Най-зеленият начин да се разделим с този свят
Компостирането на човешки остатъци – колкото и неприятно да звучи – към този момент е дружно с погребението и кремацията като един от методите, по които можем да си отидем. То не изисква сила, връща покойника към цикъла на питателните субстанции и създава относително малко излъчвания.
И по този начин, дали превръщането ни в суровина е най-екологичният метод да се разделим със света?
Този тип компостиране изисква съответна рецепта, с цел да се започва процеса, която се състои от люцерна – за азот – както и богати на въглерод неща като листа и плява, всичко това смесено с вода. Трупът се слага в съд със сместа и се оставя за няколко седмици, като през това време температурата и влажността на съда се контролират, до момента в който микробиалната активност разгражда тялото.
Когато температурата стартира да спада, тялото ще бъде заобиколено от мрачен материал, който се смесва и аерира в продължение на няколко седмици, с цел да се приключи процеса. След това костите се изваждат и се разграждат ръчно, след което се връщат в компоста, като обезпечават спомагателни хранителни субстанции за микробите, които – да – могат да разграждат кости, добавяйки още минерали към така наречен черно злато.
Компостът е прочут като „ черното злато “ поради трансформиращия резултат, който може да има върху качеството на почвата. Обикновено средностатистическият градинар употребява сходна примес, формирана най-често от разложени кухненски боклуци – само че действително множеството органични материали могат да бъдат превърнати в компост. Така че, в случай че обичате планетата, за какво да не ѝ дадете, каквото имате?
Изчислено е, че погребенията заемат 1 милион акра (404 685 хектара) земя в Америка – земя, която е лишена от естествения си растителен и скотски състав. Допълнителни 4 милиона акра (1,6 милиона хектара) гори се губят всяка година, с цел да се обезпечи задоволително дървен материал за ковчези.
Балсамирането е необятно публикувано, като годишно в земята се отделят към 3 030 000 литра балсамираща течност като замърсител. Лесно е да се разбере за какво екологичната опция, която обогатява почвата, а не я унищожава, става все по-популярна.
Процесът се смята за безвреден и може да унищожи множеството патогени, макар че някои аргументи за гибел може да не са подобаващи за компостиране. Това е по този начин, тъй като някои патогени, като прионите, които предизвикват заболяването на Кройцфелд-Якоб, могат да продължат да бъдат заразни даже след органичната обработка.
И по този начин, по какъв начин виждате разновидността да се превърнете в компост някой ден?
