Комплексът включва две сгради с обща РЗП 27 393 кв.м,

...
Комплексът включва две сгради с обща РЗП 27 393 кв.м,
Коментари Харесай

ДЗИ купи бившия Pfohe Mall във Варна за над 30 млн. лв. от "Хидрострой"

Комплексът включва две здания с обща РЗП 27 393 кв.м, 187 подземни и 90 открити паркоместа

[ДЗИ] Застрахователят ДЗИ е новият притежател на някогашния Pfohe Mall във Варна. Дружеството заяви, че е придобило постройките от компанията на някогашния началник на пътната организация Велико Желев " Хидрострой ". Стойността на договорката не се показва, само че от вписването в Имотния указател излиза наяве, че прехвърлянето е за 31.5 млн. лева

В началото на октомври 2019 година белгийската финансова група KBC Group, част от която са ДЗИ и ОББ, нае площи в комплекса и откри там център, който да обслужва сдруженията й в другите пазари, на които участва. Тогава от групата оповестиха проект за откриване на над 300 работни места във Варна.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Създаден като Pfohe Mall, все още комплексът работи и под марката Mall Varna, за която се води правосъден спор със притежателите на разположения наоколо " Мол Варна ". Общата РЗП на двете здания в бизнес центъра е 27 393 кв.м. Комплексът разполага със 187 подземни и 90 открити паркоместа.

КВС за повторно се явява като огромен покупател на офиси в България - преди през лятото на 2018 година дъщерните й ОББ и ДЗИ купиха от НИКМИ офис кулата от комплекса " Милениум " до НДК, в която година по-рано реалокираха централните си ръководства, за 108 млн. лева

От мол към офиси

Отворилият в края на 2007 година Pfohe Mall беше първият в морската столица, само че бързо се трансформира и в първия, който приключи съществуването си в началния си тип. Още в първите месеци след откриването му комплексът сподели съществени пропуски в проектирането. След трайното утежняване на резултатите му вложителите Карл-Хайнц Пфое и Филип Майкъл Пфое излязоха от плана, който в това време беше ребрандиран в Shopping Outlet Center, и към средата на 2009 година акциите на сдружението със специфична капиталова цел " Люк " АДСИЦ, в чиито активи беше молът, станаха 100% благосъстоятелност на свързваната по-късно с Делян Пеевски строителна компания " Водстрой 98 ". Впоследствие имаше план част от комплекса да бъде трансферирана на община Варна (срещу подмяна на парцели и доплащане) с концепцията там да бъде преместена администрацията от регион " Младост ", само че това не се е случило, демонстрира информация в Имотния указател.

През лятото на 2016 година молът още веднъж смени собствеността си, откакто " Водстрой 98 " беше добита от " Хидрострой " на Велико Желев. Година по-късно комплексът беше трансфериран от " Люк " АДСИЦ непосредствено в активите на " Хидрострой ". Тогава от строителната компания разясниха за " Капитал ", че имат намерение да трансформират концепцията за комплекса и да го развиват най-вече като офис постройка. Планът предвиждаше в мола да бъдат ситуирани и локалните офиси на самата " Хидрострой " - което става факт през октомври 2017 година след реорганизация на постройката от новия притежател. Като част от новата идея в центъра бяха открити и фитнес и спортни клубове, зали за танци, детски центрове, заведения и други

Според финансовите доклади на " Люк " към началото на 2017 година аутлет центърът се прави оценка на малко под 19.5 млн. лева, а поземленият парцел е с обща стойност 581 хиляди лева Приходите от наеми към 2016 година - последната цялостна година, в която комплексът е в портфолиото на сдружението - са едвам 29 хиляди лева (при 156 хиляди лева година по-рано). От доклада за 2017 година се вижда, че прехвърлянето към " Хидрострой " е било за близо 6.7 млн. лева, колкото са записаните доходи от продажба на дълготрайни материални активи. В доклада на " Хидрострой " за 2017 година пък вписаните ДМА към края на годината са със 17.7 млн. лева повече по отношение на миналата (съответно 40.8 и 23 млн. лева.), а новопридобитите земи и здания през годината са оценени на 18.7 млн. лева Придобиването от " Люк " е отчасти финансирано с капиталов заем за 3 млн. евро от Пощенска банка, гарантиран със постройките и терена на мола, плюс приходите от наеми в него.

Най-скъпата марка

Още през 2006 година " Люк " АДСИЦ декларира марката Mall Varna в Патентното ведомство. Четири месеца по-късно сходна поръчка прави и сдружението " Мол Варна ", което стои зад различен от комерсиалните центрове в града - едноименният комплекс, построен от " Интерсервиз Узунови " и след това минал във притежание първо на шотландската Miller Development, по-късно към финансиралата придобиването Raiffeisen Zentralbank, а най-после беше купена от немския строителен бизнесмен Мартин Хелвегер и групата му Kronberg International.

Макар и да има марката Mall Varna за покупко-продажби с недвижимо имущество, в това число отдаване чартърен, през годините " Люк " АДСИЦ развива обекта си първо под марката Pfohe Mall, а по-късно - като Shopping Outlet Center. През май 2017 година Велико Желев, който в това време беше станал притежател на комплекса, разяснява за " Капитал ", че управляваният от " Люк " мол употребява и двете наименования - Pfohe Mall и Mall Varna, въпреки и съгласно източници на " Капитал " табелата да е била поставена на съвсем неработещия бизнес център едвам през февруари същата година.

Междувременно също през 2006 година, само че четири месеца след " Люк ", компанията " Мол Варна " също подава поръчка в Патентното ведомство - още веднъж за отбрана на комерсиалната марка " Мол Варна " (Mall Varna), само че за дейностите по комерсиална информация и всевъзможни типове рекламиране. И защото в поръчките си двете сдружения са показали разнообразни класове артикули и услуги, за които ще употребяват марката си, и двете марки са били регистрирани. Така се стига до обстановка, при която всяка от двете спорещи компании би могла да нападна другата за непозволени действия под предпазената от нея марка - доколкото ръководството на един търговски център включва както отдаването на парцели чартърен, по този начин и рекламирането.

От " Люк " реагират първи и през 2010 година завеждат иск за непозволено прилагане на марката, което през 2013 година печелят след две инстанции. Парадоксалното е, че в решението не е открит съответният интервал, за който е осъществено нарушаването. След дълъг интервал на безучастие от компанията се засилват още веднъж и в края на 2016 година завеждат нов иск, с който претендират прецедентно високи вреди за 17 млн. лева пропуснати изгоди от неполучени доходи от наеми и 843.8 хиляди лева пропуснати изгоди от неполучено лицензионно заплащане. За желае е импортирана голямата такса - над 700 хиляди лева

Решението на способния Софийски градски съд е издадено преди дни - на 31 януари 2020 година В него съдът намира, че претенцията за неполучените наеми от 17 млн. лева е недоказана. В претекстовете си магистратите показват, че " Люк " има увеличаващи се през годините несъбрани вземания от наем от отдаваните пространства в личния му парцел, като в същото време във финансовите му доклади намаляващите доходи от наеми не са обосновани с " непозволено потребление на комерсиалната му марка от трето лице ", а в противен случай - маркирано е, че спадът се дължи на икономическата рецесия, увеличените площи за отдаване чартърен в гр. Варна от трети лица, понижаване на покупателната дарба и така нататък Ето за какво съдът отхвърля като безпочвен и необоснован желае за пропуснатите доходи от наеми, като осъжда " Люк " да заплати на " Мол Варна " 178.3 хиляди лева разходи по тази част на делото.

Искането за обезщетение за вреди - пропуснати изгоди от неполучено лицензионно заплащане в размер на 843.8 хиляди лева, е почетено, като по него " Мол Варна " дължи и 33.8 хиляди лева разходи по делото. Решението на съда може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд доникъде на февруари.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР