Кристофър Плъмър действал на жените като валериан на котка
Компанията Sony Pictures реши да снима още веднъж целия филм „ Всички пари на света ”, и то в навечерието на предстоящата премиера. Засегнатият от „ новата чума ” на секскомпроматите Кевин Спейси беше заменен от 88-годишния канадски доайен Кристофър Плъмър. Това също е опасен ход. Актьорът е „ чист ”, само че към този момент нищо не се знае… По думите му ролята се е върнала при него и в това има известна подигравка. Освен това за нея стана кандидат за „ Оскар ”, което го направи и най-възрастният номиниран в историята на премиите.
Плъмър нямал време да обмисля и решил неотложно да се захване за работа. „ Беше ми доста мъчително за другите, на които се наложи да дойдат за преснимането на кино лентата, изключително по празници. И те играеха по различен метод, защото при промяна на артиста доста неща се трансформират. Независимо от това те бяха доста положителни с мен и доста ме поддържаха ”, споделя Плъмър, който изиграва ролята посвоему и въобще не се пробва да подражава на Спейси.
Ридли Скот: „ Беше още изначало в шорт листата ”
Според режисьора двамата са безусловно разнообразни: Кевин е студен, леден, а Кристофър излъчва топлина, има голямо сърце. Сложно ли е било преснимането? Разбира се, само че „ когато задоволително дълго упражнявате футболен тим, не се привързвате към избрани играчи, належащо ви е несъмнено равнище на игра, а кой ще го обезпечава – това към този момент е обособен въпрос. Главното е да се вземе решение ”.
Ридли Скот изяснява за какво единствено за минута е решил да се избави от Кевин Спейси – бил сложил под опасност работата му, както и тази на десетки други хора. „ Аз, несъмнено, зная, че е належащо да се отделя работата на актьора от персоналния му живот, последното не е моя работа… Кевин е отличен артист, само че са ми неприятни желанията му в персонален проект. И още, представяте ли си по какъв начин пресата би разкостила моя филм, в случай че Спейси останеше? ”
От изявление с режисьора стана ясно, че още първоначално Плъмър е бил в шорт листата за ролята на милиардера Жан Пол Гети. И по този начин всичко се е получило органично. Никой в никакъв случай няма да види първата подготвена версия, макар че и тя, и новата са чудесно кино.
Отношението на Ридли Скот към огромните пари е нееднозначно – те могат да скапват индивида, само че въпреки това, може ли да се ненавижда триумфът? Днес има милиони мултимилиардери, само че никой не познава по лице множеството от тях. През 60-70-те е било друго: Пол Гети е бил международна звезда, тъй като е имал милиард $. Един! Възприемането на благосъстоянието коренно се е трансформирало – в действителност Гети е последният магнат, това е и задачата на кино лентата.
От душа е лоялен на театъра
Произходът на Кристофър Плъмър подхожда на неговите царствени персонажи – той е правнук на сър Джон Абът, канадския министър-председател. Но родителите му не съумяват да се задържат на върха на обществената стълбица – бащата изчезва след развода, майката работи на две места. Като дете Кристофър учи музика и желае да стане пианист, само че се среща с театъра и това предопределя ориста му. Включва се в разнообразни учебни пиеси, след което пътува из цялата страна с Канадския репертоарен спектакъл. Актьорската му кариера стартира още когато е на 16, а две години по-късно получава възторжени мнения за ролята на Едип цар.
В началото на 50-те 20-годишният Кристофър отпътува за Ню Йорк, където работи с Елия Казан – най-хубавия сценичен и кинорежисьор за времето си. През 1954 година получава първата си основна роля в режисура на пиесата на Съмърсет Моъм „ Вярната жена ”. След този дебют му разпореждат и водещи типичен персонажи в доста влиятелни бродуейски постановки, в това число „ Сирано ” (1973) и „ Баримор ” (1997), за които получава премията „ Тони ”, по-късно извършва и ролята на крал Лир (2004).
През 2007 година Плъмър взе участие в бродуейската продукция „ Inherit the Wind ” (2007), която му носи седма номинация „ Тони ”. Той е водещ артист на Британския народен спектакъл под управлението на сър Лорънс Оливие, на Кралския Шекспиров спектакъл. Присъствието му на сцената е отличено с доста награди.
През 1968 година с декрет на кралица Елизабет II артистът е почетен със званието Кавалер на Ордена на Канада. Сред оценките му е и почетна степен Доктор на изкуствата в Juilliard School в Ню Йорк. Плъмър е почетен лекар и на петте най-големи университета на Канада. Актьорът е включен и в Театралната зала на славата през 1986 година, както и в Алеята на славата на Канада (1999).
Ярки облици в киното
На киното изначало гледа с пренебрежение: „ Бях прекомерно негоден от разкоша и триумфа на театралните си функции ”. Това е видно от първите му превъплъщения на огромния екран. Капитан Георг декор Трап в мюзикъла „ Звукът на музиката ” е най-популярната му роля и това е много занимателно – първо, той не може да я понася и назовава кино лентата „ ужасяващ, прочувствен и разглезен ” (въпреки това лентата получава „ Оскар ”), и второ, тя въобще не е присъща за класическия реализатор на трагични функции, който от млади години играе на сцената функции на крале и принцове.
Но към този момент през 1970 година той незабравимо се превъплъщава в херцог Уелингтън (във кино лентата на Сергей Бондарчук „ Ватерло ”), след 5 години – в Ръдиард Киплинг („ Човекът, който искаше да бъде крал ” на Джон Хюстън). Не можем да го забравим и като архиепископ Виторио Контини-Верчезе в мегасериала „ Птиците умират сами ” и Ирод Антипа в „ Исус от Назарет ”. С течение на времето кинообразите му стават все по-ярки, даже и второстепенните. Изключителни са осъществяванията му в „ Сделката на лекар Парнасъс ” и като Лев Толстой в „ Последната гара ” (2009), за което получава номинация за „ Оскар “ в категорията за най-хубав поддържащ артист. Грабва статуетката за ролята си в „ Новаци “ през 2012 година – на 82-годишна възраст, което го слага в Книгата на върховете и го прави най-възрастният артист, печелил в миналото оценката.
Истински бонвиван
Неслучайно Кристофър Плъмър е нарекъл своите записки „ Въпреки себе си “. От млад сериозният благороден артист, надълбоко лоялен на театъра, бил и огромен бонвиван. Обременен с положителни обноски и свръхчувствителност, той е очевидец и участник в няколко „ златни ” времена на американската, канадската и британската бохема – фантасмагорния свят на театъра, джаза и нощния живот на прелестния полуканадски, полуфренски Монреал в края на 40-те (в клубовете гостуват звезди като Франк Синатра и Едит Пиаф), театралния Ню Йорк през 50-те (тогава негов непосредствен другар и по чашка е различен незабравим артист – Джейсън Робардс), Лондон във вихъра на суинга през 60-те, епохалните холивудски филми на 70-те и „ перестройката ”… Той разказва по какъв начин да вземем за пример по време на фотосите на „ Ватерло ” руски боец от масовката е изпратен да потушава някакъв граничен или етнически спор, без даже да си смъкна униформата от 1812 година
На млади години Плъмър, който и през днешния ден старее красиво, е бил толкоз прелъстителен, че по думите на сътрудниците му работил на дамите по този начин, както валерианът се отразява на котките. Неговият рецензент Алекс Уитчъл написа, че е класика в жанра методът, по който се отдава на милувки с дама и по едно и също време с това беседва по телефона със брачна половинка й…
Актьорът е бил женен три пъти, от първия си брак има щерка, актрисата Аманда Плъмър, станала известна с ролята на Лидия в „ Кралят на риболовците ”, само че изключително се популяризира като Йоланда в „ Криминале ” на Куентин Тарантино. Когато среща третата си жена, актрисата Илейн Тейлър, Плъмър най-сетне е благополучен, намира дом, уют и покой.
Плъмър нямал време да обмисля и решил неотложно да се захване за работа. „ Беше ми доста мъчително за другите, на които се наложи да дойдат за преснимането на кино лентата, изключително по празници. И те играеха по различен метод, защото при промяна на артиста доста неща се трансформират. Независимо от това те бяха доста положителни с мен и доста ме поддържаха ”, споделя Плъмър, който изиграва ролята посвоему и въобще не се пробва да подражава на Спейси.
Ридли Скот: „ Беше още изначало в шорт листата ”
Според режисьора двамата са безусловно разнообразни: Кевин е студен, леден, а Кристофър излъчва топлина, има голямо сърце. Сложно ли е било преснимането? Разбира се, само че „ когато задоволително дълго упражнявате футболен тим, не се привързвате към избрани играчи, належащо ви е несъмнено равнище на игра, а кой ще го обезпечава – това към този момент е обособен въпрос. Главното е да се вземе решение ”.
Ридли Скот изяснява за какво единствено за минута е решил да се избави от Кевин Спейси – бил сложил под опасност работата му, както и тази на десетки други хора. „ Аз, несъмнено, зная, че е належащо да се отделя работата на актьора от персоналния му живот, последното не е моя работа… Кевин е отличен артист, само че са ми неприятни желанията му в персонален проект. И още, представяте ли си по какъв начин пресата би разкостила моя филм, в случай че Спейси останеше? ”
От изявление с режисьора стана ясно, че още първоначално Плъмър е бил в шорт листата за ролята на милиардера Жан Пол Гети. И по този начин всичко се е получило органично. Никой в никакъв случай няма да види първата подготвена версия, макар че и тя, и новата са чудесно кино.
Отношението на Ридли Скот към огромните пари е нееднозначно – те могат да скапват индивида, само че въпреки това, може ли да се ненавижда триумфът? Днес има милиони мултимилиардери, само че никой не познава по лице множеството от тях. През 60-70-те е било друго: Пол Гети е бил международна звезда, тъй като е имал милиард $. Един! Възприемането на благосъстоянието коренно се е трансформирало – в действителност Гети е последният магнат, това е и задачата на кино лентата.
От душа е лоялен на театъра
Произходът на Кристофър Плъмър подхожда на неговите царствени персонажи – той е правнук на сър Джон Абът, канадския министър-председател. Но родителите му не съумяват да се задържат на върха на обществената стълбица – бащата изчезва след развода, майката работи на две места. Като дете Кристофър учи музика и желае да стане пианист, само че се среща с театъра и това предопределя ориста му. Включва се в разнообразни учебни пиеси, след което пътува из цялата страна с Канадския репертоарен спектакъл. Актьорската му кариера стартира още когато е на 16, а две години по-късно получава възторжени мнения за ролята на Едип цар.
В началото на 50-те 20-годишният Кристофър отпътува за Ню Йорк, където работи с Елия Казан – най-хубавия сценичен и кинорежисьор за времето си. През 1954 година получава първата си основна роля в режисура на пиесата на Съмърсет Моъм „ Вярната жена ”. След този дебют му разпореждат и водещи типичен персонажи в доста влиятелни бродуейски постановки, в това число „ Сирано ” (1973) и „ Баримор ” (1997), за които получава премията „ Тони ”, по-късно извършва и ролята на крал Лир (2004).
През 2007 година Плъмър взе участие в бродуейската продукция „ Inherit the Wind ” (2007), която му носи седма номинация „ Тони ”. Той е водещ артист на Британския народен спектакъл под управлението на сър Лорънс Оливие, на Кралския Шекспиров спектакъл. Присъствието му на сцената е отличено с доста награди.
През 1968 година с декрет на кралица Елизабет II артистът е почетен със званието Кавалер на Ордена на Канада. Сред оценките му е и почетна степен Доктор на изкуствата в Juilliard School в Ню Йорк. Плъмър е почетен лекар и на петте най-големи университета на Канада. Актьорът е включен и в Театралната зала на славата през 1986 година, както и в Алеята на славата на Канада (1999).
Ярки облици в киното
На киното изначало гледа с пренебрежение: „ Бях прекомерно негоден от разкоша и триумфа на театралните си функции ”. Това е видно от първите му превъплъщения на огромния екран. Капитан Георг декор Трап в мюзикъла „ Звукът на музиката ” е най-популярната му роля и това е много занимателно – първо, той не може да я понася и назовава кино лентата „ ужасяващ, прочувствен и разглезен ” (въпреки това лентата получава „ Оскар ”), и второ, тя въобще не е присъща за класическия реализатор на трагични функции, който от млади години играе на сцената функции на крале и принцове.
Но към този момент през 1970 година той незабравимо се превъплъщава в херцог Уелингтън (във кино лентата на Сергей Бондарчук „ Ватерло ”), след 5 години – в Ръдиард Киплинг („ Човекът, който искаше да бъде крал ” на Джон Хюстън). Не можем да го забравим и като архиепископ Виторио Контини-Верчезе в мегасериала „ Птиците умират сами ” и Ирод Антипа в „ Исус от Назарет ”. С течение на времето кинообразите му стават все по-ярки, даже и второстепенните. Изключителни са осъществяванията му в „ Сделката на лекар Парнасъс ” и като Лев Толстой в „ Последната гара ” (2009), за което получава номинация за „ Оскар “ в категорията за най-хубав поддържащ артист. Грабва статуетката за ролята си в „ Новаци “ през 2012 година – на 82-годишна възраст, което го слага в Книгата на върховете и го прави най-възрастният артист, печелил в миналото оценката.
Истински бонвиван
Неслучайно Кристофър Плъмър е нарекъл своите записки „ Въпреки себе си “. От млад сериозният благороден артист, надълбоко лоялен на театъра, бил и огромен бонвиван. Обременен с положителни обноски и свръхчувствителност, той е очевидец и участник в няколко „ златни ” времена на американската, канадската и британската бохема – фантасмагорния свят на театъра, джаза и нощния живот на прелестния полуканадски, полуфренски Монреал в края на 40-те (в клубовете гостуват звезди като Франк Синатра и Едит Пиаф), театралния Ню Йорк през 50-те (тогава негов непосредствен другар и по чашка е различен незабравим артист – Джейсън Робардс), Лондон във вихъра на суинга през 60-те, епохалните холивудски филми на 70-те и „ перестройката ”… Той разказва по какъв начин да вземем за пример по време на фотосите на „ Ватерло ” руски боец от масовката е изпратен да потушава някакъв граничен или етнически спор, без даже да си смъкна униформата от 1812 година
На млади години Плъмър, който и през днешния ден старее красиво, е бил толкоз прелъстителен, че по думите на сътрудниците му работил на дамите по този начин, както валерианът се отразява на котките. Неговият рецензент Алекс Уитчъл написа, че е класика в жанра методът, по който се отдава на милувки с дама и по едно и също време с това беседва по телефона със брачна половинка й…
Актьорът е бил женен три пъти, от първия си брак има щерка, актрисата Аманда Плъмър, станала известна с ролята на Лидия в „ Кралят на риболовците ”, само че изключително се популяризира като Йоланда в „ Криминале ” на Куентин Тарантино. Когато среща третата си жена, актрисата Илейн Тейлър, Плъмър най-сетне е благополучен, намира дом, уют и покой.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ