. Но при заплащанията и откриването на сметки става дума за сигурността на парите на техните клиенти. И защото това е доста сензитивна тематика, обособените страни държат на своя суверенитет и уреждат тази област в националното си законодателство. И са извънредно внимателни, когато става дума за делегирането на пълномощия на междунационално равнище - за европейски пазар да вземем за пример или пък на някакво по-глобално ниво. Поради тази причина към момента няма мобилно приложени, което да разрешава посредством него от сметка в българска банка да се заплаща услуга във да вземем за пример Холандия. И противоположното.

За решаването на този въпрос Европейската комисия приготвя нормативни документи, които ще разрешат глобализирането на тези услуги при задоволително високо равнище на отбрана за клиентите. Но и тези документи към момента дават отчасти решение на проблемите или са в работна фаза.

Активно се роботизират и така наречен коул-системи - тези мрежи, които са предопределени да дават отговор на въпросите на клиентите. Банките от ден на ден постановат практиката това да става посредством другарство по чата. А има и системи, при които на телефонното гласово питане дават отговор роботи - става дума за софтуери, които при записан цифров глас дават отговори на тъкмо заложени въпроси.

Единствената област, в която за момента роботите към момента не могат да заменят хората, е отпущането на огромни корпоративни заеми. А също търговията с капиталови принадлежности - акции, облигации и варианти върху тях. В тези сфери процедурите по оценка на риска и вземането на решения са толкоз комплицирани и сложни, че към момента не може да бъде създаден програмен продукт, които да ги обхване изцяло и да даде верния отговор да вземем за пример на въпроса дали да се отпусне заем на дадена компания при желаните от нея условия, или не. Но в тази област се поставят обилни старания.

Какви са изгодите

от тази лудо разрастваща се цифровизация? За финтех фирмите тези изгоди са сложни и големи, тъй като получават опция мощно да навлязат на пазара на финансовите услуги, който до неотдавна бе непокътнат единствено за лицензираните финансови компании - банки, капиталови и застрахователни сдружения и пенсионни фондове. Срещу това, естествено, банките недоволстват. Но колкото и да стачкуват кредитните институции, те също извличат в оптимален размер изгодите от дигитализацията. На първо място, тя им разрешава да закриват клонове и да редуцират личен състав, като по този метод да понижават обвързваните с това разноски. На второ място, дигитализацията разрешава на банкерите да спуснат самобитна преграда сред себе си и непрекъснато недоволните си клиенти. И на служителя, и на шефа в банковия клон, и на представителите на по-високите мениджърски равнища не им е прелестно и те третират като загуба на време продължителните диалози с недоволни клиенти, да им изясняват и да ги ограмотяват. Да не приказваме, че когато клиентът се счита за ощетен и е мощно ядосан от това, всевъзможни уточнения и пояснения постоянно са безсмислени, не се чуват. Третата изгода, която обаче към момента не е изрично потвърдена, е, че софтуерите, изключващи човешка интервенция при оценката на риска, са по-безпристрастни, правилни и сигурни, в съпоставяне със чиновниците на банката.

Разбира се, всички тези изгоди от дигитализацията вървят и със

съществени закани

Глобализацията на електронните разплащания ускорява заплахата при възможен хакерски пробив в една от националните платежни системи да пострадат и платежните системи, и спестяванията на клиенти в прилежащи страни, свързани в световната мрежа. Тази заплаха ще ескалира, когато в платежните системи се включат и финтех фирмите, които са нерегулирани и ползват програмен продукт за финансовите си услуги, който не е лицензиран от органите за финансов контрол. Точно в тази област би трябвало да има строги европейски регулации.

Пълната роботизация на системите за оценка на риска, които вкарват самообучаващ се и надграждащ интелигентността си програмен продукт, крие други закани. Например, в случай че в базовия логаритъм на този програмен продукт е заложена матрица, която го концентрира към все по-консервативна оценка на риска, с течение на времето той може да надгради толкоз строги условия към клиентите, че да изключи цели групи от хора и компании от достъпа до кредитиране. Или противоположното - в случай че е фокусиран към ползите на клиента, може да надгради извънредно демократични условия за даване на заеми, които да застрашат стабилността на банката.

В това отношение настройката на тези софтуери е доста тънък и внимателен развой, тъй като критериите при отпущането на заеми не зависят от някакви константни финансови характерности за кредитополучателите, а от непрекъснато изменящата се икономическа обстановка, от промени в законодателството и даже от политически рецесии и естествени бедствия, а те мъчно могат да бъдат цифровизирани. Затова въпросът до каква степен би трябвало да стигнем в дигитализацията е и финансов, и стопански, и честен. Всъщност той до известна степен е въпрос, от който зависи оцеляването на човечеството. Говорим за заплахата след време, в резултат на дигитализацията светът се дехуманизира до степен, в която не индивидът, а изкуственият разсъдък... е на върха на хранителната верига.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР