Нова вълна енергийна ирония
Коментар на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система
Регулаторните органи в България наподобява са обречени да си останат подвластни. Това е късото умозаключение от държанието на редица политици през последните месеци, а тази седмица към тях се причисли и омбудсманът. Последното предложение е жителите да имат опция да апелират в съда решенията на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) за пределните цени за доставка на топло- и електрическа сила, природен газ и вода. Идеята е повече от неуместна по минимум две аргументи – недоумение на ролята на регулатора в тези браншове, освен в България, само че и по принцип, и проспиване на работата му, съответно в България, до 2014 година
Защо има регулатор?
Противно на широкоразпространените схващания, че работата на регулатора е да обезпечава обезпечена облага на частни компании, неговата роля в действителност е много прозаична и произтича от към този момент остарялото схващане, че енергийните и ВиК услуги съставляват натурален монопол[1]. При съществуване на монопол е нужна съответна регулация, която да не разрешава той да злоупотребява с пазарната си мощ. Това води до така наречен регулаторна договорка, в която страната подсигурява избрана възвръщаемост (с всички условности на това понятие) на компанията монополист, а от своя страна последната се ангажира да дава артикули и услуги при избрани условия, да вземем за пример повсеместност, непрекъснатост, качество и така нататък Казано в резюме – регулаторът съществува, с цел да пази клиентите, като им подсигурява качествена услуга на допустима цена.
Години по-късно вижданията за работата на тези браншове се трансформират и се открива, че производството и търговията на сила и ВиК услугите в действителност не са естествени монополи и при тях може да бъде въведена конкуренция. Такава обаче не е допустима при преноса и разпределението, които се резервират като натурален монопол и не престават да бъдат контролирани. Моделът на отвесно интегрирани монополни компании, включващи произвеждане, транспорт, систематизиране и доставки, последователно се трансформира, а ролята на регулатора, естествено, се свива.
Този развой протича доста по-бавно в България спрямо други страни членки на Европейския съюз, защото към момента се водят борби за освобождението на пазара на едро (търговия с електрическа енергия от производители) и пазара на дребно (доставка на електрическа енергия до потребители), които са надалеч от извоювани. В резултат на това завещание семействата към момента получават топло- и електрическа сила и ВиК услуги на контролирани цени, които се дефинират от КЕВР и, както към този момент отбелязахме, ролята им е да обезпечат на потребителите услуги с несъмнено качество на допустима цена.
Каква щеше да е обстановката, в случай че нямаше енергиен регулатор?
Ако енергетиката беше напълно либерализиран бранш, то нямаше да има нужда от регулатор, контролирани цени, а оттова и от това жителите да могат да апелират тези цени. Вместо сегашната обстановка, в която всяко домакинство, според от географското си разположение, автоматизирано е вързано за услугите на снабдител на топло- и електрическа сила и ВиК услуги, всеки щеше да има избор коя компания да прави съответните услуги и да подписа контракт с нея. В тази хипотетична обстановка цената на услугите щеше да зависи не от регулатор, а от търсенето (броя на клиентите, техния профил, метеорологичните условия, платежоспособността и т.н.) и предлагането (конкуренцията при производството, преноса, разпределението и търговията). С други думи обстановка, която е близка до тази на пазара на телевизионни, интернет и мобилни услуги.Всеки консуматор си избира услуга и търговец, който да му я доставя; приема общите условия на компанията за качеството на услугата, в това число планувани и непланирани прекъсвания; задължава се да заплаща избрана цена, методиката за изчислението на която не може да се нападна в съда и по този начин нататък. Или пък избира да не заплаща на никого и да не гледа телевизия.
Обикновено тук се намесват привидните бранители на потребителите с аргумента, че достъпът до и снабдяването с топло- и електрическа сила и ВиК услуги в действителност не са услуги, а тип право и не могат да бъдат оставени на свободна конкуренция – би трябвало да бъдат контролирани! С други думи, с цел да защищити потребителите от злите сили на пазара, страната вкарва регулации при пазарните взаимоотношения, което ни връща към историческата роля на регулатора в тези браншове. Изглежда иронично, нали - страната посредством КЕВР контролира пазара, с цел да отбрани потребителите, само че омбудсманът счита, че жителите се „ лишават от право на отбрана, когато са нарушени или застрашени техни права и законни ползи, както повелява член 56 от Конституцията”.
Впрочем, предходната година Върховната административна прокуратура стачкува пред Върховния административен съд против решението на КЕВР за цената на ВиК услугите, с което регулаторът е упрекнат в несъблюдение на законовото си обвързване и, обърнете внимание, в основаване на условия за осъществяване на контракта за концесия сред Столична община и „ Софийска вода “ АД (!). Както писахме тогава, това е повече от неуместно, тъй като нормално дейностите на регулатора са в противоположна посока – подценяване на контролираните цени вследствие на ниската покупателна дарба на потребителите. В резултат на това, да вземем за пример, Националната електрическа компания натрупва към 2 милиарда лева неизплатени отговорности, съгласно обобщение на отчет на Световната банка.
Накратко може да се каже, че жителите не престават да получават контролирани услуги на цени, които не просто са по-ниски от пазарните, само че и не покриват разноските за произвеждане, транспорт, разпределени и доставка. Въпреки това омбудсманът счита, че те не са обект на задоволителна отбрана. Това може да е директен отговор на променената и усъвършенствана работа на регулатора, която, естествено, би трябвало да докара до леко повишение на цените за жители. Разбира се, този развой се прави гладко, защото цената на комуналните услуги има избрана обществена търпимост. И защото дотук имаме две иронични условия, дали пък няма да се стигне и до трето и при първата тъжба в съда против решение на регулатора да се окаже, че цената за жители би трябвало да се усилва доста по-бързо от плануваното?
Редактор: Деница Райкова
Регулаторните органи в България наподобява са обречени да си останат подвластни. Това е късото умозаключение от държанието на редица политици през последните месеци, а тази седмица към тях се причисли и омбудсманът. Последното предложение е жителите да имат опция да апелират в съда решенията на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) за пределните цени за доставка на топло- и електрическа сила, природен газ и вода. Идеята е повече от неуместна по минимум две аргументи – недоумение на ролята на регулатора в тези браншове, освен в България, само че и по принцип, и проспиване на работата му, съответно в България, до 2014 година
Защо има регулатор?
Противно на широкоразпространените схващания, че работата на регулатора е да обезпечава обезпечена облага на частни компании, неговата роля в действителност е много прозаична и произтича от към този момент остарялото схващане, че енергийните и ВиК услуги съставляват натурален монопол[1]. При съществуване на монопол е нужна съответна регулация, която да не разрешава той да злоупотребява с пазарната си мощ. Това води до така наречен регулаторна договорка, в която страната подсигурява избрана възвръщаемост (с всички условности на това понятие) на компанията монополист, а от своя страна последната се ангажира да дава артикули и услуги при избрани условия, да вземем за пример повсеместност, непрекъснатост, качество и така нататък Казано в резюме – регулаторът съществува, с цел да пази клиентите, като им подсигурява качествена услуга на допустима цена.
Години по-късно вижданията за работата на тези браншове се трансформират и се открива, че производството и търговията на сила и ВиК услугите в действителност не са естествени монополи и при тях може да бъде въведена конкуренция. Такава обаче не е допустима при преноса и разпределението, които се резервират като натурален монопол и не престават да бъдат контролирани. Моделът на отвесно интегрирани монополни компании, включващи произвеждане, транспорт, систематизиране и доставки, последователно се трансформира, а ролята на регулатора, естествено, се свива.
Този развой протича доста по-бавно в България спрямо други страни членки на Европейския съюз, защото към момента се водят борби за освобождението на пазара на едро (търговия с електрическа енергия от производители) и пазара на дребно (доставка на електрическа енергия до потребители), които са надалеч от извоювани. В резултат на това завещание семействата към момента получават топло- и електрическа сила и ВиК услуги на контролирани цени, които се дефинират от КЕВР и, както към този момент отбелязахме, ролята им е да обезпечат на потребителите услуги с несъмнено качество на допустима цена.
Каква щеше да е обстановката, в случай че нямаше енергиен регулатор?
Ако енергетиката беше напълно либерализиран бранш, то нямаше да има нужда от регулатор, контролирани цени, а оттова и от това жителите да могат да апелират тези цени. Вместо сегашната обстановка, в която всяко домакинство, според от географското си разположение, автоматизирано е вързано за услугите на снабдител на топло- и електрическа сила и ВиК услуги, всеки щеше да има избор коя компания да прави съответните услуги и да подписа контракт с нея. В тази хипотетична обстановка цената на услугите щеше да зависи не от регулатор, а от търсенето (броя на клиентите, техния профил, метеорологичните условия, платежоспособността и т.н.) и предлагането (конкуренцията при производството, преноса, разпределението и търговията). С други думи обстановка, която е близка до тази на пазара на телевизионни, интернет и мобилни услуги.Всеки консуматор си избира услуга и търговец, който да му я доставя; приема общите условия на компанията за качеството на услугата, в това число планувани и непланирани прекъсвания; задължава се да заплаща избрана цена, методиката за изчислението на която не може да се нападна в съда и по този начин нататък. Или пък избира да не заплаща на никого и да не гледа телевизия.
Обикновено тук се намесват привидните бранители на потребителите с аргумента, че достъпът до и снабдяването с топло- и електрическа сила и ВиК услуги в действителност не са услуги, а тип право и не могат да бъдат оставени на свободна конкуренция – би трябвало да бъдат контролирани! С други думи, с цел да защищити потребителите от злите сили на пазара, страната вкарва регулации при пазарните взаимоотношения, което ни връща към историческата роля на регулатора в тези браншове. Изглежда иронично, нали - страната посредством КЕВР контролира пазара, с цел да отбрани потребителите, само че омбудсманът счита, че жителите се „ лишават от право на отбрана, когато са нарушени или застрашени техни права и законни ползи, както повелява член 56 от Конституцията”.
Впрочем, предходната година Върховната административна прокуратура стачкува пред Върховния административен съд против решението на КЕВР за цената на ВиК услугите, с което регулаторът е упрекнат в несъблюдение на законовото си обвързване и, обърнете внимание, в основаване на условия за осъществяване на контракта за концесия сред Столична община и „ Софийска вода “ АД (!). Както писахме тогава, това е повече от неуместно, тъй като нормално дейностите на регулатора са в противоположна посока – подценяване на контролираните цени вследствие на ниската покупателна дарба на потребителите. В резултат на това, да вземем за пример, Националната електрическа компания натрупва към 2 милиарда лева неизплатени отговорности, съгласно обобщение на отчет на Световната банка.
Накратко може да се каже, че жителите не престават да получават контролирани услуги на цени, които не просто са по-ниски от пазарните, само че и не покриват разноските за произвеждане, транспорт, разпределени и доставка. Въпреки това омбудсманът счита, че те не са обект на задоволителна отбрана. Това може да е директен отговор на променената и усъвършенствана работа на регулатора, която, естествено, би трябвало да докара до леко повишение на цените за жители. Разбира се, този развой се прави гладко, защото цената на комуналните услуги има избрана обществена търпимост. И защото дотук имаме две иронични условия, дали пък няма да се стигне и до трето и при първата тъжба в съда против решение на регулатора да се окаже, че цената за жители би трябвало да се усилва доста по-бързо от плануваното?
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ